Учител разговарял с един художник. Когато станало въпрос за майсторство, учителят казал:
– За да успее, всеки художник, композитор или творец трябва да работи дълго и упорито. Ако по време на работата си успее да се отърве от своето его се ражда шедьовър.
Учениците, които присъствали на разговора по-късно попитали учителя си:
– Кой е истинския майстор?
Учителят навел глава и казал:
– Този, който успее да се освободи от собственото си его. Животът на такъв човек е истински шедьовър.
Най-стария град с „небостъргачи“
Град Шибам се намира в южната част на Арабския полуостров. Той се смята за най-древния град с „небостъргачи“.
Фантастичният мираж, който се разкрива пред изморения пътник, се появява заради розовите и белите домове, които заобикалят горичката от финикови палми.
Само, че това не е мираж, а древния град Шибам, който е на две хиляди години. Той е бил столица на древното царство Хадрамаут. Намирал се е на кръстопът на керванските пътища. С времето тези търговски пътища загубили своето значение. След разрушението на Марибската язовирна стена, чудо на древната инженерна мисъл, града загубил „голямата“ вода.
Въпреки това градът не загинал. Опасявайки се от набезите на бедуините и нежелаейки да заемат много място в оазиса, гражданите изградили дом крепост.
Най-долния етаж бил изграден от дебели и здрави стени. Тук бил добитъкът и се съхранявали запасите. Горните етажи били предназначени за многочислените семейства. Височината на постройките достигала до девет етажа. Забележете, това е било през 16 век.
Традициите да се строят подобни домове се е запазила и до днес.
Спор, който няма край
Дъждът ни изгони от паркa и ние се приютихме в близкото кафене. Едрите капки дъжд, в унисон с тъгата по изчезналото слънчево време, чукаха по прозорците на заведението. Малката ни група бе започнала доста интересен спор. Този дебат не бе от вчера. Мозъците ни се вълнуваха от въпроса: „Нужна ли ни е шльокавицата при общуването ни в Интернет и до колко тя може да се използва изобщо“?
Всяко становище си имаше свои поддръжници. Една част от групата ни, поради негативното си отношение към този вид писане, я наричаше маймуница, лайняница, чатица или есемесица. Сашо защитаваше съществуването ѝ, като посочваше, че българите са писали с латински букви много преди появата на кирилицата. Освен това са използвали и гръцката азбука, за да изразят писмено мислите си. Нима тогава тези азбуки са били по-добри, когато е трябвало да пишем?
Елена оспорваше, че това не може да бъде никакъв начин на изразяване, щом в него се използват цифри и препинателни знаци вместо букви. Сашо напираше:
– Някои заместители на букви са влезли в употреба поради липсата на еднобуквени латински еквиваленти….
Неизчакала Сашо да се аргументира добре, Елена пресече потока от думите му:
– Използването на различни съответствия, предизвикват хаос и недоволство на една голяма част от общуващите в Интернет. Погледни само многообразните заместители на ж – j, g, v, z, zh, на ц – c, ts, tz, z, на щ – 6t, 7, sht, st, wt, 6 и рядко cht, да не говорим за ъ – а, y, w, u, @, за ь – i, j, y, x рядко 1, 8. Ако искаш мога да ти предложа още примери, погледни ю – iu, ju, u, yu, \, |, x или я – ja, ya, ia, q, 9, @.
Сашо неотстъпвайки своите позиции спокойно продължи:
– Виж, за тази цел на много дискусионни форуми са инсталирани различни програми, които превеждат текст, написан на шльокавица. Често обаче такъв софтуер е неспособен правилно да преобразува написаното, поради многообразието от индивидуални прийоми на пишещия, за това често стават разминаванията между чатещите.
Мълчаливият Петър неочаквано се намеси в спора:
– Латинската азбука не е предвидена за възпроизвеждне на българския език. Буквите на латиницата са по-малко на брой, а и не всичките могат да се използват при транслитерация. Много малко използващи шльокавица спазват стандартите. Обикновено всеки използва различни латински букви или комбинации като съответствия на кирилицата. Това още повече затруднява комуникацията.
Елена продължи войнствено подкрепяща изказаното мнение:
– При шльокавица се пренебрегват правописни, граматически, стилови или пунктуационни правила. Тя води до нов вид грешки в българския език.
Спас, който слушаше внимателно до сега, се намеси в разговора:
– Някои потребители твърдят, че няма откъде да изтеглят Flex Type, популярна платена програма, която кирилизира Windows. Изтеглянето на кирилизиращи програми според тях от съмнителни сайтове и използването им, крият рискове за операционната система на компютъра им.
– Ако имаха опит, щяха да разберат, че такива програми са излишни. Операционните системи Windows 98 и по-новите излезли след това, имат вградена поддръжка на кирилица, а Линукс може да използва кирилица веднага след като се инсталира самата операционната система – допълни Асен.
