Никола често задаваше на дядо си Божан въпроси.

Това не бе жажда за знания, а начин да се противопостави срещу вярата на дядо си и да му докаже, че това, в което Божан вярваше са пълни глупости.

Младежът нямаше какво да прави и реши отново да се заяде със стареца.

– Защо всеки вярващ трябва се смята за роб на Бога? – попита невинно Никола. – Това направо е унизително за свободния човек. Как може човек от 21 век да се смята за роб?

– Роби или слуги Божии стават хора, които доброволно са решили да изградят живота си по заповедите на Евангелието, – каза спокойно дядо Божан. – В тях няма нещо, което би противоречало на човешката природа и нищо, което би било унизително или противоестествено за човека.

– А ако някой не желае да живее по тези заповеди? – наежи се Никола.

– Неизбежно се превръща в роб на греха и страстите си, – усмихна се старецът.

– Следователно аз не мога да правя това, което на мен ми харесва, така ли? – скочи Никола.

– Погледни, – смирено каза старецът, – какви са плодовете на живот подчинен на увлечения, похот, сластолюбие, алчност…?

Никола мълчеше.

– Те водят към смърт, – заключи дядо Божан.

– Какво ще получа, ако се освободя от греха и стана роб на Бога? – попита Никола.

– Светост и вечен живот.

Нямаше смисъл да се продължава този спора. Нужно бе Никола да познае истината, която можеше да го освободи от заблужденията му.

Тази гилдия е разположена на carrer dels Corders. Тя произвежда въжета.

Тайната за процъфтяването на тази гилдия е доста интересна.

В древни времена е съществувало поверие, че при обесване, ако въжето се скъса, това означавало, че Бог е простил греха на провинилия се. Тогава престъпника бил пускан на свобода.

Много богати и заможни семейства помагали на членовете на своите семейства, които са престъпили закона, чрез гилдията на производителите на въжета.

С други думи казано, те плащали на гилдията, за да направи некачествени въжета за изпълнението на присъдата.

Учител провеждал в църквата урок с хора, които скоро били приели Исус Христос и им предстояло водно кръщение.

След като завършил урока, той ги попитал:

– Къде се намират греховете на човек след водно кръщение?

Учителят очаквал да чуе правилния отговор: „На Голготския кръст“.

Но бил много шокиран, от това, което в действително чул.

– Те плават по водата, а после се изпаряват, – „досетил се“ един от присъстващите.

На остров Ява в Индийския океан се намира така наречената „Долина на смъртта“. Тя е получила такова мрачно име заради отделящия се от нея въглероден диоксид.

Животни, които минават през тази долина, се задъхват, падат и умират. Тя цялата е осеяна с костите им.

Човек, може спокойно да мине през нея, тъй като въглеродния диоксид се движи по-ниско от дихателните органи на хората. Но горко на този, който легне или седне в тази долина.

Около Неапол в Италия има малка пещера, която поразява по същия начин като „Долината на смъртта“. В нея на малко повече от половин метър от земята се носи въглероден диоксид.

Светът, в който живеем, представлява „Долина на смъртта“. В него гинат милиони хора. Но християните, които дишат прочистения въздух, резултат от Божията любов, се движат безопасно в него.

Тези, които решат да си отдъхнат и се отпуснат в вонящата му атмосфера, трудно стават отново живи. Много от тях загиват в греха.

Вдигнете главите си към Господа и дишайте дълбоко в атмосферата на Святия Дух, защото само там ще намерите живот.

Веднъж Диоген видял един човек да се поръсва на религиозен обред, с цел очистване на греховете и му казал:

– Нещастнико! Нима не знаеш, че както от граматични грешки не можеш да се избавиш само с поръсване на мастило, така и от греховете, които си извършил в живота си, не ще се освободиш само с поръсване на вода.