Кремовете, който се появяват през пролетта, като знак, че зимата е зад нас, могат да се окажат смъртоносни за котките. Този вид растения произвеждат вещество, което предизвиква спиране работата на бъбреците при котките.
Котката може да приеме смъртоносна доза, дори само да е лизнала листото на растението или да е вдишала от прашеца на тичинките. Същите симптоми на отравяне се получават и когато изпие част от водата във вазата, където сме потопили цветята.
Ботаниците смятат, че Easter Lily, Stargazer и азиатските хибриди на този род цветя са най-опасните представители на едно от най-красивите растения в природата.
По думите на Фишер, от Ветеринарно – медицинския център в Сан Диего, някои котки са по-възприемчиви към отделящите се токсини от други. Затова някои отровени котки оздравяват при минимално лечение, а за други се изискват седмици за да се възстанови работата на бъбреците. Но при повечето котки нормалното възстановяване не настъпва и те умират няколко дена след отравянето. В по-тежките случаи собствениците прибягват до ефтаназия, за да избавят своите любимци от мъчението.
Основните признаци включват повръщане, сънливост или загуба на апетит. Ако собствениците на котки имат съмнения за отравяне, незабавно трябва да потърсят ветеринарен лекар, защото от 36 до 72 часа след отравянето настъпват необратими промени в бъбреците, които не се подават на лечение.
Аромата на цветята привлича котките, за това трябва да внимаваме, какви цветя слагаме във вазите си и какви отглеждаме в саксии. Нали всеки от нас би искал да се радва, както на цветята, така и на домашните си любимци по-дълго време.

Слънцето силно прежуряше и старата липа бе приютила под сянката си трите продавачки, които временно напускаха контейнерите оборудвани като малки магазинчета.
На обяд беше най-горещо и те с наслада дишаха свежия въздух под дървото. Към тях се приближи дребна възрастна жена. Торбите, които носеше леко бяха прегърбили раменете й. Тя поздрави учтиво и каза: „Благодаря ви за информацията, която ми дадохте вчера. Успяхме на време да стигнем и тя хвана автобуса“.
Какво беше се случило? Много рано сутринта жената трябвало да изпрати дъщеря си в града, за да хване от там друг автобус за друг град. На спирката има будка и обикновено на нея е лепнато разписанието за преминаващите автобуси, но тогава било затворено и жената не знаела, кога е най-ранния превоз. Когато се срещнала с трите жени по обяд, тя успяла да научи това, което я интересувало.
След като жената благодари, една от продавачките смутено сведе глава и се изчерви: „Няма защо, нали сме хора, трябва да си помагаме“. Явно тя бе източника на информацията. Но от какво бе породено това смущение? Никой до сега не бе и благодарил за такова обикновено нещо. Тя бе правила къде, къде по-големи неща, за които бе очаквала благодарност, но уви не бе получила нищо. И изведнъж, за нищо и никакво нещо някой да дойде и да ти благодари.
Реакцията на тази жена красноречиво говори, че отдавна сме забравили да благодарим, както за малките, така и за големите неща. Но ако на нас не ни благодарят? Е, сигурно вече сте свикнали с това и не ви прави впечатление. Но замисляли ли сте се как въздейства едно обикновено „благодаря“?
Човек макар и несвикнал да го получава, когато го чуе в него се задейства чувството на удовлетвореност. Изпълва го радост , че и той е могъл да помогне в нещо.
Не забравяйте да благодарите! В живота няма малки и големи неща, всяко от тях си има своята стойност и не бива да се подценява. Важен е жеста и чувството, което влагате, когато благодарите, защото резонирайки в отсрещния се връща върху вас и ви доставя радост. Благодарете,  дори  никога  да не сте го правили или да сте смятали, че човека отсреща не го заслужава.  Опитайте, от това не боли!

Захарта получавана от захарна тръстика е намерила път към Европа благодарение на Александър Велики. Тази скъпоценна суровина била донесена от него след пребиваването му в Индия.
След падането на Римската империя спира вноса на захар. Нейното внасяне се възобновява едва през 10 век, благодарение на контактите с ислямския свят.
Поради това, че захарта не се е произвеждала в Европа, цената й е била доста висока. На много места вместо захар са употребявали мед.
След развитието на колониалната търговия захарта става по-евтина и по-достъпна. Англия през този период била ключова фигура в международната търговия на захар. И въпреки това потреблението на захар от един средно статистически  англичанин не надвишавала 500 грама за година.

В средата на 18 век немският учен Андреас Маркграф открива начин за получаване на захар от захарно цвекло. През 1802г. е бил открит първия  завод произвеждащ захар от цвекло. Конкуренцията от колониалните търговци умело пресичала всякакви начини за разпространението на захар получена от захарно цвекло.Положението се променило едва по време на Наполеоновите войни.

Когато през 1805г. английският флот блокирал континентална Европа, захарта станала отново много скъпа и недостъпна.

Едва през 1813г. Наполеон разпоредил да се строят предприятия, в които да се преработва захарно цвекло, за да се задоволят нуждите на хората от захар,  тази така необходима суровина за човека.
Именно на Наполеон дължим широкото разпространение на евтина захар получена от захарно цвекло в Европа.

Една японска фирма предлага на своите клиенти вместо обичайните тухли, панели, керемиди…..пенополистирол за направа на къщи. На пръв поглед този материал може да изглежда малко странен, но той има редица предимства в сравнение с традиционните строителни материали.
За разлика от дървото или метала, пенопластът не хваща ръжда, не гние и не привлича разни насекоми. Освен това той притежава отлични топло-изолационни свойства, които биха намалили разходите за отопление през зимата и биха направили лятото по-прохладно.
Жилищата построени от пенопласт са изключително устойчиви на земетресения и урагани. Ако се случи така, че стените все пак се запалят, то материалът няма да отдели вредни газове. Ето защо домове от такъв материал са много по-безопасни при пожар.
Японците са нарекли домовете построени от пенопласт „жилища на 21 век“. Постройката има вид на ескимоско иглу. Стените им са изградени от свързани помежду си части от пенопласт с дебелина 175 милиметра. Използваният материал е много по- плътен и тежък от обикновения пенопласт, който се използва в кутиите с вградена електроника. Неговата добра топло-изолация му помага бързо да охлажда и затопля дома.
За да си направите дом от пенопласт, не се изисква много време и не е свързано със много сложна технология. От направените във фабриката секции, с тежина 80 килограма, двама-трима човека могат за няколко часа да сглобят конструкцията на дома. След сглобяването  стените се покриват със специален разтвор от вар и хоросан, след което се нанасят съответните цветове.
Диаметъра на такава къща е 7,7 метра, височината му 3,85 метра, а общата му площ 44,2 кв. метра. Ако един купол е малко могат да се прибавят още няколко, обединени помежду си с преходни коридори. По такъв начин може да се сглоби дом и за по-голямо семейство, помещения за обществени заведения, като хотели, училища, магазини…
480 такива постройки вече оформят едно селище на остров Кюшу в Япония наречено Aso.
При такива предимства на създаденият материал, всеки би поискал да има такъв дом. За сега цената на сборния комплект не е по джоба на всеки – 30 000 долара, но кой знае ако в бъдеще се наложи като предпочитан и приемлив модел за дом, цените им  могат и да паднат.

по материали на treehugger. com