Петър само подметна:
– Някои твърдят, че в чужбина на клавиатурите им нямат отбелязани червени букви с кирилица и не могат да отгатнат клавишите съответстващи на кирилските.
Спас предложи:
– Такива потребители по-добре би било да използват „фонетичния“ вариант на българската клавиатура, при който повечето букви на кирилица отговарят на близки по произношение букви на латиница и така няма да имат нужда от отбелязване на буквите по клавишите.
Елена започна с нова атака:
– Това си е жив мързел. Такива потребители нямат време и желание да кирилизират системата си. Предпочитат да пишат на шльокавица. Те смятат, че всеки потребител може да преценява. кой начин на писане е по-удобен. Накрая избират да пишат на шльокавица и не желаят да се съобразят със желанията и изискванията на събеседниците си.
Сашо примирено каза:
– Честата смяна на режимите за въвеждане на кирилица или латиница при писане е много досадна.
Спас подчерта:
– Комбинацията от клавиши, с която се сменя кирилица с латиница и обратно, може да се настройва. Това се прави според личните предпочитания на потребителя.
Много забележки и уточнения бяха изказани и от двете страни, но до консенсус не се стигна. Всеки бе убеден, че е прав.
Дъждът отдавна бе престанал и това бе като сигнал. че трябва да си тръгваме. Лицата на някои от нас бяха разгорещени от спора, а на други спокойни и уверени.
Колкото хора, толкова и мнения. Всеки сам избира на чия страна да застане.
Защо е построена Великата китайска стена
Историята на построяването на Великата китайска стена е изключително интересен. По това време Китай е била множество от враждуващи царства. Северен и Западен Китай е бил обитаван от номадски племена. Владетелите на царства са забелязали, че номадите не са в състояние да превземе централния град и отстъпват пред укрепени крепости. Те започнали да строят диги по протежение на границата. Но поради несъгласуваност на строителството, атакуващите лесно обхождали фланговете.
През 246 г. пр. Хр начело на развиващата се държава Цин застанал енергичният Джън, който провъзгласил себе си за император.
Въпреки че Джън е изградил основите на Великата китайска стена, той не е постигнал основната цел. Стена все още не била добра защита срещу номади. През вековете строителството е било спирано, след което продължавало под ръководството на сменящите се управници.
Едва когато монголите през 1449г. успели да достигнат вратите на Пекин, със строителството на стената се заели по-сериозно.
Според някои тази чудна постройка е дело на тиранин. Легендата разказва, че ако се сложи ухо до стената, могат да се чуят жалните гласове и стонове на онези, които са загинали при построяването ѝ.
Разказват, че Джън е издал заповед, според която ако човек е извършил престъпление, заедно с него се обявинявали за виновни неговите роднини и дори съседи. По този начин, милиони хора се събрали тук, за да изградят Великата китайска стена. Умирелите се заменяли с нови жертви. Мъртвите са погребани в стената, поради което стената се счита за най-дългото гробище в света. Телата се погребвали в изправено положение.
Днес Великата китайска стена е основната забележителност на страната. На нея е реставриран надпис на Мао Дзе Дун, който характеризира отношението на китайците към стената: „Ако не сте били на Великата китайска стена, не сте истински китаец.
Туристи от цял свят идват в Китай да посетят този феноменален архитектурен паметник и да се насладят на неговия мащаб и величие.
Филипински лечител
Един от известните филипински лечители е Елеутурио Терте. Той е започнал да лекува хора на 25-годишна възраст. Бил е обвинен в „незаконна лекарска практика“. Той можел с голи ръце да прониква в тялото на болния, без да оставя някакви белези по него.
Терте станал известен, когато излекувал умиращ американски офицер. Разбира се появила се и тълпа от съмняващи се хора.
Известният режисьор Ормонд фиксирал на лента всяка операция и давал за анализ всяка тъкан, извадена от лечителя от тялото на болния. Резултатите се оказали зашеметяващи. Тъканите действително принадлежали на болния и никакво мошеничество не е забелязано.
Лечителят вмъквал пръст в окото на човек и той не усещал болка. Така лекувал язви и премахвал катаракти.
Това лечителя е демонстрирал пред медицински консилиум в Швейцария. Никаква „ловкост на ръцете“ при „операциите без скалпел“ не са установени. Наблюдателите свидетелствуват, че филипинският лечител осъществява хирургически операции с голи ръце без хипноза, без упойка, без болка и инфекция.
Терте умира през 1979г. на 80-годишна възраст в крайна бедност. Понякога е нямало дори какво да яде. Той не е взимал пари за извършените от него операци. Смятал е, че Бог му е дал този дар, не за да взема пари.