Прекалено малък автомобил

Японците са представили нов миниатюрен градски електромобил. При натискане на бутон на смартфон, автомобила става невероятно компактен.
Автомобилната компания Kowa Tmsuk  е представила три вида от този автомобил: двуместен модел и два едноместни.
При паркиране новият електромобил заема по-малко от един квадратен метър.
Такива автомобили развиват напълно допустима скорост от 30 км/ч. За всеки от тях има и низкоскоростен „пешеходен“ режим.
За сигнализация служи обикновен смартфон със специално приложение.

Добре, че крокодилите не могат да летят

Австралийски рибари се спасили от агресивен крокодил чрез бягство. Това се е случило в залива край град Дарвин.
Двамата мъже се връщали от риболов. Когато изскочил крокодила те се покачили на дърветата. Въдиците и другите съоръжения взели със себе си.
Един от мъжете не могъл да се задържи на клона и паднал във водата и едва смогнал да се изкачи пак на дървото. Най-накрая „заложниците“ се обадили по мобилните си телефони в полицията и помолили да ги спасят. От там предали съобщението за агресивния крокодил на природозащитниците, които веднага се отправили към мястото.
Специалистите доплували до дървото, прогонили крокодила и помогнали на рибарите да слязат от дърветата.

Обичащ да прави забележки

Когато Микеланджело издълбани от мрамор, известната статуя на Давид, всички граждани  дошли, за да  погледнат това чудо. Дошъл и кардинала с неговото обкръжение.

Статуята била красива. Всички се възхищавали от нейното съвършенство. Чакали да чуят какво ще каже кардинала. Той бил човек, който обичал да прави забележки, за това се обърнал към Микеланджело и казал:

– Добра е работата ви…, но тук..това рамо. Мисля, че трябва малко да се одяла.

Какво да се прави? Не можеш да спориш с такъв самонадеян и надменен човек. От неговото благоволение зависило всичко. Но да наруши хармонията и красотата, художникът не можел.

Микеланджело взел чука и длетото, качил се по стълбата и започнал да чука, като се преструвал, че удря по статуята. Паднали дребни късчета мрамор.

Скулптора слязъл, огледал скулптората и попитал кардинала:

– Сега по-добре ли е?

Кардинала присвил очи, огледал внимателно статуята и казал:

– Да! Така е по-добре.

Квитанция с 58-годишна давност

Жител на Хюстън, Тексас, е решила да плати квитанция за един долар, която той получи през февруари 1953 година. Документът е издаден за паркиране.

По думите на мъжа на 1 февруари 1953 г., той паркира колата си на паркинга. В този ден постъпвал в армията. Паркираната кола взел баща му. На излизане от територията на паркинга  той получи чек, който, изглежда, е забравил да плати.

Американецът скоро ревизирал вещите си и сред тях намерил неплатената квитанция от преди 58 години.

Кметът на Хюстън заявил, че той лично ще приеме от американеца дължимата сума от един долар.

Златния кръст

Игумен Георги и до днес помни тази странна история.

Наложило му се да изслуша предсмъртната изповед на един свещеник от един малък град в Гърция.

Свещеникът имал две деца с голяма разлика във възрастта. Голям син и много малка дъщеря. Синът му отишъл да учи в Атина, но бил убит. Трупът му намерили  в едно запустяло място. Изяснило се, че младежът е починал от побой. Синът на свещеникът бил благочестив човек и посещавал често църквата, но кръста, който носил на врата си не бил на него. Убиеца не бил открит.

След време дъщерята на свещеника пораснала. Тя се влюбила. Приятелят ѝ бил по-възрастен от нея но бил приет добре в дома на свещеника. Но страното е, че младежът не смеел да поиска ръката на момичето. Виждало се, че двамата се обичат, но нещо гнетяло мъжът.

Един ден той поискал да се изповяда пред бащата на любимата си. Признал, че много обича дъщеря му, но смята, че е недостоен за нея, защото е убиец. Едно време той се движел с много лоша компания. Гулял цяла нощ и попаднал на някакъв младеж във Атина. Той започнал да го изобличава и да го приканва към покаяние, но това още повече го озлобило и го пребил до смърт. Тогава от мъртвия младеж той взел един златен кръст. Когато го показал на свещеника, той познал, че бил на сина му. В този момент бащата имал чувството, че губи опора и едва не припаднал, но той се помолил на Бога и Той му дал сили. Младият мъж продължил:

– Вие виждате, че такъв човек не може да бъде съпруг на вашата дъщеря и не може да влезе във вашето семейство. Моля да ми простите.

Свещеникът събрал сили и казал:

– Как мога да не те приема в семейството си, щом Бог приема твоето покаяние?

Вдигнали сватба. Всички снимки на сина на свещеника били скрити под благовиден предлог. Така дъщерята никога не разбрала, че се е омъжила за убиеца на брат си. Тази тайна свещеникът запазил в себе си, но я разказал при личната си изповед преди смъртта си.