Петте лекарства

Много отдавна в един търговски град живял чиновник. Веднъж, когато бил на пазара, към него се приближил един просяк. Той го нагрубил, изплюл се в лицето му и избягал.

Чиновникът не можел да понесе позора и заболял. Щял да умре, но приятелите му повикали лекар, който се славел с изцеление на душевни рани. Той дал на болния пет лекарства и му казал, всяка нощ, когато се събужда в определен час, да изпива едно от тях.

Настъпила първата нощ и чиновникът изпил първото лекарство. Сънувал, че е отново на площада и същият скитника се изплюва в лицето му. Чувствайки унижение и срам, болният започнал да вика и се събудил.

На следващата вечер той взел второто лекарство и отново видял този сън, но вместо позор той усетил смразяващ страх.

Същият сън му се присънил и на третата нощ. Позора и страха били заменени с голяма мъка. Болният бил изненадан, но решил да следва указанията на лекаря и на следващата нощ изпил и четвъртото лекарство. Разбира се, чиновникът видял пак същият сън, но той не бил така мъчителен, както предишните нощи. Сега почувствал само лека изненада.

На петата нощ чиновникът неочаквано изпитал радост. Не знаел какво да мисли. Станал от кревата и отишъл при лекаря за нови съвети и лекарства.

– Какво почувства след като изпи отварите ми? – попитал лекарят.

– Всяка нощ ми се присънваше един и същи сън. Бях на пазара и същият скитник се изплюваше в лицето ми, но всяка нощ този сън извикваше ново чувство в мен. Така аз изпитах позор, страх, мъка, изненада, а в последната нощ усетих радост и я изпитвам и сега. Много съм объркан и не знам какво точно трябва да чувствам наистина?

Когато лекарят изслушал пациента се засмял и казал:

– Няма значение какво се е случило с теб. Ти можеш да се да се отнесеш към случилото се, както решиш сам. От теб зависи дали да се огорчиш или ще се радваш. Що се отнася до това, да ти плюят в лицето, бих казал, че мъдрия човек не би му обърнал голямо внимание, тъй като този, който те обижда по този начин, не е на себе си. Да плюят върху теб, е все едно вятъра да ти напълно очите с прах, а нима ще се огорчиш от вятъра?

Островът на вечното лято

Хавайските острови са петдесетия щат на САЩ. Те се намират в централната част на Тихия океан. Наброяват 162 острова, но само седем от тях са обитаеми.
Вулканичният конус „Диамантената глава“ е един от най-характерните образования на Оаху. Той е изгаснал вулкан.
Оаху е третият по големина и най-населеният остров на Хавайския архипелаг. На острова се намира столицата на Хавай – Хонолулу.
В покрайнините на града е разположен един от най-добрите курорти в света – Вайкики. Този широк участък с белоснежен пясък е защитен от коралов риф.
Малките крайбрежни вълни създават идеални условия за сърф и други спортове.
Около плажа Вайкики расте голямо разнообразие от тропична и субтропична растителност.
Самият Хонолулу е съвременен град с небостъргачи, офиси, магазини, ресторанти и много удобна инфраструктура.

Чанта за полет

Някои авиокомпании таксуват не само за превишаване на теглото на регистриран багаж, но и за ръчен багаж надвишаващ определени размери.
Жител на едно от предградията на Детройт Брент Хопкинс се запознал с изискванията на местната авиокомпания. Забелязал, че никой не продава чанта с размери до допустимите граници. Така се родила бизнес-идеята за производство на такъв артикул и се зародила малката компания CarryOn Free.
Съгласно правилата на местната авиокомпания в самолета може да се внесе чанта с размер 40х35х35 см, независимо от теглото на съдържанието ѝ. В другите авиокомпании също има ограничения относно преносимия багаж в самолета, но в тази били най-низки. За това те били взети за еталон.
Размерът 40х35х30 е необичаен, но той е достатъчен, за да се побере багажа под седалката. Ако се опитате да вземете по-голям ръчен багаж, авиокомпанията ще изисква такса.
CarryOn Free предлага 6 вида чанти в различни цветове с такъв размер. Като допълнение към моделите се предлага телескопична дръжка, брава със секретно заключване, колела, банери…и струват само 63-65 долара.

По какво се различават бедните от богатите

Разбира се не в количеството пари, а преди всичко със своето мислене. Наличието на внушителни суми пари, не гарантира промяната на начина на мислене. Опитът показва, че бедността е присъща и на хора, които имат достатъчно пари за живеене.

Кой тогава е наистина беден?

Първата отличителна черта е постоянното оплакване от живота. Те не са се родили в подходящата страна и на точното време. Попаднали са на неподходящи родители. Не са надарени с добра външност. не са случили с приятели и винаги имат лош късмет. Според тях богатството зависи от някакви външни обстоятелства.

На такива хора все някой им е длъжен. Работодателят трябва да им изплаща такава заплата, че да им стига за всичко. Правителството трябва да им осигури жилище. Цените трябва непременно да бъдат много ниски, а услугите безплатни.

Те предпочитат с години да работят на едно място, да получават заплата, която за нищо да не стига. Оплакват се, че работата не им харесва, но не се помръдват, за да намерят по-интересна и по-добре заплатена.

Имат занижена самооценка, Смятат, че за да добият нещо по-сериозно са им нужни връзки и пари. Не правят никакъв опит за промяна на каквото и да е, защото смятат, че всичко е обречено на провал.

Ако не им стигат пари в живота, са готови да икономисват, а не да търсят начин за увеличаване на заработката си.

Няма да направят нищо, което би изисквало допълнително напрежение. Тогава какво могат да очакват в живота си?

Думата „ресторант“ има своя собствена история

Нима не сте я чули?
Всичко започнало преди двеста години в Париж. Тогава в таверните хранели отвратително. Не се предлагал богат избор на ястия. Готвачите мързелували и готвели невкусно.
Тогава собственикът на едно заведение за бързо хранене използва неизвестен до тогава трик.
Той наводнил целия град с обяви, в които канел хора с болни стомаси.
Ето какво гласяла и самата обява: ‘Елате при нас и ние ще ви излекуваме и възстановим“. На френски думата „възтановявам“ е restaurant. От там и наименованието на заведението – ресторант.