Знаете ли, че има държава, която получава стабилен доход от регистрацията на сайтове на телевизионни канали?

Домейна .tv, в който обичат да се регистрират сайтове на телевизионни програми, не е общ домейн като .com или .org.

Първоначално той е бил на малката държава Тувалу, която е разположена в Океания.

Правителството на Тувалу решило да продаде правата на домейна и сега получава за това право възможност да използва повече от два милиона годишно. А това е една десета част от приходите на тази държава

Какво е ежегодното съотношение между хора, които убиват акули и акули, които убиват хора?

Според организацията на ISAF годишно в света официално са регистрирани 50-80 нападение на акули на хора. От тях най-много 10 са със смъртен изход.

В същото време хората убиват ежегодно около 100 милиона акули, най-вече за храна.

Трябва да се замислим сериозно, кои всъщност са потърпевшите. И чия численост ще намалява по-бързо.

Карат ли се децата ми? Разбира се! Всеки ден чувам:

– Мамоооо, тя ме настъпи!

– Мааамо, Недка ме обиди!

– На малките се отстъпва!

– А по-големите трябва да се уважават!

Бият ли се? Рядко, но и това се случва…

Хапят ли се? Обикновено само до три години, докато още не са намерили други средства да изразяват несъгласието си 🙂

Притеснявам ли се от това, че децата ми не са задружни?

Не! Защото кога друг път, ако не сега, те се учат да отстояват своите граници и опознават своите емоции.

И хубавото е, че това могат да вършат на безопасна територия, в  семейството, където всички са близки и се обичат помежду си.

Защо съм уверена, че въпреки кавгите те се обичат?

Защото ако дойде агресия отвън върху моите деца, останалите веднага го защитават. Те не биха позволили някой да обиди сестра му или брат му независимо, че са се карали преди малко.

Понякога, когато се уморя от кавгите им, ги разделям всеки сам в отделна стая. След 10 минути чувам:

– Мамо, скучно ми е. Мога ли да отида да си поиграя с Недка?

Беше полунощ. Иван се въртеше неспокойно в леглото си. Явно сънуваше някакъв кошмар. Жена му постави ръка на челото му и тихо каза:

– Ваньо, събуди се!

Спящият мъж трепна и уплашен отвори очи.

– Сънуваш някакъв кошмар, – опита се да го успокои Даниела.

Когато дойде на себе си, Иван каза вече по-спокойно на жена си:

– За втори път сънувам едно и също нещо, – той млъкна, а в очите му се изписа ужас.

– Какво сънува? – попита Даниела.

– Карах автомобила ни в двупосочна улица и изведнъж от отсрещната лента една кола се насочва към мен.

– Пак си прекалил с екшъните, – усмихна се Даниела.

– Когато се огледах, – продължи Иван, без да обърне внимание на забележката на съпругата си, – забелязах, че този, който кара в неправилната лента съм аз.

Даниела повдигна изненадано рамене.

– Това не е обикновен сън, – каза Иван. – Спомням си, че когато шофирах в Англия, макар да знаех, че колите се движат в дясната лента, аз се обърках. Тогава приближих към една колона на светофара, видях, че пред мен е пълно с коли. Веднага разбрах грешката си и веднага обърнах.

– Но каква връзка има това със съня ти? – попита жена му.

Иван наведе глава и се замисли сериозно, изведнъж трепна и каза:

– Разбрах смисъла на съня си, – въздъхна дълбоко Иван.- Знаеш ли в колко много моменти от живота си, съм изразявал неверие? Просто Бог иска да се върна в правия път и да вървя в правилната посока.

– Вярно е, че в последно време отделяш повече време на бизнеса си и рядко се включваш в инициативите на домашната ни група, – каза Даниела.

– Трябва да вляза в правилната лента. Необходимо е да разсъждавам повече върху Словото, това ще ме приближи към Бога.

–

Живеем във време, в което всеки от нас може да има електронно издание на Библията. За някои е смешно да четат свещената книга, написана преди много години, на електронно устройство.

Това ме кара да си спомня колко много изменения са претърпели библейските книги.

Шестдесет и шест книги са писани на пергамент или папирус на еврейски, гръцки, арамейски от много автори в различни времена. Техният път до нас е възпрепятстван много пъти.

Божието Слово е било забранявано, укривано, преследвано и дори изгаряно, но винаги е било съхранявано, превеждано и разпространявано. Днес всеки може да го прочете стига да иска.

Един ден електронното ми устройство за четене, ще е излязло от употреба, както каретите и парните влакове. Не се знае какви технологии ще ни предложи бъдещето.

Но Божието Слово, което носи спасение, ще бъде все така актуално, както е и днес.