Днес в разтворимото кафе се съдържа само 15% натурално кафе. Останалата част са примеси, които се използват, за да се намали цената му.
В него „не се притесняват“ да добавят ечемик, овес, зърнени храни, жълъди, смляни кафени люспи, стабилизатори, изкуствен кофеин и разбира се специални ароматизатори.
Всички тези добавки въздействат негативно на човешкия организъм. Пресищането със тях води до токсични отравяния и създава сериозни проблеми на сърцето, черния дроб и стомаха.
За да определите дали в кафето има добавки е достатъчно да капнете няколко капки йод във вече приготвеното такова. Ако забележите, че кафето е придобило син цвят, пред вас е кафе с добавки.
По-добре използвайте натурално кафе, вместо разтворимо.

Паноптикум е концепция за изграждане на модерен затвор, предложена от английския философ Джереми Бентам през 1785 г. Представлявала е кръгла структура с килии по края и единствен надзирател в центъра, който можел без да става да наблюдава всеки от затворниците, но никой от затворниците не знаел дали е наблюдаван в момента.
Оттогава изразът се употребява като принципа на наблюдение с минимални ресурси, като средствата за наблюдение покриват всичко и наблюдаваният не може да е сигурен, дали някой го наблюдава в момента.
Самият Бентам въвежда един от основните принципи на своята философия, че властта трябва да бъде „видима и непроверима“. Видима, за да може обектът да бъде непрестанно пред погледа на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима, за да не може обектът да узнае дали в момента е гледан, но да е сигурен, че това винаги е възможно.
Като основна и опростена схема на модерния паноптикум можем да вземем романа „1984“ на Джордж Оруел.
В едно свое есе Марк Постър разглежда електронните бази данни като модел на един модерен паноптикум. Всяко едно наше действие в информационната епоха е записано и вкарано в регистри, чрез които могат да наблюдават нашите действия. Искаме или не, ние влизаме в един паноптичен затвор, наречен от Постър свръхпаноптикум.
Ако се замислим реално, всяко едно използване на кредитна карта и документи, които предоствяме в банката за ползване на редица услуги, осигуряват на съответнта банка или институция електронна база данни, която улеснява нашето наблюдение. Всяко напускане на дадена държава се отбелязва на митницата. При смяна на местожителство попълваме нова адресна регистрация. На работните си места ние сме следени постоянно, дори в домовете си ползвайки мобилни телефони, интернет и други постижения на техниката, без да подозираме, обогатяваме информацията в електронните бази данни, които ни следят като надзирателя в куллта на паноптикума.
Новите начини на включване в паноптикума не са насилствени. Вместо това те са облечени с лъскави реклами и много често изглежда привлекателно за бъдещите наблюдавани.
Идеята за „Големия брат“ не е фантастика, тя е напълно осезаема и лесна за реализация с новите технологии, използвани от властта. Всички супермаркети, търговски центрове, публични пространства са наблюдавани от множество камери. Те превръщат обществото в един прозрачен, хомогенен елемент. Основната сила на всички властови структури се обляга на привилегията, предоставената от самите граждани, да разполагат с техния живот.
И всичко това става по наше лично желание. Ние сами влизаме в килията на паноптикума, осигуряващ автоматичното функциониране на властта над нас.

Тя се намира в България. В пещерата напълно е обновено осветлението.
Не се страхувайте, че ще замръзнете в нея. Даже в най-студената зима в пещерата е много по-топло, отколкото на улицата.
Ягодинската пещера е най-дългата пещера в Родопите. Тя обхваща 10,5 км. При входа археолозите са открили следи от пещерни хора.
Сега пещерата има пет нива, повечето, от които са добре осветени и безопасни за туристи.
От всички пещери в Родопите Ягодинската е най-красивата. Фигурите оформени от сталактити и сталагмити, смайват посетителите със своята красота.

Младият италианец Матия Трита е по професия инженер, а също и добър механик.
Ето защо той знае добре да работи с метал. Скулпторите, които Матия извайва от проводници и метал можем да сравним ако не със статуите на Микеланджело, то поне с произведенията на „скулптор без страх и упрек“.
Между другото от мрамор се извайват статуи. С резец по мрамора се оформя всеки мускул на пластичното човешко тяло. Това не е така лесно, както изглежда. Винаги съм се чудила, как мрамора подава под пръстите на майстора и той създава своя шедьовър?
От глина се творят не по-малко красиви образи. За това разгледах и тела и метала в същия контекст. На когото му е дадено, му е дадено. На нас ни остава да се възхищаваме само на сътвореното.
В древна Гърция в епохата на класическите занаяти, работата на скулптора се е приемала за непристижна. Праха в работилниците им били цели камари. Брадите им били мръсни, както и всичко останало. Наричали ги презрително каменоделци.
Ако човек изпробва това….едва ли би говорил така…

Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.