В Китай четиригодишно момче се удавило в басейн, докато майка му се занимавала със смартфона си.

Трагедията станала в град Ксианянг, в централната част на Китай, в провинция Шанси. На видеото от камерите за наблюдение в спа центъра се видяло как момче, се бори за живота си. То три минути безпомощно махало с ръце, преди да потъне.

Неговата майка, по фамилия Сяо, стояла в същия басейн на няколко метра от сина си, обърната с гръб към него. По времето, когато момчето потъвало, майката била увлечена от своя мобилен телефон и нищо не забелязала.

По време на инцидента в басейна се намирала и шестгодишната дъщеря на Сяо, имало и други хора, но никой не обърнал внимание на давещото се момче.

Тялото на детето било намерено под водата, един час след трагедията.

Първоначално децата на Сяо играели в плитката част на детския басейн. Там дълбочината била 30 см. Тогава момчето преминало през края на детския басейн и се оказало на 1,3 метра дълбочина.

Главата му се оказала веднага под водата. Момчето махал ръце и се опитвало да задържи главата си над водата, но всичко завършило трагично.

Майката на момчето се намирала на два метра от него. След като початила по смартфона си, тя започнала да търси сина си, но него го нямало.

Мария бе самотна пенсионерка. Тя бе на 86 години. Роднините ѝ бяха отдавна измрели.
Когато бе на 20 години тя се запозна с Момчил. Те се влюбиха един в друг и скоро се ожениха.

Отдаде им се случай да заминат за Австралия, така емигрираха далече от родината си. Там трябваше да привикват към нова култура, но постепенно нещата се подредиха.

Половин година след като бяха се вече преселени, Мария се сблъска с тежко изпитание. Тя получи съобщение: „Майка ти е тежко болна и се нуждае от постоянни грижи. Ела си!“.

И Мария се върна в страната си, за да се грижи за майка си. Те бе единствено дете, а баща ѝ отдавна бе умрял.

Грижата за парализираната майка легнали на плещите на Мария. Тя не можеше да я изостави. През това време работите на Момчил вървяха много добре в Австралия. Той не искаше да изостави бизнеса си, за това остана там.

Първоначално Мария и Момчил често си пишеха, но постепенно охладняха един към друг. Та тях ги деляха хиляди километри, а всеки от тях си имаше свой собствен живот. След няколко години, те престанаха да си пишат.

Мария разбра, че Момчил си е намерил друга жена. Сега за нея обратния път към Австралия бе затворен.

След смъртта на майка си, тя остана да живее в бащиния си дом.

Повече от 15 години Мария нищо не знаеше и не бе чула за Момчил. От съседите бе чула да се шушука:

– Момчил е станал милионер.

Но Мария не вярваше.

– За какво да обсъждам с някого своя бивш съпруг? – казваше си Мария.

Много скоро след това се чу, че Момчил е умрял. Тя нямаше намерение да търси някакво наследство от него, защото бяха разделени, но той ѝ бе завещал всичките си милиони.

– На мен не са ми нужни пари. Достатъчно ми е да имам хляб, вода и дърва за зимата, – твърдеше Мария.

Така тя раздели полученото богатство със съседи и познати.

– Парите няма да ме направят щастлива, – казваше често Мария. – Даже не знам за какво да го похарча, но съм щастлива, че Момчил не ме е забравил.

С тези прости думи Мария изказа една голяма истина. Не парите, а взаимоотношенията правят хората щастливи.

Тъй както Господ влезе в човешката история, така Той трябва да влезе във всеки от нас. Позволихте ли да се превърна във „Витлеем“ за Божия Син?

Не можете да влезете в пределите на Божието Царство, ако не се новородите, т.е. родите отгоре, а това няма нищо общо със земното раждане.

Това не е заповед, а констатиране на факт.

Новорожедието се различава от нормалното раждане по това, че предаването ни на Бога е такова, че в нас „се изобразява“ Христос. А когато това стане, в нас започва да действа Неговата същност.

Бог се яви в плът. И ето какво е станало възможно и толкова реално за нас благодарение на Изкуплението.

Асортиментът от средства за пране е огромен. Трудно е да разбереш какво е качеството на праха. Едни правят повече пяна, но остават бели ивици върху тъмните тъкани. Други са предназначени за цветни дрехи и просто „освежават“, но не изпират добре замърсяванията.

Можете дълго да се измъчите, търсейки подходящи средства, харчейки не малко пари, ако не знаете един прост трик за определяне на качеството на перилния препарат.

За целта разтворете в чаша с вода една супена лъжица от праха. След това  в разтвора поставете част от белтъка на сварено яйце.

Ако белтъкът остане невредим, праха е с низко качество, ако стане мек дори започне да се разтваря, прахът е подходящ за пране на цветни дрехи и леки замърсявания, но ако се разтвори напълно, то това средство става за изпиране на бели дрехи и силно замърсени такива.

В неделното училище говорели за плодовете на духа в тялото. Чели стихове за това, че всеки орган и член на тялото е полезен за живота му.

Когато учителката помолила децата да разкажат за ползата на всяка част от тялото си, 12 годишно момиче отговорило следното:

– Ръцете са полезни за тялото, защото поднасят вилицата и лъжицата с храна към устата. Краката също са полезни, защото ходят да пазаруват в магазина. Устата сдъвква храната…..

– А как смяташ, ти каква част от тялото Христово си? – попитала учителката момичето.

– Аз навярно съм част от косата. Вярно е, че косата не прави нищо, но за това пък украсява тялото.