Земята е оградена от радиационен пояс –  пояс на Ван Ален. Това е плазма, която ограждат планетата и запазват нейното магнитно поле.
По време на полета на луната, космическия кораб „Аполо“ е преминал през тази зона. Маршрута на корабът е бил планиран така, че пребиваването му в тази зона да бъде минимално.
Подобни преминавания през радиационния пояс могат да увеличат риска, космонавтите да заболеят от рак.
Освен това в космоса се провеждат и ядрени опити. по времето на «Starfish Prime» на голяма височина бил взривен мощен ядрен заряд, в резултат на който възникнал нов радиационен пояс. Били повредени и унищожени около една трета от спътниците в орбита.

Искате ли да чуете песента на позитрона? Италианският инженер Доменико Вичинанца е готов да реализира тази мечта.
Този човек е експериментирал с вулканична активност  и даже е свирил древногръцка музика с „Оркестър на забравените звуци“. Сега го влече субатомния свят на мъгливи и капкови камери – предшественик на съвремения  детектор на частици.
Облачната камера е изобретена през 1895 г. от шотландския физик Чарлз Томас Рийс Уилсън, който е работил в известния Кавендиш лаборатория в университета в Кеймбридж. Уилсън се интересувал от метеорологията, искал да възпроизведе  кондензация на облаци в лабораторията. Той напълнил херметически затворен съд с въздух наситен с влага. Поради адиабатното разширение температурата паднала и се извършила кондензация.
Изследователят изучавал процеса, при който йони стават ядра на водни капки и дори фотографирал капките. През 1910 г. той осъзна, че може да използва своето устройство за откриване на заредени частици, тъй като те оставят  йонни следи и водни капки, когато минават през газа.
Така Уилсън пръв в света, успял да снима следите, оставени от алфа-и бета-излъчване. Ако в камерата на Уилсън се създаде магнитно поле положително и отрицателно заредени частици се насочат в различни направления.
Мехурчестите камери се основават на същите принципи, но с едно изключение, те са пълни не с пара, а гореща течност. Когато субатомни частици се сблъсква с ядрото ​​на един от атомите на течността, става изпарение и се получава крехък мехур.
Г-н Вичинанца експериментирал с алгоритми за озвучение на „тихите“ процеси и приложил същия метод към позитрона. Композиторът се стремял, колкото може по-точно да пренесе следите на частиците на нотната  стена. След това  г-н Вичинанца съчинява мелодия и преписва кода на специален софтуер за хармонизиране на резултата.
Според него, следите оставени от частици и античастици, трябва да се изразят в две симетрични мелодии, разходящи в противоположни посоки.
Г-н Вичинанца не е първия композитор, вдъхновен от физиката на елементарните частици и който ползва алгоритми за озвучаване на естествените процеси. Миналата година Алексис Кърк от Университета на Плимут от лабораторията Ръдърфорд –  Епълтън е съчинил дует за виолончелист и радиоактивни субатомните частици, произведени в камерата на Уилсън.
През тази година се е състояла премиерата на симфонията „Алтернативна енергия“, написана от Мейсън Бейтс, композитор на Чикагския симфоничен оркестър, вдъхновен от звуците на Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“.

Инженери и математици от технологичния институт в Джорджия предложили да се отменят традиционното разписание на обществения транспорт и да се замени с централизирана система за управление, основана на принципа на изравняване на интервалите. По-голяма част от обществения транспорт има разписание, но в условията на непредсказуемия трафик, то не може да се спазва. Забавянията често водят до набиране на автобусите един след друг. Това става, когато изоставащия по разписание настига следващия го по разписание. Алтернативната система работи така. Всеки автобус е снабден с сензор GPS, който съобщава на сървъра, за своето местоположение. Когато сървърът разбере, че автобусът е попадна на контролната точка, той изчислява времето, необходимо за преодоляване на този участък от пистата. Сървърът изчислява, колко време шофьора трябва да стои в контролната точка и след това му изпраща сигнал как трябва да се движи.
Временния интервал, за който шофьора трябва да преодолее следващия участък, се изменя в сървъра с време равно на средното между интервала на преодоляване на участъка и интервала на следващи отзад автобус. При това, независимо от възникналите закъснения, интервалите между автобусите се изравняват.
Авторите са направили компютърна симулация. Те показали, че алгоритъма дава възможност да се изравнят интервалите и да се избягват натрупванията на автобуси. Тази система може да се адаптира, ако някои автобуси се счупят.
Изследователите са изпитали своята разработка на автобусите, работещи в парка на института. За целта всеки автобус бил снабден с таблет, работещ с операционната система Android, който е изпратил данните на координатите и получавате съобщения от сървъра.
Предложеният алгоритъм, има и своите недостатъци. Той е приложим към натоварени линии, където интервала между автобусите е не повече от 10-12 минути. При по-големи интервали,  отсъствието на разписание дразни много пътници.

