Утринното слънце вече изливаше лъчите си по планинските върхове и макар долините да бяха още в сянка, те се усмихваха весело в очакване на новия ден, който настъпваше. Селцето, изцяло оградено от хълмове, извисяващи се  наоколо, като че бе прекарало спокойна нощ, заслонено от огромната длан на Твореца.
Всяка къща се виждаше ясно. Куполите на двете черкви се издигаха високо и от слънчевите лъчи позлатените им покриви грееха по-ярко. Кръчмата беше оживена, а от пред се забелязваше фигурата на стария стопанин, с цигара в уста, наблюдаващ пътя.
Пръснати над околните планини къдели мъгла се носеха нанякъде. Някои пълзяха ниско в долината, други се издигаха високо към върхарите, а трети плуваха в златистото сияние на слънцето. Земята и небето се бяха слели. Гледката спираше дъха.
Сякаш за да се добави и чарът на познатото и обикновеното, внасян от природата в подобни сцени, по шосето затрополи рейсът и водачът наду клаксона. Ехото поде звука и го превърна в красива и богата мелодия. Огромните възвишения изпълняваха заедно концерт, като всяко поотделно се включваше със своята нежна мелодия.

През лятото дойде нова бригада. Трябваше да се изкопае изкуствено езеро за развъждане на шарани. Работата бе тежка и нископлатена, защото никой не плаща добре за такава работа. Председателят разведе младия бригадир на групата из стопанството, показал му и складовете, пълни със селитра, която използваха за наторяване или като инсектицид.
— О! — каза младия човек. — Селитра. Ами защо да копаем езеро, като можем да го взривим?
— Какво значи да го взривим? — председателят живо си представяше как от езеро към небето се издигат стълбове вода и по небето летят шарани.
— С няколко взрива ще направим голяма яма. Два дни ще са нужни за подготовка на експлозива и два дни за изравняване на терена. За пет дни ще имате езеро, а ние ще ви свършим и някоя друга работа.
— С какво ще взривяваме? — председателят гледаше младия бригадир и явно не хареса огнения плам в очите му.
— Ами вижте колко селитра имате!
И младият човек започна да обяснява на председателя, че неговата бригада е от студенти химици, че самият той отличник, а във военната катедра е специализирал взривно дело, че от селитра и още няколко прости вещества, които сигурно ще се намерят в стопанството, много лесно може да се направи взрив, да се изкопаят дупки, да се заложи взривът и-и-и….з
— Недейтe — прекъсна го председателят, защото бил мъдър човек и с голям жизнен опит. — По-добре копайте с лопати като хората.
През цялото лято бригада копа с лопати езерото, което можеше да бъде направено за пет дни

Нашите родители си имаха свой начин да предпазват децата си. Те разбираха в каква страна живеят, но не даваха на децата си да го разберат.
Страхуваха се, че с целия си младежки плам ще се хвърлят да защитават невинния, който е осъден.
Страхуваха се, че ще поискат да прочетат цялата забранена литература. Страхуваха се, че ако разберат за несправедливостта на войната, ще поискат да я спрат.
Страхуваха се, че всеки от тези благородни пориви би могъл да докара нищета, изгнание, затвор или смърт.
Страхуват се, защото и досега нищо не се е променило.
В края на краищата, както си бяхме обградени от „застрашаващи врагове“, ако се вярва на телевизията и медиите, така си и останахме.
Но когато пораснат и сами разберат……

Веднъж един младеж решил да отиде в града по работа. За да стигне до там му били необходими три дни и за това той се запасил със всичко необходимо.
– Вземи ме със себе си, – помолил по-малкия брат
– Пътя е опасен, а ти си още малък, – казал младежа.
– Мъдрите казват: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“. Вземи го, – помолила майката.
– С какво може да ми помогне едно малко момче? – усмихнал се младежа.
Станал по-големия брат на разсъмване и се отправил на път. Той не забелязал, че след него е тръгнал малкия му брат. Така те вървели цял ден.
Вечерта големият брат се приготвил да пренощува. Запалил огън и в котлето си сварил чорба.
Коремът на малкия брат се свивал от глад. Тъкмо си мислел да излезе при огъня и да си признае всичко, когатото се появили двама разбойници. Вързали по-големия брат, взели му нещата и се приготвили да му изядат храната.
Малкият брат бил отчаян. Изведнъж си спомнил как брат му го е учил да подражава  на птиците и зверовете. Малкият брат задържал въздуха си и изревал като тигър. Така заревал, че кръвта в жилите на разбойниците застинала от страх. Те в миг скочили и избягали без да се оглеждат.
Малкият брат изкочил от храстите, а по-големият от страх завикал:
– Бягай, братле, спасявай се! По-добре тигрите мен да разкъсат.
Засмял се малкият брат, развързал по-големия и му разказал всичко.
След вечеря по-големият грижливо сложил брат си да спи, покрил го с плаща си и казал: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“.

Един ученик се обърнал към учителя си:
– Моят партньор се занимава във фирмата със реклама, но ми се струва, че не всичко прави както трябва. Бих искал да се посъветвам с теб.
Учителят кимнал и ученикът продължил:
– Неговите реклами скриват истината от клиента. Освен това, те изглеждат така все едно не всичко е казано. Той твърди, че е важно хората да дойдат при нас, а после всичко зависи от продавачите ни. Аз отдавна се занимавам с подготовката на нови продавачи, но те често ми се оплакват, че се чувстват като лъжци. При вписване на крайната сметка, клиента винаги има нещо против. Как да обясня на партньора си, че не е прав?
– Постарайсе да му втълпиш една единствена мисъл, –  казал учителят. –  Важно е не само клиента да дойде при вас, но и да си тръгне доволен. Тогава той ще дойде пак. Хората, които са измамени, не искат да бъдат заблудени отново….