В Южна Каролина вече 1500 години расте дъб, който се нарича Дъба на Ангел. Приблизителната му височина е 20 метра. Ствола му в диаметър е 2,7 метра, а най-дългият му клон е дълъг 27 метра. Намира се в отдалечената гориста местност на остров Джон.
Дъбът е получил своето название от фамилията на последните собственици на земята, върху която расте. През 1717г. тази земя е владял Авраам Уейт и дървото е принадлежало на семейството му в продължение на четири поколения. Според брачния договор между неговата правнучка Марта Уейт Такер и Юстус Ангел, дъбът останал да съществува под покровителството на новото семейство Ангел. В наше време Дъбът на Ангел е станал център на обществения парк. От 1991г. дървото и околния парк са собственост на град Чарлстън.
Клоните на дървото са толкова масивни, че някои от тях се опират на земята.
Дъбът е преживял много урагани, наводнения и земетресения. Бил е силно повреден от урагана през 1989г., но след това се е възстановил.
През пролетта и лятото в парка се провеждат творчески мероприятия, включващи „Вечери под Дъба на Ангел“. Тогава звучи музика, представят се театрални представления и се организират различни дейности.

Дълго време сме възпитавани, че трябва да спим 8 часа, за да си отпочине организма ни, но ето ви и едно друго мнение.
Сред здравословните привички нареждаме пълноценият сън. Но понякога 8 часа сън може да доведе до постоянно чувство на умора. Добре е да се спи по 7 часа, а нощно време не по-вече от 6 часа. А тези минути или часове, които не сме си доспали, по-добре да се разпределят на кратки интервали през деня.
Професор от Университета в Лафборо Джим Хорн смята, че за нормалния живот не е нужно да се спи точно по 8 часа. Много хора ежедневно се „принуждават“ да спят определено време, което води до хроническа умора. Доктор Хорн счита, че човек трябва да спи, колкото си иска и това време не е обезателно да бъде през нощта.
Краткия от 4 до 15 минути дневен сън е равносилен по ефективност с допълнителния сън към нощния. Хорн потвърждава, че преди 100 години е била разпространена практиката, ежедневния сън да се разбива на няколко сегмента и това е било доста добре за хората.
Идеята, че събуждането през нощта е лошо, може да има негативно въздействие върху качеството на съня. Например, събуждаме се в три часа през нощта, лежим и нервничим, че не можем отново да заспим.
Защо трябва да се измъчваме? По-добре да станем и да се занимаваме с нещо друго, което би ни отвлякло вниманието, като решаване на кръстословица или четенето на хубава книга. След такава дейност усещаш, че тялото ти желае отново да посети леглото и да потъне в сън.

В какво ли не обвиняват жените.
Всички урагани урагани и тайфуни се кръщават с женски имена. Кой може, освен една жена, от малка вълна да сътвори ураган или тайфун?
Всичко започнало много отдавна. Още, когато мореплавателите се покланяли на Нептун и Посейдон. Моряците смятали, че силни и грозни богове няма. И се оказало, че имало кои да завърти и обърка боговете, както си иска. И най-ужасното било, че това били обикновенни богини. Те само с едно движение на китката можели да разгорещят Нептун и Посейдон.
И защо? Просто защото им е скучно и по този начин се развличат.
Имало е периоди в христианската църква, когато са смятали жената е вместилище на злото. А как можеш да се отправиш на такъв дълъг път с подобен бяс облечен в пола. На жените не се разрешавало да се качват на кораба, след като свещеника го е благословил и поръсил със светена вода. Жената се е възприемала като съблазнителка, вечно усмихваща се и показваща своите прелести.
Има и друга версия относно поставения въпрос.
Смятало се е, че в кораба живее душа и то женска. Моряците давали клетва да защитават кораба, да го пазят и да се грижат за него. А ако на кораба се появи друга жена, то душата на кораба започва да ревнува и се ядосва. А всеки от вас знае как се гневи една жена?
Общо казано, за моряците е било закон, да бъдат по-далеч от греха, а който не съумявал да се опази, по-добре да остане на брега. Всяко пристанище позволява на „морските вълци“ да се отпуснат от напрежението в морето и да се почувстват по-свободни.

Един човек дошъл да се допита до един мъдрец:
– Искам да обичам Бога, научи ме как да го направя!
Мъдреца казал:
– Кажи ми първо, дали си обичал някого по-рано?
Човекът отговорил:
– Аз не се интересувам от светските дела, любов и всичко останало. Искам да дойда при Бога.
Учителя настоял още веднъж:
– Помисли още веднъж добре. Обичал ли си поне една жена, дете или някой друг?
Човекът казал:
– Вече ти казах, че съм човек на религията, а не обикновен мирянин и никого не обичам. Покажи ми пътя, как да ида при Бога.
Мъдрецът започнал да ридае, сълзи се изливали като поток от очите му.
– Това е невъзможно. Първо ти трябва да обикнеш някого. Това е първата степен. Ти питаш за последната стъпка, а не си направил първата. Иди и обикни някого!

В полския град Сопот се намира едно необикновенно архитектурно чудо. Става дума за неестествено изглеждащ дом.  Когато го гледаш, имаш чувството, че виждаш здание отразено в криво огледало. Как ли не го наричат! За едни е танцуващ, за други пиян, за трети извит, а поляците просто го наричат Крив дом.
Това здание е било построено през 2004г. и е станало едно от най-впечатляващите забележителности на Сопот. Архитектите Шотински и Залевски са създали този проект, впечатлени от картините на Jan Marcin Szancer и Per Oscar Dahlberg. Разбира се, творчеството на великия Антонио Гауди също е намерило отражение в това необикновенно чудо.
На фасадата на дома няма нито една права линия. Тук всичко е изкривено: стени, врати, прозорци, перила, покрив.
Вмъкнатите синьо-зелени плочки, приличат на дракон застанал в стената.
А какво има вътре?
На 4000 кв. м полезна площ са намерили място търговски център с магазини, ресторанти, кафе, радиостудио и дори два музея – Музей на съвременните занаяти и морски музей. Тук има още механи, клубове с интересни програми и разнообразна кухня.