Астрономите са установили, че откритата през 2006г екзопланета TrES-2b е сред най-тъмните обекти от този вид.

Планетата обикаля звездата GSC 03549-02811, намираща се на разстояние 750 светлинни години от Земята. Нейната маса е около 1,1 от тази на Юпитер, а средния радиус на орбитата е от порядъка на 0.03 астрономичеки единици. Една астрономическа единица е равна на средното разстояние между Земята и Слънцето.

За наблюдател планетата изглежда черна. Работата е там, че това небесно тяло отразява 1% от падащата слънчева светлина. Освен това, заради високата температура в горните слоеве на атмосферата, 1000 градуса по Целзий, около планетата се вижда червено сияние.

Каква е причината планетата да е толкова тъмна, учените не знаят. Те предполагат, че в атмосферата ѝ се съдържат по-голямо количество светлопоглъщащи вещества, като газообразен калий и натрий или газообразен титаниев оксид.

Данните за екзопланетите планети са били получени с помощта на телескопа „Кеплер“, който непрекъснато следи района на небето между съзвездията Лебед и Лира. Стартиралият през март 2009 г., апарат е в състояние да открива не само газовите гиганти, но и планети  с размер сравним с този на Земята.

Скоро учените установеха, че екзопланетите могат да причинят огромни приливни вълни на звездите, които имат трайно въздействие върху спектралните параметри на излъчването на светилата. Като взели предвид този ефект, учените са успели да докажат, че планетата WASP 18б се движи около звезда по кръгова орбита.

Двадесет и шест годишен американец се оказал в глупаво положение. Той е диагностициран с рак на гърдата. С пари за частно здравно осигуряване, мъжът не разполага, а по  програмата за задължително здравно осигуряване той не попада, тъй като е мъж.

Ракът на гърдата е толкова твърдо свързани в общественото съзнание с жени, че той се отразява дори и на законодателно равнище. Така че не могат безплатно да се лекуват мъже с такова заболяване.

В същото време отдавна се знае, че мъжете не са пощадени от рак на гърдата, само в Америка за една година са заболели 2100 мъже.

Разбира се това се случва 100 пъти по-рядко, отколкото при жените, но какво да правят мъже, които нямат пари за скъпоструващото лечение от „женски болести“?

Реймънд Джонсън е строител и разбира се не е богат. Този случай може би ще накара американските власти да преразгледат условията за безплатно лечение.

За сега Реймънд плаща със свои пари химиотерапията, а как ще се лекува по нататък и той не знае.

Това е едно много загадъчно съкровище на земята. От къде са се взели тези уникални камъни, стоящи на границата между живото и мъртвото?

Вече няколко хилядолетия хората обработват и използват кехлибара. Дълго време те са се опитвали да разгадаят тайната свързана с произхода на „слънчевите камъни“.

Какви ли не версии са изказани. Смятали са го за застинала на слънцето морска пяна, вкаменен на морското дъно нефт и дори за рибено масло.

За първи път Плиний Стари писал за органичния произход на кехлибара. Той забелязал, че когато го запалвал той пушел и издавал миризма на смола.

През XVI век, хората вярвали, че кехлибар се формира от смолисто течно вещество в дълбините на земята и се втвърдява само на открито. В средата на XVIII век Ломоносов отхвърли аргументите на защитниците на тази хипотеза и доказал растителен произход на кехлибар.

Северна Европа е равнина и покрита с ниски хълмове. В нея има множество реки, блата и езера. Тук растат субтропични хвойнови широколистни гори. Климата по тези места е топъл, с яко изразени сухи и дъждовни сезони. Средната годишна температура е около 20 градуса. В най-горния пояс на горите растат секвои, по-надолу борове и ели. Наред с тях са и бука, дъба и други широколистни дървета. Под тях растат папрати и мъхове.

Преди много години климата по тези места е бил топъл и влажен. В резултат на това, субтропичните и тропически гори са се преместили на север. Обилното изтичане на смола от хвойновите дървета се явявало като защитна реакция при приспособяването им към новите необичайни условия за тях. Пожарите, ураганите, насекомите и други животни повреждали дърветата, а това допринасяло за още по-голямо отделяне на смола.

Смолата се плъзгала по стволовете и капела от клоните. Окислението на бъдещите „слънчеви камъни“ продължило доста дълго време. В плодородната почва смолата станало по-твърда и се покрила с дебела тъмнокафява кора.

Течащите води изкъртвали вкаменената смола от почвата и я отнасяли до устието на реките. Там  тя се наслагвала, а останалото извършило времето.