Летящ будилник

Принципно нов будилник е измислил изобретателят Ена Макана. Вместо унило да стои на нощното шкафче и да звъни, изобретението може да лети из стаята и да бръмчи.
Моделът е спечелил награда на международен конкурс за дизайн в Тайван. Това е един мини хеликоптер, който може да се активира в определено време.
Преди да се спре будулникът, трябва да бъде хванат. Изобретателят смята, че след такъв сутрешен лов собственикът на будилника едва ли ще иска да легне отново да спи.

Жаба, която не останала царица

Имало едно време една жаба. Тя много искала да се превърне в царица. Мислила си как някой принц като се разхожда край блатото, ще го хване и ще му каже: „Ожени се за мен или ще умреш в тресавището“. Лошото било, че тук не идвали принцове, но тя всеки ден обикаляла владението си като упорито търсела младоженеца.
Веднъж край блатото попаднал принц, който търсел лек за гневливия си и баща. Уморен от безгрижният живот на най-малкия си син, царя му казал:
– Жени се или няма да получиш една трета от царството в наследство.
Но Иван не искал да се обременява със семейни задължения. И решил да се поразходи, да събере малко от любимите къпини на баща си, за да укроти гнева му.
А къпините през тази година народили много плод. Докато се усети Иван събрал пълна кофа. Скачал весело от хълмче на хълмче, но се препънал и паднал в блатото.
– Помощ!- завикал Иван със всичка  сила.
А жабата се оказала точно там.
– Принце, ожени се за мен.
– Каква беда ми дойде до главата, да се женя за жаба!
– Че си в беда е ясно, но без моя помощ няма да се измъкнеш оттук.
– Ще видим – заканил се младежът.- Помощ!
– Тук няма никой. На това място живея съвсем сама.
Примирил се царският син, нямало какво друго да прави.
– Нека твоята да е. Измъкни ме от тук.
– Първо ме целуни.
Било му противно, но целунал жабата и….жабата се превърнала в жена.
– Е, харесваш ли ме?
Иван си замълчал и нищо не казал.
– Не приличам ли на принцеса?
– За да се превърнеш в принцеса трябва да бъдеш с такова потекло.
– За това ще поговорим по-късно. Вземи ме за жена и ще стана принцеса.
Жабата извадила  Иван от блатото. Направили сватба. Принцът получил една трета от царството в наследство. И това не било всичко. Новата принцеса не харесвала жилището, дрехите си, дори искала да се разходи и зад граница. Измъчил се Иван. Често започнал да ходи на лов. Връщал се посред нощ само и само да не вижда жена си.
Съжалил се един старец над Иван. Посъветвал го да плюе върху жена си и тя отново се превърнала в жаба. Отнесли я обратно в блатото. Но тя не се отчаяла и се надявала да хване някой друг принц, по-добър от Иван.
Само, че тя не знаела че принцът е оставил надпис на брега: „Опасно за живота“.

Форма взета от природата

Някои морски създания, които живеят на голяма дълбочина, излъчват светлина. Те не го правят за забавление, а с конкретна цел да привлекат плячката.
Дизайнери вдъхновени от свойствата и формата им са създали необикновен стол. Неговата форма напомня на риба. Дизайна е много удобен и ергономичен.
Представете си само. Сядате, взимата избраната книга, включвате лампата и четете.
За идеала не достига поставка за кафе или чай.
Но чесно казано, тази придобивка ще се окаже удобна за всеки, дори и да не обича да чете.

Унищожената красота


Гледам лицата на тези момичета по принуда взели в ръцете си оръжие, за да защитават Родината и семействата си. Много от тях няма да държат рожба в ръцете си и няма да погалят детска главичка, защото ще лежат безжизнени в някой окоп.
И за какво е всичко това? Кому е нужно това изтребление? Нима всеки човек, независимо от националност, раса и вероизповедание, няма право на живот и място под слънцето.
Да врагът е победен, пленен от красотата, но с каква цена?

Сухите листа

Новата императорска градина била подготвeнa три години.
Накрая всички работи по нея били приключени. Императорът поканил всички знатни да се насладят на красотата ѝ. Всички били във възторг и изказвали само комплименти за градината. Но императорът искал да чуе какво ще каже майстор Лин-чи, който бил ненадминат специалист в това изкуство. Когато поискал мнението му се възцарила тишина.
Майсторът спокойно отговорил:
– Странно, аз не вицдам нито едно сухо листо. Може ли да съществува живот без смърт? Поради това, че в градината няма сухи листа градината е мъртва. Мисля, че тази сутрин много внимателно са я помели. Нека донесат малко сухи листа.
Донесли листата и ги разпръснали. Вятарът започнал да си играе с тях. Листата зашумели…..и градината оживяла.
Тогава майсторът казал:
– Сега всичко е наред. Вашата градина бе твърде чиста и спретната. Изкуството става величествено, когато ни се разкрие.