Създадено е ново транспортно средство. Наречено е PRT, т. е. личен бърз транспорт. Изработеният модел от британски специалисти ще се появи в терминал 5 на летище Хийтроу.
Системата е предвидена за четирима пътника. Напълно автономна е. Забележителното при този модел е, че няма шофьор., защото всичко се извършва автоматично от така създадената машина –  робот.
Създателите на PRT смятат, че многочислените натоварвания по пътя, препълнените автобуси и другите проблеми от ежедневието свързани с психическото натоварване в големия град, ще останат в миналото с наличието на такъв превоз.
Всичко, което трябва да се направи за да се приведе машината в движение е просто да се натисне бутона „Старт“, разположението му е като в кабинка на лифт.
Пробен екземпляр на транспортно средство без водач можете да видите днес в Научния музей в Лондон.
Таксито на бъдещето прилича на издут балон. То работи на батерии. Пътниците сами могат да избират маршрута с помощта на сензорен екран. Машината може да развива скорост до 40 километра в час.
За сега такива транспортни средства ще обслужват пътниците на летище Хийтроу, където ще превозват багажа и самите хора до нужното място.
Като човек и аз си мечтая за подобен тип автомобили – роботи, които няма да зависят от психическото и физическо състояние на човека зад волана.  Дали тогава ще спрат катастрофите по пътищата? Кой знае? Тогава може би жертвите ще са в резултат на неизправна техника. Е, нека да не бъдем все пак такива песимисти, нали технологиите днес работят за удобството на човека.

Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.

Кокаинът  за първи път бил  отделен  от  Фридрих Гетке през 1855 г. Още с появяването си той получил широко разпространение.
В САЩ било популярно да се пие вино, в което е разтворен кокаин. През тези първи години той се смятал за безвреден стимулатор. В Европа го продавали като средство срещу зъбобол. А през 1920 кокаина се продавал като средство срещу простуда.
Това славно вещество в комплект с аспирина, помогнало за издигането  на фармацевтична компания с интересното име „BAER AG„, която го въвела през 1898 г. под търговското наименование хероин.Препаратът се смятал за добро средство при успокояване на кашлица.
До 1931 г. той се продавал във всяка аптека, дори като детско лекарство. През 1931 г. фирмата преустановила производството на хероин.
До 1958 г. той можел да се получи само по предписание от лекаря. Дали едва тогава са узнали какво е истинското му въздействие?  Представете си как зависим от този наркотик се моли на лекуващия го: „Докторе . предпишете ми кокаин“.  Жалка картина, вместо помощ , непоправимо пристрастяване
Пълната му забрана бе наложена едва през 1971 г.  Днес Хероин се произвежда само от американската фирма „Сигма-Олдрич“.
Защо винаги така се случва? Открие се вещество и хоп става хит на пазара, а приложенията му са едва ли не фантастични. Още преди да са изследвани страничните му ефекти, рекламата вече бие тъпана за новата  „панацея“.

Не смешно, а по-скоро трагично  става, особено когато се касае за живота на човека. Прилагайки „най-доброто  лекарство“ в повечето случай пациентът става жертва на своето доверие.
Лекари, внимавайте какво предписвате, защото ако едно лекарство подобрява функциите на засегнат орган, то може зле да повлияе на друга част от организма.

В живота често се оплакваме за неразбираеми и неразкрити неща. Искаме всичко веднага да ни стане ясно, но някой неща, като на пук доста дълго запазват тайната си. А ето и една история, която може да ви накара да се замислите и да разберете, че нищо безнаказано не остава така.
В един английски град прокарвали водопровод през гробищата. Работниците без да искат изкопали някакви кости и един череп. От там минал стар човек. Приближавайки към разринатото гробище, което било на една възрастна дама, починала преди десетина години, стареца забелязал, че черепа шава леко и изведнъж от него изскочила мишка.
Стареца се уплашил, но въпреки всичко протегнал ръка и повдигнал черепа със смайване, където видял забита топлийка. Това му се сторило доста подозрително. Спомнил си за внезапната смърт на въпросната дама  и как бързо я наследил младия й племенник. Разсъжденията му по случая го навели на мисълта да посети полицията.
Там разказал за находката и подозренията си. Полицай веднага навестил племенника. Показал му топлийката и го попитал дали е виждал тази вещ по-рано.
Младият човек се разтреперил и пребледнял, когато дошъл на себе си признал всичко. Веднъж, когато леля му спала той забил тази топлийка в главата й, за да завладее по-скоро имението й. Тайната, макар и след десет години,  била разкрита.
Това, което искаме да скрием от другите, рано или късно ще се открие и ще стане известно на всички. Ако дадено нещо остане като загадка за хората, то изключителната проницателност на надарените с мъдрост и „така стеклите се обстоятелства“, помагат  за нейното разкриване.
Днес много хора се спотайват и смятат така да им се размине за всяка лъжа, мошеничество и кражба. Но идва ден, когато всяко престъпление ще бъде наказано. Не се съмнявайте в това, колкото и невероятно да ви изглежда.

В австрийски град забраниха продажбата на вода в пластмасови бутилки. Защо ли са го направили? Според мен това е крачка към желанието за осъществяване на чиста околна среда.
Този малък град Бунданун с население 2.5 хиляди човека за първи път на нашата планета провежда подобен експеримент. Поддръжниците на това нововъведение смятат, че разходите за производство на опаковки и транспортиране на вода  са неправилно вложени, защото нанасят сериозни вреди на околната среда.
На събрание от 350 човека било взето „съдбоносното„решение. Против гласувал само един човек. Това желание за чиста природа повлияло и на някои компании за производство на напитки. Забраната е подкрепена и от собствениците на местните магазини.
Новият ръководител на щата  Натана Райс също се изказал в полза на забраната.
Жителите на града са обещали, че няма да изискват абсолютно изпълнение на новия закон от гостите на града, но за наливане на вода ще се използват вече съществуващите бутилки и специалните фонтани на главната улица.
Като си помисля колко найлонови торбички се носят от вятъра край нас, а да не говорим за пластмасовите бутилки, в които се спъваме всеки ден. Такива инициативи, като споменатата по-горе, като че ли остават капка в морето, а всички ние се движим по течението „давай, няма значение“.  Питам до кога ще бъде така?