През 1932 г. на територията на Китай, японската армия организирала отряд 731. Неговата цел била да разработва нови биологични оръжия. Хората от този отряд извършвали своите безчовечни експерименти върху живи индивиди, по-голямата част, от които били китайци.
В резултат на тази „дейност“ отрядът е погубил десетки хиляди човека. Ако смятате, че тези изверги са били жестоко наказани, жестоко се лъжете.
Командирът на отряда Сиро заминава за САЩ, където отново се занимава с разработката на биологично оръжие. Умира чак през 1959 г. Друг член на отряда Йoсимура става учен и през 1978 г. е удостоен с ордена на възходящото слънце. Масадзи Китано става ръководител на голяма японска фармацефтична фирма. Синозука и Канеко и до сега са живи и спокойно разказват, как са издевателствали над живи хора.
Каква печална история. Потърпевшите отдавна не са между живите, а „експериментаторите“ живеят облагодетелствани от държавата. Колко странно, тези хора нямат ли съвест?
Това е една от историите за извършените жестоки експерименти през Втората световна война върху хора. и тя не е единствена. Тук не споменавам за хилядите издевателства и опити върху хора  в лагерите на смъртта. Грозно и жалко! И вместо човек да си вземе поука от всичко това, той продължава в същото русло. Какво имам в предвид ли? Такива експерименти се правят и днес. Експерименти, чрез които се контролира съзнанието на човека. Докога ще се толерират хора занимаващи се с тази дейност?

През 1732 година край река Ориноко се събрала огромна войска от испански конквистадори. Те усилено се готвели за сражение с индианците.
Местните племена били въоръжени само със стрели и копия, а испанците владеели огнестрелното оръжие. Поради това конквистадори не се съмнявали в победата си. Но тук се случило нещо непредвидено.
От редовете на индианците се отделили няколко човека. Те държали в ръцете си тигани. В тях горели разпалени въглени. От време на време индианците сипвали някакъв прах върху въглените.
Испанците се смеели на странното „оръжие“, докато не духнал вятър, който изпратил към конквистадорите  ужасен, лютив дим, от който те кихали и кашляли. Строят им бил разстроен, а самите те се разбягали в различни посоки. Тук попаднали под копията на индианците. Надявам се няма да попитате:“ Кой е победил в тази битка“?
Защо на местните племена се отдало да отблъснат такава огромна войска от земите си? Какво било „тайното оръжие“ на  индианците? Много просто, но ефикасно средство. Върху горящите въглени войните сипвали лютив червен пипер.
Не винаги побеждава този, който вярва, че противника му е безсилен пред неговото оръжие. Дори и „незначителният“ прах от лютивите чушки, може да окаже силно въздействие върху събитията и да даде победата на тези, които справедливо защитават земята си.

Густав Малер оглавявал Кралския оперен театър във Виена цели десет години. През лятото на 1907г. заминал за Америка. Оставяйки дирекцията на виенския театър, Малер сложил в едно от чекмеджетата на бюрото, в принадлежащия му кабинет, всичките свои отличия.
Намирайки ги сътрудниците на театъра решили, че той е забравил своите „драгоценности“ случайно, от разсеяност и побързали да съобщят за това на Малер.
Отговора отвъд океана  се забавил доста дълго и бил неочакван за загрижените хора в театъра: „Оставих ги на моя приемник“.
Всеки от вас може би ще си има своя версия за случая, това е нормално. Но освен като анекдот в случая човек би си задал въпроса: „Кога и по каква причина бих оставил наградите и отличията си постигнати в миналото“?
С напредването на годините, човек все повече изтъква „какво е направил“, „какво е постигнал“. Като удавник за сламка той се държи за миналото си и не търси нови хоризонти. Нима за възрастния човек няма алтернатива. Свободното време, с което разполага след години на работа и напрегнато ежедневие, като че ли няма за какво да употреби. Забравил е за младежките си мечти, за повече свободно време, за желанието да постигне неща, които не е могъл. Влачейки еднотипния режим: работа, домашни задължения,общуване с членовете на семейството,телевизия, сън, загубва желание за творчество в каквато и да е област.
Може би, като Малер трябва да се окажем в друга обстановка, при други условия, за да не се подпираме на миналото си като на патерица, а да мислим за реализация на скритите си възможности, не събудени до този ден.

