Желанието да бъдем по-стройни и елегантни ни карат да прибягваме до различни диети, но много често те не ни носят полза, а вреда. Защо става така? Защото някои от тях са опасни за здравето.
Ако в дадена диета липсват или има малко протеини, то тя изисква пълно отстраняване на въглехидратите от храната ни. Резултата е нарушен метаболизъм, претоварване на сърцето, кръвоносните съдове и черния дроб, а лицето придобива тъмнокафяв цвят.
Не по-малко опасна е диетата, при която трябва да се взема само един продукт. Тъй като това води до намаляване на имунитета, повишава възможността от счупване на костите, появяват се анемии и алергии от избрания продукт.
Отказа от мазнини не е най-добрият изход от положението, защото без тях не могат да се усвоят много от витамините. Липсата на мазнини води до атеросклероза, безплодие, заболяване на черния дроб и бъбреците.
Рискована е и „сладката“ диета, при която се приемат бонбони и шоколад без ограничения и се пие изобилно вода. Нежелателните последствия от такова хранене са гастрит, язва, диабет и изостряне на хипертонията.
Щом диетите не дават резултат, какво да правим? Решението може би е добре балансиран хранителен режим, в който има достатъчно протеини и въглехидрати. По-добре да помислим от какво се нуждае организма ни, отколкото да го лишаваме от нужното.

През 1871г. журналистът Хенри Стенли тръгнал към централна Африка, за да търси Дейвид Ливинкстън, известен пътешественик пребродил почти цяла Африка, от когото нямало вест дълго време. Журналистът очаквал да срещне различни племена, чийто език не знаел, но се надявал да се разберат чрез жестове. За да няма конфликти с местните племена, той заповядал на хората си да не грабят, да не обиждат жените им, да не нарушават дадените обещания и да се отнасят любезно с тях, с други думи казано да не им навреждат по никакъв начин.
Веднъж бил на място, където живеело едно от най-дивите племена. Стенли очаквал да ги нападнат, както правели другите племена, но те ги посрещнали любезно и добре се отнесли с него и хората му. Когато ги попитал, защо са постъпили така спрямо тях, те му отговорили: „Ние пуснахме по реката лодка добре натоварена с провизии, в която имаше жена с дете. Следяхме ви и очаквахме да видим какво ще направите, когато забележите лодката. Ако бяхте лоши хора, щяхте да ограбите лодката и жената да пострада, но тъй като не направихте това, ние решихме да не ви нападаме и унищожаваме, затова си оставихме копията на острова.
Стенли бил трогнат. Неговата увереност, че тези диваци познавали „езика на съвестта“, получила потвърждение. Както той се отнесъл към тях, така и те се отнесли към него.
Нищо не укротява човека така, както добротата.  Тя побеждава всички, а самата тя е непобедима. Добротата украсява живота и разрешава противоречията.  С нейна помощ нещата без изход намират своя път, трудното става леко, мрачното – весело. Добротата за душата е като здравето за тялото. Тя е незабележима, но когато я владеем дава успех във всяка работа. Притежава език, на който немите могат да говорят, а глухите да чуват. Без нея човек е едно суетно, жалко същество.
Колкото човек е по-добър, толкова повече живот му принадлежи.

Всеки от нас е наблюдавал бънджи скокове ако не в действителност, то поне по телевизията. Вероятно малцина биха се опитали да участват в такъв вид спорт, но числото на привържениците му расте непрекъснато.
Бънджи скоковете са били част от древен ритуал на аборигените населяващи острови в Тихи океан и редица племена от Южна Америка. По време на ритуала мъж от племето скачал от голяма височина, като единия му крак бил завързан с лиана.
През 1970г. подобни скокове правели членовете от клуба на опасните спортни увлечения в Оксфордския университет. При опитите си те използвали съвременни технологии.
Видеозаписите на тези скокове са вдъхновили новозеландският спортист Ей Джей Хакет да направи свои опити. Със свой приятел скиор – Хенри Ван Ешем са изпитали еластичността на различни видове въжета, като съответно правели и необходимите изчисления.
Първите експериментални бънджи скокове Хакет е направил във Франция с аеростат на височина 90 метра. През 1987г. той е извършил своя „неотразим“ скок от Айфеловата кула в Париж, която е висока 114 метра. Този експеримент не е останал незабелязан. Любителите на силни усещания в различни страни са се заинтересували от изобретението на новозеландеца.
През 1988г. Хакет оборудва в родината си няколко места за бънджи скокове и създава компания, която обслужва тези места.
Първите технически приспособления за такъв вид скокове най-напред намерили приложение на мост построен над река Каварау, който се извисявал на 43 метра височина над водата.
До днес клиентите на Хакет са направили повече от един милион скокове, а изобретението му се е разпространило в много страни, където са били основани клубове за бънджи скокове.
Най- високата постоянно действаща „тарзанка“ е разположена в националния парк на Южна Африка. Тя е поставена на мост с височина 216 метра. Времето, през което пада смелчагата опитал това съоръжение, е само 7 секунди, а скоростта в най-ниската точка на падане достига 220 метра в секунда.
Феновете на бънджи скоковете скачат не само от специално оборудвани места. Такив

Може би не знаете, но известна част от живота си Михаил Глинка е прекарал в Швейцария. Там той е създал голяма част от произведенията си.
Заселвайки се в един от кантоните на Женева, място предпочитано от британци и руснаци, ограничил посещенията в дома си особено за сънародниците си. Дразнел се от празните приказки съпровождащи салоните за срещи, за него това било губене на време. Мразел натрапчивото поведение на младите и за това едва ли би приел с радост такъв посетител. През този период името му било доста известно в музикалните среди и неговия дом бил често окупиран от нежелателни поклонници.
Един ден го посетил млад човек, негов сънародник. Разбира се и на него му било отказано учтиво от слугата среща с композитора. На въпросите си младежа получил уклончиви отговори, че Глинка е заминал за някъде и не се знае кога ще се завърне.
Примирено младия човек се обърнал и тананикайки някаква песничка си тръгнал.
Глинка, който през цялото време стоял скрит зад вратата и слушал разговора на младежа със слугата, изведнъж променил намерението си и накарал верния си служител да догони момчето и да го покани вътре. След като младежа влязъл в дома му, композитора се извинил, че не приема хора свързани с музиката му, но такъв човек като него той отдавна чакал. Момчето било озадачено, но с радост приело възможността да поговори с този популярен мъж.
Приключвайки обяда, на който бил поканен младият човек, композитора го помолил да му изпее песента, която си тананикал, когато му била отказана визитата и си тръгнал. Младежа не помнел дори дали е тананикал нещо, но искайки да угоди на великия композитор изкарал целия си репертоар от опера до леки песнички, които се изпълнявали в заведенията. Отчаян от усилията си момчето запяло стара руска песен. Очите на композитора светнали, а ръцете му бързо записали върху партитура веселата песничка.
Така в произведенията на великият руски композитор се появила старата, руска, хороводна песен „Камаринская“, която познава всеки един от нас днес.