Всяка мечта е лудост дотогава, докато не се осъществи. Тогава тя се превръща в олицетворение на мъдростта.
Мечтата е порив.
Това е енергия за изграждане на собствената съдба.
Разбира се може да се живее и без мечта, но тогава животът ви не е интересен и вие се оказвате във властта на случайните в живота обстоятелства.
Мечтата кара човек да расте като личност и да се изпълва с гордост за изпълнен със смисъл живот. Ако не ви харесва мястото, което заемате, вашата работа…..не прехвърляйте вината на другите. Само вие носите отговорност за това.
Можете да промените нещата, само ако искате.
Вероятно ще възразите, че да искате само е недостатъчно, съгласна съм. Ако действиделно искате нещо да се промени, превърнете го в желание и пристъпете към действие.
Запомнете, за да се осъществи една мечта, тя трябва да бъде реална.

Скъпи, майко и татко, след като дойдох в колежа започнах все по-рядко да ви пиша. Извинете ме за расеяността ми и дългото ми мълчание. Ще се постарая да наваксам и да ви разкажа всичко, но ви моля, когато четете това писмо да седнете. Сега мога да продължа. Раната на главата, която получих, когато скачах през прозореца на стаята си по време на пожара, почти заздравя.
Бях в болницата три седмици и сега виждам съвсем нормално. Главата ме боли един път на ден. За щастие по време на пожара моя скок от прозореца видя работника от близката бензиностанция. Именно той извика пожарната и бърза помощ. Той често ме посещаваше в болницата. И когато нямаше къде да живея, нали квартирата ми изгоря, ме покани да живея в неговия дом. Това всъщност е някакво мазе, но е добро.
Той е прекрасен млад човек. Ние се влюбихме един в друг и сме решили да се оженим. Не сме решили кога точно ще стане това, но разбира се, когато започне да се забелязва, че съм бремена. Да, майко и татко, аз съм бременна. Аз помня как скоро си мечтаехте да станете баба и дядо. Вярвам, че с радост ще приемете и ще дадете любов и топлина на това дете и ще се грижите за него, така както се грижихте за мен, когато бях дете.
Но истинската причина за задържането на нашата сватба се дължи на това, че той получи удар, а аз се заразих малко. Радвам се, че ще го приемете с радост в дома си, той е добър. Не е могъл да получи добро образование, но е доста честолюбив. Религиозното му вероизповедание е различно от нашето, но вие нямате нетърпимост към това и за това няма да му обърнете особено внимание. А сега, когато ви съобщих последните новини, искам да ви кажа, че нямаше никакъв пожар, нямах рана на главата и не съм лежала в болницата, не съм бременна, нямам никаква инфекция и в моя живот няма никакво момче. Само получих двойка по биология и история и поисках правилно да приемете това.
Ваша любяща дъщеря Диди.

Един ученик попитал учитяля си:
– Учителю, защо не ни давате знанията на готово, както правят другите, а ни принуждавате да мислим, да размишляваме и да дообмисляме всичко.
Учителят, както обикновено не отговорил директно на въпроса, а попитал ученика:
– Кажи ми, ако трябва да стигнеш до място, в което никога не си бил, какво ще направиш?
– Ще се обърна към някой, който познава това място – отговорил ученика.
– Какво предпочиташ, да те отведат до това място със затворени очи и там като пристигнеш да ги отвориш или предпочиташ да те заведе знаещ човек, като ти предостави възможност да запомниш околността и те остави сама да се оправяш, като от време на време ти помага да намериш правилната посока?
– Разбира се, по-добре е да ми помогне и ориентира знаещ човек, –  казал ученика.
– Но защо ти е да знаеш и да разбираш всичко това?
– Е, как? Ако следващия път попадна там, и нямам водач няма да мога да се ориентирам и да се насоча в правилната посока. Но ако аз съм бил там, няма да имам никакви трудности и всичко ще бъде много по-лесно, отколкото на някой, който не знае и лесно може да се заблуди. Ако ме заведат до непознатото мястото със затворени очи, то мога да се усъмня, че водача ме е довел не там , където трябва, защото аз няма да видя нито указателите по пътя, нито името на мястото.
– Ти сам си отговори на въпроса, – засмял се учителя. – Да знаеш целта, не означава да се добереш до нея. Трябва да знаеш пътя към нея и са ти нужни сили, за да изминеш този път със собствените си крака. Разбери, никой няма да ни носи на гърба си.
Ето за това ви уча на проницателност и да усещате нещата, така че мен ако ме няма вече, вие сами да се оправяте във всяка ситуация. Искам сами да научите да намирате източника на знанието. Нима мислите, че цял живот ще ви водя за ръка? Именно така задавайки ви въпроси, ви уча твърдо да стоите на краката си и ви подготвям за самостоятелен живот.
Да знаеш нещо и да го разбираш са две различни неща. Можеш да научиш всичко написано по даден въпрос, но по-добър за разрешаването му няма да станеш. Можеш да знаеш крайната цел, но ако не знаеш как да достигнеш до нея, няма да я достигнеш. Знанието, което си усвоил трябва да го живееш ден след ден, а пътя, по които вървиш към целта е нужно да го извървиш крачка по крачка. Заученото знание, за което не сте положили труд, нито сте го опитали на практика, не струва нищо и никой няма да го оцени. Колкото повече сила изразходваш за нещо толкова повече го цениш. Чуждото, неизживяно знание е като фалшива монета, тя прилича на истинската, но с нея не можеш да купиш нищо.

Един човек умрял. Неговото куче легнало до него и също умряло.
И ето душата на човека стои пред вратата с надпис „Рай“, а до него душата на кучето му. На вратата има упътване: „Забранено е влизането с кучета!“
Човекът не влязъл, а минал покрай нея.
Продължили по пътя двамата – душата на човека и на кучето. И ето втора врата. На нея нищо не пише, но там седял старец.
– Извинете ме, уважаеми,….
– Аз съм Петър.
– А какво има зад тази врата?
– Там е раят.
– А с кучето може ли?
– Разбира се!
– А по-рано, каква беше тази врата?
– Ада. До рая идват само тези, които не оставят приятелите си.

Край бреговете на Австралия рибар е хванал истинско чудовище. Това е голям рак от рода на гигантските тасманийски раци.
Такива гиганти рядко попадат в мрежата. Рибарят, който го е уловил е нарекъл рака Клод. Той го е продал на британски аквариум за 3 хиляди фунта стерлинги.
Ракът е бил 29 часа в самолет, прелитайки разстоянието от Австралия до Лондон. След пристигането си е останал 2 седмици под карантина. Но сега вече всеки желаещ може да посети аквариума и да види грамадното животно.
Клод е обявен за най-големият рак на територията на Великобритания. При това той е още съвсем млад. За сега тежи 6,8 кг, а когато порасне ще тежи не по-малко от 13,6 кг..
Специалният аквариум на Клод е с размери 3 на 1,8 метра. След известно време в него ще се пуснат няколко студенокръвни риби. Ракът няма да се храни с тях. Тасманийските раци ядат скариди, ракообразни и малки калмари. В дивата природа понякога яде и мърша.
Старшият морски биолог много се радва на чудната придобивка  Той е убеден, че рака струва цяло състояние. Сега той е звездата на аквариума.