Аха, искате да си грабнете едно и да го опитате! Уверявам ви чудно вкусно е и се топи в устата. И най-интересното е, че можете сами да си го приготвите. Как ли? Четете!
В съд разбърквате 2 яйца с една чаша захар. В друга купа разтваряте 100 грама масло, като добавяте 2 супени лъжици сметана и една чаена лъжичка сода бикарбонат. Всичко това добре се разбърква и се прибавя към предишната смес, добавяте и 200 грама брашно. От получената смес замесвате тесто, което разточвате на дебелина 1 сантиметър. От него изрязвате кръгчета, които изпичате във фурна при температура 220 градуса около 15 минути.
В изстиналите вече кексчета с чаена лъжичка издълбавате средата им и я изпълвате с предварително приготвен яйчен крем. Във всяка половинка поставяте по късче орехче и съединявате две по две половинките.
За да направите прасковките в два различни цвята, разтваряме жълта и червена боя и потапяме едната половина на плода в жълтата, а другата в червената боя. За да завършим окончателно сладките ги овалваме в захар.
Приготвяне на яйчения крем: Разбивате 3 яйца с една супена лъжица захар и една супена лъжица брашно, като прибавяте и малко ванилия. Към сместа добавяте 0,5 литра мляко и го оставяте да кипне на огън.
Пробвайте и се насладете. Ако се видим някога може да почерпите от вашите прасковки. Кой знае, вашите могат да се окажат по-вкусни от моите.

Може странно да ви звучи, но изследванията на стоматолози от университета в Охайо още през 1998г. са установили връзка между стреса и заболяването пародонтоза, което води до загуба на зъбите.
Множество извършени експерименти и клинични наблюдения са доказали, че хроничния стрес може да доведе до патологични изменения в тъканите на пародонта.
Психологичната травма води до структурно-функционални изменения при нервно-ендокринно-имунните взаимоотношения.
Погледнете, цената на зъбните протези съвсем не е ниска. Това не ви ли води до мисълта, че трябва да се научим да управляваме ситуациите, при които възниква стреса, т.е. да не му се подаваме.
Изследванията на стоматолозите е доказало, че при стрес се намалява количеството на вещество, което играе важна роля при реализирането на имунната защита на организма.
Понижаването на имунитета, води до развитие на инфекции, които явно са причина  за опадането на зъбите.
Много е лесно да кажем, че не трябва да са се притесняваме, но е трудно да го постигнем, но знаейки последствията ще насочим усилията си към преодоляване на стресовите ситуации, за да запазим здравето си и зъбите си.

Името на Верди предизвиква различни асоциации в хората, в зависимост от това дали обичат музиката или тя е само някакъв фон в ежедневието им. Може би при любителите на операта това име възпроизвежда откъси от песента на Херцога в „Риголето“, песента на Алфред от „Травиата“ или романса на Радамес от „Аида“. Музиката му е позната на повечето почитатели на музиката, но малцина знаят с какви превратности е изпълнен живота му.
Композитора е роден в селско семейство. Баща му е бил кръчмар, а майка му предачка. Може би за това е бил толкова упорит и не се е отказвал лесно от мечтите си.
Младия Верди не бил приет в Миланската консерватория, заради лошото свирене на пиано. Много хора на негово място биха се отказали, но той наел частен учител и започнал да се обучава. Каква ирония, само след десет години консерваторията, която не го допуснала да стане неин ученик, се борела за правото да се нарече с неговото име.
Верди имал много остър език, което му помагало при спора с наглите столичани. Дори и в най-трудните ситуации успявал всеки „бемол“ да превърне в жизнерадостен „диез“. Усмихвал се и побеждавал.
След смъртта на първата си жена, той много трудно завършил опера поръчана му от Ла Скала. Операта претърпяла неуспех и той се зарекъл повече да не пише музика.
Приятелите му с хитрост успели да го върнат към музиката. Показали му либретото на „Набуко“ и той увлечен в сюжета, забравил за клетвата си и създал прекрасна музика. Тази опера го направила един от най-прочутите композитори по това време.
Критиците не му прощавали. Те не били съгласни с резките преходи от смешно в тъжно и обратно. Но нима това е лошо? Неговите герои са били популярни още тогава, а и днес не са малко почитателите му. Някои дори напяват мелодии от произведенията му, без да знаят кой е автора им. Такива са „Наздравица“, „Жената винаги е лекомислена“……..
Неговият мелодичен дар едва не бил погубен от Рихард Вагнер. Верди толкова мразел Вагнер, че престанал да пише опери цели 14 години и чак след неговата смърт написва „Отело“. В тази опера няма нито един „шлагер“ и музиката му корено се различава от написаното дотогава. Някои твърдят, че за прототип на Отело му е послужил образа на Вагнер, за това и музиката му на някои места е доста мрачна и подтискаща.
Хубаво е, че Джузепе не се е отказал от музиката, когато не го приели в консерваторията, защо ако това бе станало, днес нямаше да се наслаждаваме на такава прекрасна музика.

Вчера ми звънят от някаква малка организация, където бях дала комуникатора си за ремонт. Не очаквах такова нещо – вежлив глас,…..професионален разговор, изключително разбиране, голямо търпение….
– Комуникатора, който ни оставихте за ремонт с гаранция ли е?
– Не.
– Сега ще проверим. При нас всичко е записано подробно…..
– Какво ще проверявате, аз нямам гаранция за него.
– Не-не, вие бяхте при нас през лятото, проблема беше…..Ремонта е безплатен, ела те да си го вземете.
– Но аз съм забравила квитанцията в къщи…
– Няма нищо,  важното е, че имате документ.
Отидох, взех поправения комуникатор, а в офиса им бях само около 5 минути.
Като се замисля само, кантората е малка, табелката скромна, офиса прилично, но не прекалено екстравагантно оборудван, а такова обслужване, просто мечта.
Дали пък това не е фантастика или може би сънувам? А защо да не стане реалност във всеки бизнес?

За по-голяма част от хората, папагалите са красиви, умни тропически птички, които постоянно крещят и скачат по клоните. Но дали това е така?
Някои папагали живеят в места с умерен климат, където има и снежни зими. А дали всички са така забавни и безобидни? Колкото и странно да е съществува папагал, който е по-скоро заплаха, отколкото за забава.Такъв вид папагал е Nestor notabilis.
Тази миловидна птичка с нормални размери живее в Нова Зеландия. Характерно за нея е, че намира стадо с овце, застава на гърба на някоя овца и къса парчета месо от нея. Очевидци твърдят, че не точно месо, а мас и сланина отделят от овцата. За това разказва и Джералд Даръл в една от книгите си.
Овцата изпитвайки болка бяга и се мъчи да хвърли птичката, но това не й се отдава, защото папагала се вкопчва отново и отново в жертвата си, затова фермерите са винаги нащрек. Ако папагала е по-стара птица, тя има достатъчно опит и може да убие овцата.
В наше време този вид папагали са един от изчезващите видове, но като че ли загубата им не тревожи особено никой. Фермерите, както преди не ги обичат много, но останалите хора ги харесват и ги наричат дори папагали – клоуни.
Странно такава малка птичка, а колко пакост може да направи, да убие животно, което многократно го превъзхожда по тегло.