Познато ли ви е това чувство? Ако още не сте разбрали за какво става въпрос, ще ви приведа няколко примера.
Ако човек държи ръката си над огъня, той чувства болка. Болката е едно от проявленията на дискомфорта. Защо човек трябва да усеща болката? За да махне ръката си от огъня и да я спаси от по-тежки изгаряния.
Какво правите, когато седнете на остър предмет? Скачате. А, значи отстранявате причината, която ви причинява дискомфорт.
Какъв е изводът? Дискомфортът трябва да се премахва. Това чувство сигнализира, че нещо не е наред и то трябва да се отстрани. Всички чувства са предназначени да ни сигнализират нещо.
Умората е също проява на дискомфорт. За какво сигнализира тя? Това е сигнал, че организма ни трябва да почива. Той е на предела и за да може да продължи да действа правилно, му е необходима отмора.
Ако човек не обърне внимание на сигнала за умора, може да припадне, а понякога това води и до болестно състояние.
Ето ви пример за това. Човек работи на компютър. Седи през цялото време и рядко се движи. В резултат на това мускулите на гърба започват да се уморяват и ако човек не обърне внимание, започва да усеща болки в гръбначния стълб. Ако човек се опита да премахне болката с хапчета, но не промени начина си на действие, прешлените на гръбнака започват да срастват и да се деформират. Болката става постоянна, а да се поправи положението е вече късно. Човека става зъл и раздразнителен. Работособността му намалява. Енергията му се губи. А дори и да поиска да промени начина си на живот, вече не са му останали сили за това. Точно така изглежда нещата, когато вместо да премахне дискомфорта, човек се опитва да притъпи това чувство. И колкото повече притъпяваш болката и се мъчиш да не я усещаш, толкова по-трудно светва червената лампичка за предупреждение, че нещо не е наред. Към какво води това? Живота става непоносим.
Много хора са привикнали да търпят дискомфорта, но това не ги прави нито по-здрави, нито по-спокойни, нито по-работоспособни. Затова разберете причината премахнете я и живейте по-дълго и по-добре.

Да виждаш в тъмното без източник на светлина е невъзможно. Не говорим за конкретно виждане на обектите, а по-скоро за усещането им като форма, обем и плътност. Такова осезание притежават само прилепите.
Техен първи изследовател бил италианския учен Лазаро Спаланцани. Той поставил в тъмна стая прилеп и сова. Забелязал, че прилепа се ориентира в обстановката много добре, дори и без светлина, а совата не. Ученият предположил, че причината за добрата „навигация“ се дължи на „шестото чувство“ на животното. Но дали е бил прав в това?
Малко по-късно от неговите изследвания се заинтересувал швейцарецът Шарл Журин. Дори направил свой собствен опит. Запушил ушите на прилепа и животното загубило ориентация. Журин предположил, че „шестото чувство“ на прилепа е свързано със слуха. За съжаление от неговите изследвания никой не се заинтересувал.
Учените продължавали с експериментите. Избождали очите на прилепите, но те въпреки всичко преодолявали препятствията. Всички твърдели едно и също: „Това поведение е в резултат на „шестото чувство“ на животните“.
Може би нещата щяха да продължават така и до днес, ако във всичко това не се бе намесил американският биолог Доналд Грифин, който започнал изследванията си върху прилепите през 1930г. Четиринадесет години по-късно, той публикувал резултатите от работата си, които неоспоримо доказвали, че прилепите използват ултразвуков ехолатор.
И тази тайна на загадъчните животни била разкрита, но затова колко много прилепи били осакатени и унищожени в името на науката.

