Горещ юлски ден. Градската болница по сърдечно – съдови заболявания е притихнала. В голяма светла стая, с 5-6 легла, лежат  днес приетите пациенти. До прозореца седи дежурният лекар, от време на време повдига пълната чаша с чай към устните си и поглежда разсеяно навън.
Изведнъж монитора прикрепен към едно от болничните легла записка. Лекарят притича, погледна и изтръпна. На монитора светлата линия подсказва клинична смърт. Няма много време за мислене. В такива случаи се прави само едно. Лекарят с цялата си сила, нанася с юмрук, удар върху гърдите на пациента. На монитора спираловидната линия пое своя ритъм. „О, и този път прескочи“ – помисли си лекарят за пациента. Доволен от добрия изход, той отново отиде при прозореца и продължи да се наслаждава на ароматния чай.
След 15 минути мониторът отново поднови тревожните сигнали. Лекарят поглежда екрана и отново изтръпва. Това е човешки живот, не е шега работа. Приближава пациента, вдига ръка отново да удари болния, когато едва долавя тих, задавен глас: „Докторе, не ме убивайте“!
Оказало се, че поради голямата жега и обилното потене на пациента, един от електродите прикрепен към гърдите му се приплъзнал леко надолу. При удара, той възстановил първоначалното си място. Така се нормализирала и кривата, показваща състоянието на болния върху монитора.
Какво е почувствал лекарят, когато е чул човекът пред него, в клинична смърт, да проговаря незнаем, но вероятно за самият лекар е било нещо шокиращо и абсурдно.
А сега си представете как се е чувствал болният в слединфарктно състояние, лежащ тихо и спокойно на леглото, когато изведнъж усеща силен удар върху гърдите си. Един път, как да е, но ако виждаш това, че ще се повтори? Хубавото в случая е това, че пострадали няма и всичко е приключило благополучно.

Навътре в горат, край нашия град има паметник. Достъпа до него е винаги свободен и обикновенно там ходят с коли. Към мястото има хубав асфалтов път.
Минавах от там и реших да се отбия до паметника. На 30 метра след завоя забелязах полицейска кола. Приближих и те ме спряха. Поискаха документите ми. След като разгледа шофьорската ми книжка единият от двамата полицаи ме попита:
– Не знаете ли, че пътя към паметника за превозни средства е затворен?
Изненадах се.Това не е обикновена горска пътека, а широк асфалтов път. През зимата тук често се провеждат състезания със шейни. Коли тук се изкачват ежегодно. Обясних на полицая съвсем спокойно:
– От толкова време живея в града, но такова нещо не съм чула.
Изплаших се. Ами ако ми вземат книжката, а и глобите не са малки. Излязох от колата и гледам. На 50 метра  виси знак, прикрепен на стълб, на който свети лампа. Приближих към знака , за да го видя по-добре. И какво да видя. В центъра на знака се виждаха очертанията на цифра за ограничение на скоростта до 20 км/ч. Само, че самата цифра е изтрита, но четвъртинката на нулата и малкият силует на двойката е добре различим. Това отдалече не се вижда, освен това е и вечер. Казах на полицая:
– Тук явно се виждат цифри.
А той ми отговаря:
– Навярно хулигани са ги надраскали.
Обясних му:
– Това е невъзможно. Цифрите са стандартно изписани, а след това е правен опит да се изтрият.
След малко скалъпи другата версия:
– Други служители са сложили този знак тук. Навярно преди е служил за ограничение на скоростта.
Бях чувала за недобросъвестни полицаи, но това надхвърли очакванията ми. В крайна сметка минах в настъпление:
– Това не е знак за спиране на движението, а за ограничаване на скоростта.
В резултат на това служителят ми даде документите и недружелюбно ме предупреди:
– Следващия път ако те хвана, ще има глоба!
Попитах:
– На какво основание?
Така и не дочаках отговора му. Разбрал, че плана му няма да проработи, полицая тръгна надолу. Странно и до края не разбрах, какво бе предназначението на този знак, но явно полицаите искаха да се възползват по някакъв начин от него.

