Възрастен вече художник казал на учениците си:
– Преподавах ви три години. Сега идете и намерете съкровищата в живота.
– Какви са тези съкровища? – попитали учудено учениците.
– Съкровища са мъдростта, вярата, красотата, трудолюбието.. ..Ако успеете да ги предадете на вашите платна, вие ще създадете шедьоври.
– Учителю, вие пропуснахте любовта, – отбелязал най-младият от учениците.
– Тайните на човешкия живот са много, но тайната на любовта е най-загадъчната.  Само този, който обича със цялото си сърце, може да я разбере, – замислено казал учителя.
След година учениците се върнали и донесли картините на учителя си. Много платна били толкова добри, че предизвиквали възхищение.
Най- малкият ученик от групата донесъл портрет на момиче. Тя била като жива. Притискала към гърдите си букет от маргаритки, а цялата картина била озарена от нейната усмивка.
– Аз открих тайната на любовта, учителю! – възкликнал ученикът.
– Но Къде е тук любовта? – с насмешка попитали останалите.
– Любовта живее в моето сърце, – сияещ отговорил ученика. – Но искрите на любовта бликат от очите, порозовяват бузите и се крият в усмивката на моята любима.
Всички дълго гледали картината. Те не могли да отместят поглед от нея.

Чарлз Дикенс отишъл в Ню Йорк. Вечерта журналистите го попитали:
– Мистър Дикенс, какво мислите за Ню Йорк?
Дикенс отговорил:
– Ню Йорк –  това миниатюрен ад.
Когато Дикенс напускал големия град, журналистите отново го попитали:
– Мистър Дикенс, измени ли се вашето мнение за Ню Йорк, след като бяхте тук една седмица?
–  Разбира се, че се измени! Адът е миниатюрния Ню Йорк.

В началото нямаше дерета, само една широка степ. Веднъж разхождайки се по обширните си поляни, покрити с трева, господарят попита:
– Къде са цветята ти?
А степта отговори:
– Нямам семена.
Тогава той заповяда на птиците да донесат семена от различни растения и ги разсипа щедро, нагоре и надолу. Скоро в степта цъфнаха лалета, рози и много други цветя в синьо, жълто и червено. Господарят хареса промяната, но неговите любими цветя ги нямаше:
– Къде е моя ароматен жасмин, сладките теменужки, папратите и цъфтящи храсти?
Той отново си поговори с птичките и те донесоха още различни семена и ги разнесоха из степта. Когато господарят отново дойде, не намери своите любими цветя и каза:
– Къде са цветята, които най-много обичам, тези които са ми по-скъпи от другите?
А степта тъжно отговори:
– О, господарю, не можах да ги запазя. Суровият степен вятър бушуваше.  Слънцето безжалостно гореше гръдта ми. А цветята избледняваха, умираха и изчезваха.
Тогава господарят заговори с мълнията. Внезапен удар разсече гърдите на степта достигайки до нейното сърце. Степта затрепери и застена от болка. Много дни тя плака над зейналата черна рана в нея.
Реката изливаше водите си в цепнатината. Вълните занасяха в дълбините ѝ чернозем. Отново прелетяха птички със семената и ги разсипаха върху образувалата се пукнатина.
И след дълго време суровите скали се покриха с мек мъх и пълзящи растения, а по ъглите зелени гирлянди украсиха прикритите места. Голям бряст с къдрава корона издигна главата си към слънцето. В подножието растяха кедри и брези. Навсякъде нацъфтяха ароматни теменужки, глухарчета и папрати.
Дерето се превърна в чудна градина, където господарят се разхождаше с удоволствие.

В Конго мълния убила 11 човека Всичките са футболисти от един и същи отбор.
Вторият отбор на полето не е пострадал.  Феновете на загиналия отбор обвиняват съперниците в магьосничество.
Трагедията е станала по време на футболен мач в Касаи. Всичките 11 играчи от единият отбор били убити.
Интересното е, че нито един от съперниците на терена не е получил дори травма. Това дало повод  да се подозира за преднамереност и зла умисъл.
Под натиска на обществото, властите са започнали разследване.

От Сирия има отново съобщения за тежки боеве. Има недостиг на храна и вода. Фермерите се страхуват да прекарват свои стоки през опасните зони.
Местния жител Маджид, смята, че страната е в опасност. Според него пчелите са усетили, че нещо не е наред.
– Пчелите усещат такива неща много по-рано, – пояснява Маджид. – Те престават да летят и да прелитат от цвят на цвят. Събират се в ъгъла на кошера и така умират. Изглежда така, сякаш искат да се самоубият.