Историята за появата на словосъчетания като „нашата ера“ и „до нашата ера“  е доста забавна. До тогава се е използвала друга временна импровизация въведена от император Диоклетиан. Според неговата версия, историята започва с неговото раждане. Какво самочувствие само!
През 525г. римският абат Дионисий Малкия, решил, че това е неправилно. Нали самият Диоклетиан бил гонител и мъчител на християните.
Дионисий решил, че правилно ще бъде времето да се отчита от раждането на Христос и започнал да изчислява, кога точно се е случило това.  Той изхождал от това, че Исус, когато започнал своята проповед, бил на около 30 години, че разпятието му било в навечерието на юдейската Пасха при император Тиберий. Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване датата на Пасха (с помощта на слънчевия и лунния календар), той установил, че възкресението на Христос се е състояло на 25 март, 31 години след неговото раждане.
Днес се знае, че той е сгрешил с 8 години, но независимо от това неговото летоброене станало популярно и било окончателно утвърдено от английския монах Бедоя Почитаемият.
Най-дълго от католическите  страни се съпротивлявала Португалия срещу това нововъведение. В тази страна започнали да използват новото летоброене едва през 1422 г.
Интересното е, че някои баптисти в Америка протестират против това летоброене, поради това, че Дионисий е направил грешка при изчисленията.

За отношенията между мюсюлманинът и неговата жена  се разпространяват доста слухове. На какво да вярваме? Преди да дадете някакъв отговор за този вид отношения ви предлагам да се запознаете какво съветват духовните лица в мюсюлманската религия относно това,  какво трябва да бъде  отношението на мъжа към жената. Ето ви един пасаж от тези препоръки, а след това сами решете, дали всичко е толкова лошо:
1. При отношенията си с нея трябва да проявяваш най-добрите качества от своя характер.
2.При общуването със жена си трябва да бъдеш благ и кротък.
3.Когато се прибираш в къщи трябва да поздравиш жена си, да я попиташ за работата й и  да не забравиш да разбереш как се чувства в момента тя.
4. Когато е в добро настроение погали я закачливо. прегърни я.
5.Ако я видиш огорчена и тъжна, постарай се да разбереш какво се е случило. След това съдействай за разрешаване на проблема й.
6.За да я успокоиш, обещай й, че ще направиш и това, което е свръх силите ти. Никой не може да я успокои като теб, защото тя по цял ден стои в къщи сама и разчита единствено на съпруга си.
7.Активно помагай на жена си за възпитанието на децата.  Малкото дете със своите капризи не дава покой на майка си нито денем , нито нощем. А порасналите вече деца са неразумни и постоянно я огорчават.
8.Осигурете на жена си до колкото е възможно, най-добрите дрехи. Окичете я с различни гривни, гердан….., но на улицата тя е длъжна да скрие всичко това от погледите на чуждите мъже.
9. Ако сте достатъчно богат осигурявайте й най-добрата храна и всичко, което тя обича.
10. Никога не я бий.
11. От жените се изисква да пазят честа и собствеността на дома, но ако те са нелоялни, неблагодарни,  допуска се да я удариш с отворена  длан или кърпа.
12. Не трябва да бъдете в конфликт с жена си повече от един ден.
13.Мъжът трябва търпеливо да понася проявленията на невъзпитаност у жена си, защото тя е създадена от неговото ребро и му е дадена да се грижи за нея.
14. Ако мъжът види влошаващи изменения в поведението на жена си, за това трябва да вини единствено себе си.
15.Ако жената се ядосва и цели спора да се превърне в скандал, то мъжът по-добре е да замълчи. Тя ще дойде на себе си и ще поиска прошка за поведението си. Жената е слаба пред суровото мълчание на мъжа.
16. Мъжът трябва винаги да бъде благодарен на Аллах, че има такава жена до себе си, която да се грижи за дома и самият него.
17. Мъжът трябва да се отнася нежно и внимателно към жена си, за да разбере тя, че той я обича повече от всичко на света.
18.Мъжът трябва да поеме отговорността за пазаруването на продукти в магазина или на пазара. Когато се решават семейни въпроси той е длъжен да чуе и нейното мнение.
19.Съпругът трябва да бъде бдителен, той може да чуе мнението на жена си, но решението трябва да вземе той, защото ръководителя на семейството трябва да е мъжът. Ако мъжът забележи, че жена му върши неща или говори думи, които са недопустими, трябва да и разясни нещата с доброжелателен тон.
21. Мъжът трябва да крие тайните и слаби страни на жена си от околните.
Предписанията са налице, но до колко се изпълняват в един дом, това знаят само мъжът и жената. По горе цитираните правила са добри за всяко семейство. Интересно, какво ли би станало, ако всеки мъж започне така да се отнася към жена си? Много просто, тя ще го обича още повече  и ще му се покорява безпрекословно.