По нетрадиционен начин е избран шерифът  за Марила, щата Небраска. Човекът на тази длъжност е избран след игра на карти. Трябва да се отбележи, че необходимостта от провеждане на тази игра е възникнала, след като кандидатите за поста шериф са събрали равен брой гласове, по 379.
Закона в щата позволява, в този случай, изхода от ситуацията  да се реши чрез каква да е хазартна игра.
Кандидатите си избрали карти от тестето. Победата щяла да бъде за този, който извади от колодата, по-силна карта от съперника си.
Странен начин за избор. Това гарантира ли, че ще бъде избран по-добрия от двамата?

Учени от института за изследване на полупроводници в Китай са демонстрирали предаване на видео, чрез лаптоп, като са използвали светодиоди. Пропусквателната способност на този вид мрежа е бил 2 мегабита в секунда.
За предаватели са използвали сини светодиоди, поставени на тавана. Тези диоди е можело да бъдат използвани и за осветяване на помещението. Според разработчиците, тази технология, ще позволява да се създаде безжична мрежа за управление на един „умен“ дом. Дом, който е добре механизиран.
Системата може да бъде приложена, както към дома, така и към офиса. Характерното за този вид мрежа е, че тя е безопасна за човека. Но тя не може да замени Wi – Fi или Bluetooth, защото светодиодите работят  при пряка видимост и техните сигнали не могат да проникнат през стената. Има и още едно ограничение. Такава мрежа може да предава, но не и да приема информация.
Началото на тази технология е поставено през октомври 2008 г. Теоретически пропусквателната способност на такава мрежа може да достигне до 10 мегабита за секунда. През април 2010 г. е пуснато производството на прототипното устройство. Окончателните резултати от това изследване, учените очакват да получат през 2018 г.

Жената вярва на любимия мъж. И колкото повече го обича толкова повече се стреми да му угажда. Тогава какво става с жената? Тя губи някаква част от себе си. Жертва нещо значимо, своята най-голяма ценност.
Всяка жена има нещо специфично, което я прави значима в очите на един мъж. Тя може да бъде сприхава, , избухлива, вярна, екстравагантна, обичаща промените, движението, новото.
И знаете ли кое е интересното? Мъжете се влюбват именно в тази част на жената. Но защо? Защото това е нейната изява, с други думи казано, това е самата тя.
Жената не трябва да се стеснява от тези свои проявления. Именно заради тях тя е прекрасна за мъжа. Тя не бива да се отказва от това, да бъде себе си.
Тогава възниква въпроса. А защо тогава мъжете искат да изневеряват на жените си?  Навярно си спомняте поговорката, че човек в своето око не забелязва гредата, но в чуждото и прашинката вижда. Съпоставете я с нашия случай. Това, което мъжът не иска да види в себе си, го вижда в жена си. Виждайки го, това не му харесва. И той иска да го поправи, но не в себе си, а в жена си. Така постоянно й напомня за нейните несъвършенства. Но има и още нещо. Мъжът иска да остане непосредствен, весел, разкрепостен…..Сложността се заключава в това, че мъжът забранява проявата на това характерно качество у жената.
За да достигнем любов и хармония в отношенията си, трябва да разберем, че „нашето“ ние виждаме в другия и трябва да променим себе си, а не партньора си.
Жените трябва да помогнат на мъжете да разберат себе си. Даже ако един мъж убеждава жена си, че тя трябва да се промени в това или онова, това не отговаря на истината.
Какво става обикновенно? Жената става такава, каквато мъжът й иска да бъде и тогава той престава да я обича. А това е вече повод за изневяра.
Ако вие се намирате в дълбокото блато на вашите отношения, има надежда за вас. Просто жената трябва да си върне стария си образ, този от първите срещи, когато мъжът я е харесал. Вероятно тя е била властна, контролираща, гледаща отвисоко, но нали за това мъжът се е влюбил в нея, това той е харесал.
Така че, жени, дайте на мъжете това, което искат. Станете такава, каквато сте била преди и мъжът ви отново ще ви заобича.
Опитайте, вече няма какво да губите.