Любопитството е нещо, което губим с годините. Ставаме цинични и изхабени, като дрипа. Това изглежда нормално, като се има в предвид съвременния начин на живот.
Но нека се постараем, колкото се може по-дълго да запазим това невероятно чувство. Нали то ни води към големи и понякога безумни неща. Благодарение на него в детството си сме опознали всичко около нас.
Именно това не ни достига днес.
Любознателният ум умее да извлече идеи от почти всичко, което му се предостави. Най-добрите дизайнери, програмисти, рекламодатели имат такъв ум. Ум отворен за всичко.
Съхранявайки любознателността си, човек остава постоянно млад.

Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно  е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.

Това се случило през пролетта. Ледът по реката вече бил започнал да се топи, но на места все още се държал здраво. Един колар решил да съкрати пътя си, затова решил да мине по леда.
Намиращите се на брега хора и жена му го съветвали да не рискува живота си. Отличавайки се с упорит, самоуверен и безгрижен характер, коларят не се вслушал в съветите. Той единствено разчитал на конете си, за това казал: „На своите животни ако  трябва и в ада бих отишъл, но ще премина леда.“
Жена му не успяла да слезе от колата, защото те бързо се оказали върху леда. Изведнъж ледената кора се пропукала. Безрасъдният стопанин заедно с животните и колата си потънал. Жена му по някакво чудо останала жива. Тя излетяла от колата и попаднала на по-здрав лед. Хората, които наблюдавали всичко й помогнали и тя благополучно стигнала брега.
Самонадеяният човек надценява своите сили, способности и таланти. Такъв човек е уверен в изключителната си мъдрост и никога няма да разбере колко много не му достига. Ако човек преувеличава собствените си добродетели, той трудно ще види недостатъците си. Сравнявайки се със другите, в собствените си очи, ще изглежда най-способният.
Гордостта е характерна за човек, който има прекалено високо мнение за себе си и много низко за околните. Трудно може да се изброи всичко, което е обект на човешката гордост. Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, положение в обществото, в работата, в държавата. Гордеят се със своя произход, родители и прародители. Родителите пък се гордеят със своите деца. Хората се гордеят и със своето богатство, слава, власт, знания и опит.
Самонадеяността и гордостта не водят до нищо добро. Човече бягай от тях. Те са капан и спънка за теб.

Джайлс Рейнар около 10 години специализира във водна паркова скулптура. Той създава своите работи с вдъхновение и голям ентусиазъм. Може би на това се дължи извесността и популярността му.
Водата създава илюзия за движение. При статични фигури прибавянето на водни струи е великолепен ход. Така скулптурата изглежда динамична и оживена.
Особено добре изглеждат работите на скулптура на тъмно. Красотата на нощните лампички, превръщат конструкцията от метал в произведение на изкуството и творчески подчертават детайлите.
Стичащата се по скулпторите осветена вода, създава неочаквана илюзия на формите, придава вълшебство на дърветата и магия на сферата.
Скулптора Джайлс Рейнар е роден в Великобритания. В този жанр работи от доста отдавна. Създал е съвместни проекти с баща си. Сега има две студия в Глостършир и Девън.
Предпочита да работи с бронз, мед, неръждаема стомана и камък.

Трансилвания е богата на градовете, които са истински архитектурни паметници от Средновековието. Към тях се отнася и град Сибиу.
Той е известен със своята древна история и великолепни архитектурни паметници. За известно време той е наречен Германштадт, това е свързано с неговата история и формиране. Градът е построен още през  XII век от германски племена. Освен това е бил един от най-богатите и най-големите градове по това време.
Днес Сибиу е един от най-красивите градове в света. Той с право се нарича културната столица на Румъния.
Освен това даденото място се явява един от най-важните религиозни центрове.
Комбинацията от тези два аспекта му придава удивителна аура, великолепие, разкош и просветление.