Спомняте ли си времето, когато хлебарките бяха голяма напаст? Е, могат да се намерят хора, които да кажат, че не са имали контакт с такива гадинки, но въпроса, който напоследък ме занимава е : „Къде са изчезнали хлебарките“?
Още си спомням времето. когато майка и баба бяха обявили война на тази „пасмина“. По няколко пъти на ден миеха пода и минаваха с мокър парцал по шкафовете. Сипваха какви ли не отрови в потайни кътчета. И въпреки усилията им те пълзяха навсякъде из кухнята. А сега къде пропаднаха? Имали някаква причина за това?
Учените май ще ги записват в червената книга на изчезналите видове.
Виждайки това малко черничко животинче в своя дом нашите деди са го уважавали. Защо ли? Нали напада храната?
Според нашите баби и дядовци в дом, където се появи хлебарка било признак,че в този дом има изобилие  и чест.
Но в нашия дом по-голяма „популярност“ имаха кафявите хлебарки. И все пак къде пропаднаха?
Учените предполагат, че пръст в тази работа има компютърната ера, появата на мобилни телефони и храни пълнени с химически добавки.
Трябва добре да помисли, щом хлебарките измряха по тези причини, то какво ни очаква нас? Стрували си да престояваме пред компютъра толкова време,  да водим дълги, продължителни разговори или да ядем полуфабрикатите, които не могат напълно да заместят естествената храна? Колко ни остава да живеем и как за напред ще живеем?
Не е нужно да съжаляваме толкова за изчезването на тези насекоми, защото те разнасят разни микроби и инфекциозни заболявания, но трябва сериозно да помислим за себе си, струва си.

Думата проблем често звучи в разговорите ни. Какво представлява той? Това е нещо, с което не можем да се справим, което застрашително виси над нас и ни пречи в живота. От къде в живота ни идват проблемите и какво да правим с тях?
Това е толкова просто. Искате ли малко „магия“?  Наведете раменете, прехапете устни, дайте тъжен вид на очите си и с жален глас  промърморете: „Пробле-е-ем“. Бъдете уверени, че в такова състояние проблема непременно ще ви намери и ще ви донесе още куп такива. Тогава какво да правим?
Изправете рамене, усмихнете се и уверени си кажете: „Проблем няма, защото има решение“. Тогава това, което ни тормози ще ви обиколи  и като види изправената ви стойка и лъчезарната усмивка ще ви напусне.

Проблемът не е в това, което става с нас, а нашето отношение към него!
А ето ви и една притча, която може да ви послужи за размисъл , когато разсъждавате върху проблемите си.
Веднъж при един мъдрец дошъл човек за съвет. В живота му нищо не му споряло и той не знаел какво да направи , за да промени нещата.
Мъдрецът  го поканил да се поразходят и да си поговорят. Те вървели край река с много буйно течение. Мрачните води страшно се премятали и се блъскали с огромна сила в близките скали.
Изведнъж мъдреца попитал: „Отговори ми, ако сега съм  в реката и наоколо няма никой, ще потъна ли?
Без да се замисли, човекът казал: „Разбира се. тук течението е толкова силно“.
Мъдрецът не бил много убеден в това. Той смятал, че никой досега не се е удавил само защото е попаднал във водата. Причината за потъването по-скоро би била в начина на мислене. Ако човек си помисли, че водата е студена и не започне да плува за да се измъкне от създалото се положение, то непременно ще потъне.
Така е със всички неприятности, които достигат до нас. Ние потъваме в тях, защото ги оставяме да се вихрят в мислите ни и ние отново и отново ги преживяваме в съзнанието си.
Осмели се накрая и изплувай над тях. Това е твоя шанс.

Виждайки нещо чудновато първия въпрос, който си задаваме е: „Това  истина ли е или едно от множеството мошеничества, неразкрити досега?“ Ще ви разкажа как Петър Първи реагирал, когато видял „поредното чудо“.
Хиляди хора  стояли по цял ден в църквата, за да гледат плачещата икона на Богородица, вместо да се трудят на полето. Царят бил заинтригуван, но предусещайки, че тук нещо не е наред, решил сам да проучи нещата.
Погледнал зад иконата и там видял  устройство, което подавало течно масло в прорезите, които се намирали в ъгъла на очите на  Дева Мария. Маслото, което се стичало на капки, имитирало ронещи се сълзи.
Тогава Петър Първи заповядал: ‘Заповядвам от днес нататък  Богородица да не плаче и ако отново заплаче с помощта на масло, то попските гърбове ще заплачат с кървави сълзи“.
В Русия най-големите умове винаги са воювали с мистериите и суеверията. По-късно Дмитрий Менделеев написва книга, в която са описани спиритически сеанси и данни от заключения на компетентна комисия, които разяснявали всеки от наблюдаваните случаи.
В предисловието на книгата си Менделеев е написал, че приходите от продажбата на тази книга ще отидат за построяване на аеростат за изучаване на горните атмосферни слоеве, с цел да се прогнозират промените на времето.
„Нека поне веднъж суеверието да послужи в полза на науката“. Това са думи на самият учен желаещ хората да не остават в заблуждение.
Днес съществуват толкова загадъчни и мистериозни неща, за които трудно бихме могли да дадем някакъв отговор, но това не бива да ни води в заблуждение. Това, че не можем да обясним даден феномен, не означава, че за него няма реално обяснение, просто трябва да се открие.

Музикалните способности на Равел започнали да се проявяват още в ранна детска възраст. Той имал абсолютен  музикален слух. Познава нотите  преди азбуката.
Веднъж с родителите си били на гости, където  не минавало без музициране. Същата вечер малкия Равел влязъл в спор с възрастните. Той твърдял, че нотата, която всички възприемали за „фа диез“ е в действителност чисто „фа“. Баща му го накарал да погледне клавиатурата и да види, че този клавиш е черен, следователно е „диез“. Малчугана настоявал, че това е чисто „фа“ и този клавиш трябва да се пребоядиса в бяло.
По-късно, когато домакинът на тази вечеринка проверявал настройките на пианото си,  установил, че то е настроено с половин тон по ниско…
Коментарите са излишни. Дарбата си е дарба. Но защо, често не и се доверяваме, особено, когато се проявява в едно дете?

Скоро в Токио бе открит Леден бар, в който абсолютно всичко, включително бара, мебелите, стените и тавана са изработени от истински скандинавски лед. За да се подържа този интериор, температурата на въздуха в заведението е минус пет градуса.
Този бар е истинско късче от Швеция в самия център на Япония. Такива ледени заведения вече са открити в Лондон, Милано и Швеция.
Барът е проектиран за 50 човека, а времето за посещението му е ограничено до 45 минути. Входът на бара струва 27 долара, като във тази цена се включват взетите под наем наметало с качулка и ръкавици. Това са много безопасни и удобни атрибути за пребиваване в такова ледено съоръжение.
Всички алкохолни напитки в менюто на бара са направени на базата на водка Absolut. Е, разбира се тук има и безалкохолни питиета.
Интересното в бара са неговите съдове направени от лед, с дебелина на прозорец в правоъгълна форма. Единственото неудобство в случая е, да се пие от ледено студена чаша.
За любителите на необикновеното, пребиваването в такъв бар би било  едно изненадващо преживяване.