Нгай Йин Йип и Менахем Элимелех от Йелския университет са провели изследвания възможностите на осмотична електроцентрала да произвежда енергия от смесване на прясна със солена вода в местата, където реката се влива в морето. Парадоксално е, но икономическата ефективност на такава електроцентрала е много по-голяма.
Обичайно енергията от хидроресурсите е прието да се усвоява, като се гледа на нея от физична гледна точка, скорост на потока, обем на отока…. До скоро, никой не мислеше за размера на енергия в устията на реките. Концентрацията на солите в морската вода е по-голяма от тази в прясната. За това там, където се смесват, ако са разделени от полупроницаема мембрана, възниква осмоза. Тъй като налягането на солена вода, подложена на осмоза, е по-голямо от атмосферното, е налице силен поток, която може да се използва за задвижване на турбина, която генерира енергия.
Първата опитна станция от такъв род със  сакраменталният мощност 4 кВт  е била пусната в  края на 2009 г. в Норвегия.
Един от проблемите е, че сегашната мембрана позволява да се получи само 1 Вт от квадратен метър повърхност. Ето защо, за да се произведе 4 кВт се изискват 4000 м ² мембрани, което изключва ефективността на разходите на такива станции.
В новото проучване се установило, реалните ограничения на ефективността на тази технология. Така, въпреки че общата потенциална енергия на процеса на смесване на прясна и морска вода е 0,81 кВт / ч m ³, теоретично възстановимата енергия е само на 0,75 кВт • ч / м ³, а почти подлежат на възстановяване – общо 0.37 кВт • ч / м ³. Разликата в получаването на теоретична и практична енергия се явява в ограничените способности на сегашните мембрани. Разработчиците на сегашната експериментална станция искали максимално  да използват потенциала при смесване на солена със сладка вода и за това са внедрили мембрани с максимални задържащи характеристики. Недостатък при тази станция е намаляване на скоростта на процеса на смесване и голямата площ на мембраната, а от там и по-високата й цена. Освен това мембраните се забавят с органични и колоидни суспензии.
Според авторите на работата, висока ефективност на Осмотичните централи изисква намаляване на дела на енергията на осмозата, която тя използва. Препоръчва се да се увеличи пропускливостта на мембраните. Това ще доведе до намаление на площта им на единица мощност на електроцентралата. Така ще порасте устойчивостта на мембраните към замърсената речна вода.
И въпреки, че тяхната ефективност е до 40-45 % спрямо сегашните достигащи 60%, но все пак те остават много важен източник на енергия. Могат да не изглеждат така впечатляващо, но са стабилни и работят целогодишно без прекъсване.

Култура, в която живеем днес е много подобен на културата на Содом. В нашия свят хората са загубили способността си да различават доброто от злото. Няма правосъдие, има само вакханалия и несправедливост. Съдиите оправдават виновните и наказват невинните. Медиите представят събитията в света лъжливо. И колкото повече се цени лъжата, толкова повече лъжите се умножават. Не усещате ли във всичко това духа на Содом?
Ние живеем в глобалния Содом.  Содом изразен в световен мащаб, там където е изгубено чувството за срам и справедливост. Жестокост, лъжа и безсърдечие, презрение към по-малко сполучилите, всичко това е извращение на самото битие. Разкош, лъжа, грабежи и убийства с цел печалба, това е тъмния свят на лесните пари. Безусловно всичко това влече след себе си всякакви извращения. Където няма справедливи закони, там се шири беззаконието. Там, където се радват на чуждата мъка и се обогатяват са сметка на обикновения човек, като му взимат насъщния хляб е Содом.
Днешното общество се е върнало назад, само че в по-извратена форма усилена от техническия прогрес. Днес в света градове подобни на Содом и Гомор жителите, на които съвсем са загубили съвестта и честа си, стават все повече и повече.
Кървавите конфликти и природните катаклизми са белег, че човечеството е достигнало до дъното. Време е всичко да се сгромоляса и да започне поправлението. Нашия свят е на кръстопът, да се осъзнае и поправи или да изпита тежки страдания. В историята нещата се повтарят не веднъж. Ето ни и пример – огън унищожи Содом и Гомор.
Тези, които посетят Мъртво море днес и видят серните източници, и следи от вулканичната дейност, могат да си помислят, че унищожаването на тези градове е пряк резултат от тектонични процеси. Но какво е породило тези процеси? Това, което сме склонни да считаме за причина, в действителност се явява следствие. Полувековните геофизически наблюдения на учените убедително говорят за негативното влияние на човешкия егоизъм върху геомагнитните процеси. Геомагнитни бури засилват възходящия поток на магмата, което от своя страна задвижват литосферните плочи, причинявайки земетресение.
Човекът трябва да се промени. Той трябва да смени егоистичните си желания и намерения с нещо по-добро. Любовта към околните и всичко наоколо отслабва негативните процеси, а това води до равновесие. Друг път за спасение няма.