Неприятният дъх идващ от кошчето за боклук в кухнята, ни е навеждало на какви ли не изобретения. Слагали сме капак за да го покриваме, така че миризмата да не се разнася из стаята. Или пък вътре в самия кош сме поставяли найлонова торбичка, която веднага сме изхвърляли навън, преди още да сме усетили неприятната миризма от хвърлените отпадъци в нея.
Днес и в това начинание идват на помощ съвременните технологии. Не винаги създадените джаджи са свързани с нещо приятно, но правят живота ни по-лек. За да се избавим от неприятната миризма идваща от коша за боклук, която особено силно се подсилва в прекалено топло време, ни се предлага такова, но с фризер.
Макар, че това е само идея, можем с увереност да кажем, че това ще достигне и до масово производство. Технологиите за складиране на отпадъци, е претърпяла много промени, но сега е време за нов цикъл на развитие.
Новосъздаденото кошче за боклук е наречено „Минус“ и е предназначено за всякакви органични отпадъци. Изхвърленият боклука в него, се замразява, а това предотвратява разпространението на неприятна миризма в кухнята.
Освен това кошчето е оборудвано с решетка излъчваща ултравиолетова радиация, която унищожава бактериите и предотвратява тяхното размножение.
С помощта на прозрачно прозорче на повърхността, може да се види количеството боклук в кошчето. Създателите не са забравили и естетическата страна на продукта си. Меката синкава светлина, която се излъчва от кошчето, спомага за създаване на приятна атмосфера в кухнята. Височината на кофата е 54 см, ширината 33см, а дълбочината е 40 см.
Нищо друго не ни остава, освен да се възползваме от това изобретение за бита.

Днес се съмняваме във възможностите на човека, когато става въпрос за предсказване. Не става въпрос за екстрасенси, контактьори и медиуми, а за хора опиращи се на наблюдения и отчитащи измененията ставащи наоколо.
Такъв е случая с Етиен Ботино, обикновен чиновник, който живеел на остров Мавриций.
През 1763г. той изказал хипотезата, че корабите при плаването си предизвикват промени във въздуха. Знаейки това Ботино можел да определи положението на кораб, който се намирал на десетки, даже стотици километри от мястото, където бил той.
Съвременниците му се отнесли доста скептично към теорията му. За да докаже твърденията си Ботино се обзалагал, че само ако погледне небето може да каже, кога в пристанището ще пристигне кораб. Така той печелел облог след облог. Само веднъж сгрешил, когато настъпило безветрие и кораба спрял в океана.
Ботино бил съгласен да продаде изобретението си на френското правителство за 100 хиляди ливри, но поради бюрократични спънки, тайната никога не била продадена.
Не можем да смятаме Етиен Ботино за екстрасенс или за някакъв по-особен човек, тъй като за доказателство той обучил местни хора на своя метод и те доста успешно предсказвали пристигането на кораб в пристанището.
Как е правел това и в какво се състой простия му метод за наблюдение на атмосферата, за да дава сведения за идващите кораби и до днес си остава загадка.

Невероятно е, но в някои случаи крадците са за предпочитане пред обучените бойци. Може би са имали предимство в уменията придобити при практикуване на занаята. Кой знае? Но ето чуйте и самите факти.
През 1940г. в Япония решили за нуждите на армията да създадат парашутни десантни части. Но се сблъскали с проблем. Хората, които знаели как да се прегрупират след приземяването, не можели да схванат нещата свързани със скачането от самолет с помощта на парашут. Резултатите били плачевни. Получавали се непрекъснати травми при трениращите за бъдещи парашутисти.
Един японски генерал предложил неочаквана идея. За обучение на бъдещи парашутисти повикали не майстори в бойните изкуства, а крадци, които умеели да скачат от влак движещ се с пълна скорост. Именно тези хора станали източник на знания, необходими на инструкторите за обучаване на бъдещите парашутисти. При първото масово скачане от самолет, от 400 души загинали само 12, т.е. само 3% от всички пробвали скока.
Втори основен проблем в японската армия бил подготовката на морски пилоти за кацане на самолет превозвач. За целта в САЩ отделяли група опитни летци, които  в процеса на работа създавали така нужните методически инструкции, необходими за обучението на такива пилоти.
Но в Япония и в този случай се отнесли по самурайски. Всеки пилот се учел сам. В резултат на това имало много жертви, но този, който останел жив, умеел да пилотира блестящо.
Тежък начин за обучение и непредвиден избор за необичайна обстановка в армията, но те дали напредък в обучението на следващите.