Всички тези бисквитки, Google, бъгове и други са термини, които са се появили в резултат на някакво събитие, съвпадение или случайност.
От къде идва Cookies – бисквитки?
Не знаех, че този термин има толкова интересен произход.
Общо казано, Cookies е начин да се запази потребителската информация засягаща различни сайтове и браузъра на диск. Cookies позволяват да се идентифицира потребителя, без да се налага да въвежда данните отново. В „бисквитки“, като цяло, има не  само една функция, а
няколко, но всички имат сходни характеристики – цялата информация се съхранява в кода на всяка бисквитка.
Програмистите, които са работили над концепцията за бисквитките, са ги нарекли така, защото наподобават на китайските  „бисквитки на щастието“, в които се съдържат парче хартия с предсказания.
Bit (бит), това е дума, която е образувана от съвкупността на няколко термина. В зората на програмирането, двоичната система на изчисление е приет като най-простият и ефективен начин за „общуването“ с компютъра.  Двоичен знак на английски е binary digit, но програмистите ги мързяло да пишат всеки път „binary digit“ в резултат, на което се появила думата „bit“.
Интересно е, че думата Wiki е дошла в английския и другите езици от хавайски. На хавайски „Wiki“ означава „бързо“. От там и Wikipedia се разглежда като бърз и лесен начин да се получи достъп до всякаква информация.

Един суфийски мистик казвал: В младежките си години, в основата на всички мои молитви, беше:“ Дай ми сили, Господи, че да мога да променя света „. Всичко ми изглеждаше не както трябва. Бях революционер и исках всичко да променя в света. Когато станах по-възрастен започнах да се моля така: „Аз исках твърде много. Премина почти половината от живота ми, но не промених нито един човек“.
За това казах: „Достатъчно ми е да изменя и своето семейство. Позволи ми да го направя.“Но когато се състарих, аз осъзнах, че да променя и семейството си е твърде много. Кой съм аз, че да мога да ги променям? Тогава разбрах, че ако мога да променя себе си, това е напълно достатъчно. И се помолих на Бога: „Сега достигнах правилното решение. Позволи ми да променя себе си“.
Тогава Бог отговори: „Сега вече не остана време. Ти трябваше да искаш  това още в самото начало. Тогава имаше възможност“.
Всеки осъзнава и иска това накрая. Всеки ръководен от незнанието си си мисли: „Целия свят е объркан. Ако можех да направя всички по-добри, щях да бъда щастлив“.
Можеш ли да си представиш по-добра вселена от тази, която е? Не. Всичко е както трябва да бъде. Единствения проблем е, че вие не сте се устроили в този свят.
Проблемите идват от човека. Вие си казвате: „Това е вярно, а това не. Това е безобразно, а това е хубаво“. В света всичко е съвършено, но ние не можем да го видим в неговата цялост. Виждайки несъвършенствата, ние се опитваме да променим света.
За това се появяват Наполеон, Хитлер….. предизвикващи унищожение, подтискане и насилие. Търсейки щастието в промяната на света, остават нещастни.
Приемете действителността каквато е и не се опитвайте да я променяте. Но ако приемете да промените себе си, всичко ще се изпълни със светлина, ще засияе, ще излъчва аромат и ще се изпълни с прекрасна музика.
Ще откриете красотата. Ще настъпи светлината и тъмнината ще отстъпи.

През XIX век по време на буря в Петрюи, в южната част на Франция, работникът Елсон с приятеля си, по време на дъжд, се укрили в една колиба. В нея ударила силна мълния. И двамата оцелели, но на гърдите на Елсон били „преснимани“ бора и тополата, стоящи зад прозореца, а също и отпечатък на контурите на джобният му часовник.
По време на трагедията  през 1945г. в Хирошима и Нагасаки, според свидетели, подобни на топлинно изгаряне следи, са се появили върху жителите на тези градове след ядрения взрив, под форми на листа и клони.
Едни смятат, че тези „рисунки“ са вследствие на мощно излъчвани, а други, че невидима ръка е оставила белег за доказателство на своето присъствие, но ясна теория за появата на тези и подобни „картинки“ за сега няма.

Такова състезание се организира в САЩ всяка година от 1975г. насам.
Организаторите са производители на дезодоранти и спортни облекла. Така сред независимите съдии са майстори парфюмеристи от известни фирми, които произвеждат парфюми и одеколони.
Разбира се обувката, която се представяла на комисията не трябва да бъде нова. Някои участници не са си мили краката няколко години, дори са спали така с обувките си.
Веднъж един от съдиите на състезанието отбелязал, че обувките на някои състезатели така силно вонели, че тази отвратителна миризма го преследвала даже и през нощта.
Въпреки съмнителната слава и чест, победителят получавал порядъчна сума от няколко хиляди долара и пари за нови маратонки.