Тази швейцарската обсерватория е построена през 1937 г., за да се извършват научни изследвания в високите части на планините. Сградата се намира на 3571 метра над морското равнище.
Обсерваторията е разположена на превала, който свързва върховете Мьонх и Юнгфрау, в т.нар. Бернски Алпи.
В непосредствена близост до обсерваторията се намира и най-високата жп гара в Европа, което е малко по-ниска от нашия обект, само на 3454 метра над морското равнище. Благодарение на нея се е появила тази обсерватория. Първоначално учените е трябвало да живеят в палатки.
Гарата и обсерваторията са свързани чрез тунел, на който има специален асансьор. Обсерваторията е предназначена за учени, но предприемчивите швейцарци са направили това място достъпно и за туристи. За целта е построена специална площадка, която дава възможност на всеки да се запознае с  красотата на Алпите.

При един мъдрец дошла една жена и го попитала:
– Защо хората тъгуват?
Мъдрецът бързо и кратко отговорил:
– Тъгуват тези, които мислят само за себе си.
Когато човек  е тъжен, той мисли за нещата, които ще се случат или вече са се случили, но в центъра на всичко това е неговото душевно състояние: Той се е провалил. Него не са го разбрали правилно. От него са отнели това, което по начало му е принадлежало……
Ако този човек бе помислил каква вреда е нанесъл с действието или бездействието си, нямаше да тъгува, а щеше да се стреми да поправи нещата, доколкото може или да помогне в дадената ситуация.

Денят беше петък. Около обяд валеше силно. Тъкмо се готвеше да седна на масата, когато вратата на стаята се отвари шумно и насреща си той видя една дама.
Тя бе висока и руса. Много красива, макар и малко изкаляна. Тази неочаквана посетителка беше три четвърти англичанка. Тя пътуваше на кон по тези места, за да ги опознае. В този дома беше потърсила подслон от дъжда.
След като поизсуши дрехите си край печката, тя заяви със смях:
– Знаете ли, не съм обядвала.
Домакинът се смути, беше петък и на  трапеза имаше само цвекло и таратор.
От първото тя не пожела да яде, като каза:
– У нас дават цвеклото само на свинете!
Но тараторът й се хареса много. Тя го изяде и поиска още, като възкликваше от време на време:
– Какво вкусно ястие! Жалко, че смърди толкова! Не можете ли да правите таратор без чесън?

Един от персийските царе, не помня точно кой от тях, обещавал голяма награда на онзи, който му измисли някакъв нов вид удоволствие.
Що се отнася до мен, достатъчни са ми и тези, които съществуват от падението на Адам насам, но лошото е, че и те не траят дълго.
Пълната със сладост чаша или се изплъзва от ръката ни, преди да утолим жаждата си, или божественият нектар, който се намира в нея, се превръща на оцет и тогава ние сами отдръпваме с погнуса устните си.
Обичаш ли, благородното вино на вярата, както наричаше религията мъдрият? Ако действително го обичаш, мразиш онези безсъвестни кръчмари, които подправят това дивно питие, като го смесват с вода, бои и разни отрови. И вместо божествен нектар, поднасят на зажаднелите уста някаква блудкава течност или някакво питие, от което ти се гади.
Само на тези кръчмари обяви война, следвайки завета на блажени Августин — „Наес tu irride, ut eis ridenda ас fugienda moendes.“ т. е. – „Така осмивай тези неща, че да поправиш това, което е смешно и отблъскващо в тях“.

Тъгата размеква душата, а безделието и хубавото ядене  са като маслото за огъна за страстите.
Знаейки  това, древните египтяни отмервали скъпернически на царете си хляба, месото и часовете за сън, за да бъдат годни да царуват. На приблизително същата диета англичаните подлагат състезателните си коне.
Представи си как почиваш върху лебедов пух, ядеш пирамиди от яребици и елени, а в постните дни множество риби, гъски и патки, хайвер, стриди, гъби и други хубави лакомстава, заместващи едемските ябълки, които според равините вместо костилки имали кантариди – твърдокрили насекоми. Най-известната от кантаридите е испанската муха, чието тяло, изсушено и стрито, притежава възбудителни свойства.
Всичко това  ви превръща в образец за царе, които като боговете на Епикур хъркат на високия си трон, предоставят се на ножицата на министрите си, както и на творецът според манихейците, които се опитвали да съчетае  християнството с източното езичество, предоставили света на разположение на дявола.