Диванът с дългото име Sweet Talk and Dream е едновременно и кухненски бокс, където можеш да обядваш или да изпиеш чаша чай. Това е мека мебел, която става за почивка и за сън.
Диванът изглежда като дебел матрак, разделен на сегменти, които могат да се събират и разпъват, като се моделира нужната форма. В средата на матрака се намира отвор, където може да се постави малка масичка.
Благодарение на сгъваемите сегменти на дивана може да се мине и без възглавници. Когато е необходимо, диванът може да се „подгъне“ и да се опреш на него.
Ако искате да поспите, края на дивана се разгъва, увеличава се полезната площ, а масичката се „отблъсква“ в самия край.
Ярките цветове на дивана повишават настроението,  добавят красота и положителни емоции.

Корея е първата страна, която използва роботи за наблюдение на лишените от свобода. Преди това за такова нещо се говореше само в научната фантастика.
Пазачът робот защитава затворник от нападките на другите затворници, от самоубийство, даже съобщава за огън в килията. Ако този „тъмничар“ забележи нарушение, изпраща данните в командния център на оператора.
Анализ на човешките емоции се прави благодарение на специално вграден софтуер. Ето защо, ако нещо се окаже извън нормата, роботът съобщава на оператора и изпраща видео картина.
За тази цел той разполага с няколко камери, включително и 3D-камера, както и микрофон. Всеки служител може да разговаря със затворник чрез този робот направо от стаята за контрол.

Те винаги вършат това, което не води към добро… Чували сте го не един път нали?
Важното е, че ние сме хора и всеки си има свои емоции. Един може така, друг по друг начин. Всеки има право да избира.
Главното е как се чувстваме и как се държим. Нека да минем поредния тест….е, не всичко трябва да е хубаво. Всеки трябва да знае, че е човек и че не е лишен от чувства… На нашата земя за всичко има място.
Ние сме различни и никой на никого за нищо не ни е виновен. Приемаме или не приемаме някого, избора си е наш.
С кого дружим и с кого общуваме?….Не се харесваме на всички…е и какво да правим тогава? А навярно ви се е искало всичко да е точно по мярка. Да, ама не става. Нека да опитаме всички заедно….
Живот…. слънце… пролет… и ние всички имаме едно рамо до себе си… Какво още искаме?
Различни сме, но нека помислим за другите. Нека живеят. Ние не сме Господ и не ни е дадено да наказваме или помилваме.

Цифрите на статистиката могат да помогнат, а могат и да заблудят. Как стоят нещата с паразитите в света?
Мошениците умело използват тънкостите, които не се виждат на пръв поглед. Ето каква рекла ми попадна, вероятно и не само на мен.
Погледнете как ни „пързалят“.
„Врагът е в нас! Според статистиката повече от половината население на планетата страда от паразитни инфекции“ Забележете, статистиката потвърждава това. Както се каза на Земята болшинството са паразитно заразени, може би се има в пред вид някои конкретна държава… Вие причислихте ли се към някоя половина? Вероятно към тази, която няма паразити. Логично е, нали не живеете в някое индийско село?
По нататък……
„А вие изследвахте ли се? Около вас има ли котки и кучета? И не сте имали никога? Вашите деца не са ходили на детска градина? Внимателно сте измивали всички плодове и зеленчуци преди да ги ядете? Не сте пили чай от пластмасова чашка, дадена ви от продавач, който я държал за горния й край?“
Този списък от въпроси може всеки да ужаси. Тогава към коя от горните групи да се причислим? Повечето от нас не си мият ръцете, зеленчуците и имат котка или куче. И какво…? Събудете се от хипнозата, това са мошеници!
Иначе трябва да се съгласите, че паразитите има в цялото човешко тяло и  „нещо трябва да направите“ в паниката си.
Следва още по умопомрачително….
„Трябва да признаем , че паразити практически има у всеки“.
Не трябва да се признава. Извода е съвършено неверен и е основан на мошеничество, което се подсилва от някой, който иска да ви манипулира.

На рафта стояла малка стомна за вода, В ъгъла на стаята на кревата лежал болен. Той бил много жаден.
– Искам да пия! Дайте ми вода! –  едва мълвял той.
Но той бил съвсем сам и нямало кой да му помогне. Молбата на болния била така жална, че стомната не могла да устои. Състрадания я преизпълнило. Прилагайки невероятни усилия, достигнала до постелята на болния. Спряла близо до ръцете му. Болния отворил очи и погледа му попаднал на стомната. Събирайки всичките си сили, човекът взел стомната и я приближил към изгарящите от жажда устни.
И едва тогава разбрал, че стомната е празна. Ядосал се и хвърлил стомната към стената. Тя се разлетяла на безполезни парчета глина.
Не забравяйте да благодарите. Не превръщайте в парчета глина този, който се стреми да ви помогне, дори ако опитите му са напразни.