Разбира се корбикулата не е някакъв страшен звяр, а двучерупчесто мекотело, което предпочита да живее в солената вода на крайбрежните лагуни.
Тя още се нарича „морски целител“ Нейното вкусно и питателно месо е източник на ценни протеини, незаменими аминокиселини, включително и таурин. В тъканите присъстват натурални водорастворими В1, В2, В6, РР, С и мастно разтворими – А, Е, Д, К витамини.
Обикновено се употребява за предотвратяване на инфаркт на миокарда и премахване на кръвните съсиреци.
Този вид миди съдържат веществата таурин и глицин, регулиращи съдържанието на захарта в кръвта и метаболизма на холистирола и антиоксидантни съединения, необходими за лечение на хипертония, артрит, черен дроб и за регенериране на тъкани след радиационо облъчване.

Какво е това и къде се намира?
Сега тя е филиал на Ботаническата градина на Московския държавен университет. През 1706г. Петър I заповядва в тази градина да се засаждат само лечебни растения за нуждите на армията.
Както във всяка ботаническа градина и тук има голямо разнообразие от растения, включително лекарствени. Има и около 300 вида дървета, на възраст 200-300 години. Най-значимото от тях е сибирската лиственица, според легендата тя е посадена от Петър I. Много е преживяла тя, в това число пожара през 1812г., а в края на XIX век е била ударена от мълния.
Информация за историята ѝ и нейните характеристики са сложени на табелка прикрепена към корена на дървото. А ето какво четем на нея:
„Според легендата тази лиственица е посадил сам Петър I. Тя притежава отлични свойства. Дървесината ѝ е по-тежка от водата, не гние, а нещата направени от нея могат да служат векове. Някои здания в Венеция и Сант-Петербург се държат на свързани лиственици, забити в крехкия грунд.
В края на XIX век върху лиственицата ударила мълния, за това нейната красива корона има такава причудлива форма. Някои от клоните ѝ са сухи. Един от тях след бурята през 1998г. трябвало да бъде премахнат, заради безопасността на посетителите. Останалите са запазени, защото допълват красотата на дървото.
Тук се намира и друго необикновенно дърво чемерика. То е същинска реликва. Учените отдавна са намерили в въглищни пластове интересни отпечатъци на ветрилообразни листа, които са смятали, че са на отдавна изчезнало дърво.
През XVIII век били намерени няколко екземпляра от тези дървета във вътрешностите на Китай, засадени около манастири. Отделни дървета достигат височина 30-35 метра, те са на възраст около 2000 години.
Друга забележителност на градината е старинен изкоп, за събиране на дъждовна вода. Той се намира в най-низката част на градината. На дъното му има висококачествена глина докарана от Гжели. През 2000-2002 година е бил реставриран. Сега е много по малък, в сравнение с 1850г, защото е частично запълнен.
Градината разкрива на всеки своята красота, само трябва да се разходиш по пътеките ѝ и да вникнеш дълбоко в нея.

Обикновено твърдим, че човек е цар на природата. Но случващите се в тази природа необясними явления дали няма да опровергаят това твърдение? Отделни случай трудно се обясняват чрез знанията, които имаме.
Случилото се в Турция се отнася към категорията необясними явления. На фотографията е запечатан момент, който не може научно да се обясни. Ясно се вижда как от гроба на турски мъченик излиза светлина.
На друга снимка се вижда как светлината се откъсва от гроба и полита към небето. Едва ли някой учен ще е в състояние да обясни това чудо. За религиозните лидери това е душата на мъченика.
И като се има предвид, че според исляма, мъчениците, са предназначени за едно от най-високите места в небето, причината за такава ослепителна светлина за вярващите е очевидна.

Италианското селце Torri Superiore решило да се върне в Средновековието. Но такова Средновековието, което не променя настоящето, а изваждайки от миналото най-доброто и игнорирайки всичко лошо.
Селцето Torri Superiore се намира в планините на североизточна Италия, близо до границата с Франция и на около двадесет километра от брега на Средиземно море.
Основано е през ХIII век. То никога не е било много успешно, известно и голямо. През ХVIII век това селище, с малко високи сгради и няколко улички, достига максимум на живеещи в него, но след това запада. Хората заминавали нанякъде и къщите се рушели.
Преди няколко години италианските власти са решили да възстановят това селце. Тогава Torri Superiore е обявено за полигон на културни инициативи и екологични експерименти.
Сега то е истински клон на Средновековието сред европейската индустриална Италия. Тук няма да видите автомобили, сателитни антени, кули за мобилна комуникация, небостъргачи и други атрибути на съвремеността. Максималното, което се използва от съвремената цивилизация в това селце са слънчевите панели, изработващи електричество за скромни електронужди.
Тук могат да се срещнат много хора от цял свят, дошли да живеят по-прост, но богат живот. В проектираните сгради могат да пребивават до 160 души. Те работят в градината занимават се със различни занаяти, като грънчарство, дърводелство, ковачество. Пасат крави и кози, а от млякото им правят сирене. Може да се работи и в кухнята, която е обща за всички, трапезарията също. Тук предат вълната събрана от животните и такат платове, от които кроят прости селски дрехи.
Основната задача на Torri Superiore е да се постигне пълно самозадоволяване. Тук има всичко, което е необходимо за здравословен начин на живот. Ние трябва само да се огледам внимателно и да го разберем!

Всеки от нас си има своите странности, но страностите на някои хора си имат своя необичайна особеност. Ето например, мъжът Зелиа Роси от щата Минас-Жерайс, Бразилия в продължение на 23 години, всеки петък ляга да спи в ковчег.
Мъжът е вече на 61 година. Това необичайно действие, което той прави в петък е в памет на приятел му.
В детството приятелите се уговорили, че ако умре някой от тях пръв, другият трябва да му купи ковчег. Приятелят на Роси му купил такъв още през 1988г, когато помислил, че другият е загинал при автомобилна катастрофа, но Роси оцелял, а приятелят му починал през 1988г. След това Роси започнал да спи в подареният от приятеля му ковчег.
Според хората той имал дарбата да изцелява хора.
Тази история е написана от внука на Роси в един ученически вестник.-