В топлите морета живеят удивителни, едноклетъчни организми, наречени радиоларии. С какво са удивителни ли?
Въпреки, че са едноклетъчни имат скелет от силициев оксид или стронциев сулфат.
Скелетите им с им са толкова красиви, че биха послужили за вдъхновение на много художници.
Интересен е начина, по който се размножават. Всички едноклетъчни организми се размножават чрез деление, но не и радиолариите. Те са намерили интересен способ за размножение. От отвори на скелета си изпускат зародиши с амебовидна форма, които по-късно израстват до възрастен организъм. Но подробното изследване на този процес предстои.
Светът на тези морски обитатели е все още слабо изучен и чака своите „поклонници“, за да им разкрият своите тайни.
Кажи ми, че ми прощаваш…
Отново нещастен случай. Сирените злокобно огласяха миньорския град. Отчаяни жени тичаха към изхода на мината. Поредното срутване бе погълнало новите си жертви. Усилията на останалите живи работници, да спасят поне един останаха напразни. Една безлична маса от трупове покриваше поляната отпред. Жени като черни сенки безмълвно приемаха останките на съпрузите и синовете си. Изпаднали в шок, те бавно и спокойно отприщваха болката си, стенейки над телата.
Ето там млада, обезумяла от мъка жена, прегръща изстиналото тяло на съпруга си и безутешно плаче. Устните й едва забележимо се мърдат и едва различими думи премесени с плач се изтръгват от гърлото й. „О, ако бях с него по-нежна…. Моля те, отвори очи и ми кажи, че ми прощаваш за всичкото зло, което се изля от мен тази сутрин. Обичам те…..“
Денят за това младо семейство бе почнал с кавга. Жената бе закъсняла със закуската и съпруга й тръгна гладен за работа. Репликите, който си бяха разменили бяха жестоки и нараняващи. Едва захлопнал външната врата, мъжът се върна обратно. Дойде при жена си и нежно и каза: „Прости ми, бях груб с теб. Целуни ме за довиждане, знам че ме обичаш. Защо да се разделяме с гняв, а не с мир?“
Но жената отговори с непреминала злоба в сърцето си: „Махни се от мен! Ненавиждам те!“
Тогава тя сипеше хули и ругатни след мъжа си, а сега прегръщаше безжизненото му тяло, мълвейки най-нежни думи изпълнени с любов: „Кажи, че ми прощаваш. Моля те, кажи само една думичка. Не ме оставяй в такова отчаяние…..“
Нямаше кой да я утеши. Нямаше кой да я прегърне и да й каже, че още я обича.
Отпуснатото тяло предизвикваше още по-голяма болка и мъка. Нещо беше се загубило. То беше си отишло завинаги.
Защо маршрутите на самолетите изглеждат толкова странно?
Знаете ли как изглежда маршрута на самолет летящ над океана? Може би очаквате комбинация от прави линии, но ще сгрешите в предположението си. По-скоро бих ги оприличила на криви, зигзагообразни линии, сякаш пияница ги е проектирал.
Коя е причината за това? Първо на някои места ветровете духат в една посока, на други в противоположна. Именно посоката на вятъра в дадено място „чупи“ маршрута на самолета и той не може да се движи по права линия.
Всеки ден традиционните маршрути на самолетите, независимо в коя част на света са, се обновяват и публикуват за отделните авиокомпании.
Втора причина поради, която самолетите не се движат по права линия са летищата за аварийно кацане. Например всеки двумоторен самолет трябва да бъде на разстояние 1 час от място, където ще каца , ако един от двигателите му е отказал. Поради това някои трасета изглеждат, като зъби на трион. Това помага на пилотите да държат самолета по-близо до аварийната писта.
Маршрутите в небето не са очертани, както шосетата и магистралите на земята, но заради безопасността на пътниците и екипажа, често се налага промяната им, а при авария на самолета става доста напечено при диспечера на съответното летище. За всеки един такъв случаи се мобилизира цялата електронна техника. Нали целта е да се обезопаси всеки полет и да се гарантира спокойно приземяване на всеки, качил се в самолета.
Ореол около слънцето
Вероятно такова явление сте наблюдавали в хладно, преди дъжд време или когато се очаква да вали сняг. Красиво е за наблюдение макар, че в някои хора то всява страх поради предания и суеверия.
Това са светли кръгове около слънцето или луната. Причината за тяхната поява е пречупването на светлината в ледените кристали на перестите облаци на височина 5-10 километра в тропосферата.
В миналото тези светли кръгове около слънцето са се използвали за предсказване на времето. Виждайки ги, хората са знаели, че ще вали дъжд.
При суеверните хора това явление предизвиквало страх и повечето от тях смятали, че това е Божие знамение. Така през 1551г. император Карл Пети оттеглил обсадата на Магдебурд, уплашен от светлия ореол около слънцето.
Това явление се среща доста често. В Западна Европа то се явява 100 пъти в годината, т. е. на всеки три дена.
Може да наблюдавате подобен ореол във влажна есенна вечер под уличната лампа. Просто повдигнете глава и се полюбувайте на светлия обръч около лампата.
Гориво от остатъци на банани
Joel Chaney аспирант от Нотингамския университет във Великобритания е намерил начин за преработване на бананови остатъци, стебла и клони в екологично гориво. Ученият смята, че брикетите получени от пресованите остатъци на бананите ще премахнат необходимостта жителите на Африка да изсичат горите и да губят време за събиране на дърва за огрев, съобщава ВВС.
Тази идея за превръщането на бананови остатъци в екологично гориво е дошла на Chaney по време на пътуването му в Руанда. В тази страна, както и много други в Африка, бананите се използват не само като универсална храна, но също така и като суровина за дестилиране на алкохолни напитки.
Лошото е, че остават обелки, листа и клони, които не са добри за изгаряне в печка. Те изгарят като слама, много бързо и на такъв огън не може да се приготви дори и храна. За поддържане на огън в домовете си жителите на Руанда, Танзания и Бурунди в 80% от случаите използват дървета и храсти.
Връщайки се от Африка във Великобритания Joel Chaney започва да експериментира с превръщането на отпадъци от банановите плантации в екологично и евтино гориво.
Била предложена следната технология: Остатъците от бананите, листата и клоните се смилат в еднородна смес, където обелките на бананите действат като клей в получената маса. Към получената каша се прибавят дървени стърготини и се оформят брикети, които след това се изсушават.
Оформянето на брикетите може да става с преса или просто да се приплескат с ръце, придобивайки желаната форма. След две седмици сушене на слънце, получените брикети са готови за употреба. Така полученото гориво е идеален източник, както за готвене и отопление, така и за осветление.
В света много учени опитват да произвеждат биотопливо от почти всички импровизирани материали. Така например в Австралия е било създадено такова гориво от отпадъци на бира. В САЩ производители на месо съвместно с нефтена компания създават биодизел от животински мазнини, а други техни колеги са опитали от остатъци при производство на захар да създадат екологично гориво.
Желанието да не се замърсява и запази чиста природата, ражда нови проекти за екологично и евтино гориво. Технологиите напредват, но от нас зависи до каква степен ще запазим чиста средата, в която живеем.