Аполон разпоредил сред поклонниците си така:
Епиците получиха гръмките тръби, химнописците — божественото вдъхновение, трагиците — сълзите, на ораторите — софизмите и историците — целия човешки род като плячка.
За сатириците не останало нищо на дъното на кошницата, но им било дадено правото да се утешават, като се подиграват с всичко.
Нима искате да отнемете това право от тези клетници, лишени от наследство? Не ви ли е жал за горките хора?

Повечето, за да не кажа всички, християнски обреди са били възприети по признанията на самите свети отци от езичеството. И много от тях дори са влезли в християнството независимо от волята на отците.
Така например Тертулиан и Лактанций говорят с отвращение за езическия обичай да се кади с тамян и забраняват на търговците-християни да продават тамян. Минуций Феликс се обявява срещу употребата на свещи. Споменатият по-горе Лактанций пита тези, които поддържат този обичай в църквата: „Как бихте дръзнали някога да поднесете някаква свещ на създателя на слънцето и звездите, както езичниците на своите богове, които, бидейки богове на мрака, са имали нужда от свещи, за да виждат?“
А правенето на водосвет по домовете е според Тертулиан подражание на езически обичай, самите шествия не са нищо друго освен зрелищата на древните. Хлябът на предложението е възприет според Юстин от египтяните, а пък поклоненията са индийски обичай. И дори самото кръщение е според Тертулиан подражание на идолопоклонниците, които посвещавали чрез него новите си последователи в тайнствата на Изида. На същото мнение са свети Юстин и Ламене.
Самите тайнства на християнската религия —  изповядването, светите дарове и др., са съществували и преди появата на християнството, както признават светите отци. Те са постигнали съгласие помежду си само в следното, едните се мъчели да докажат чрез тази тъждественост древността на християнските истини и възприемането им от всички народи по света, а другите, напротив, смятали, че дяволът, знаейки предварително догмите и обредите на бъдещата религия, ги разкрил на езичниците, за да ги направи още от самото начало смешни.
„Дяволът, тази маймуна на бога — казва Тертулиан, — подтикна езичниците към подражание на християнските обреди и затова виждаме как и те се кръщават, извършват поклонения, правят приношения пред олтарите“ и т.н. Съвременните критици и археолози потвърждават напълно мнението на светите отци, като доказват научно чрез сравняване на паметниците от древността, че догмите и обичаите на християнската религия са съществували много преди това.

Знаете ли как цивилизацията стига до крах? Такава цивилизация обикновено е основана на омразата, чудовищния егоизъм и недоверието във всеки, който говори на друг език, яде друга храна, носи други дрехи…
Тя бе едностранно развита цивилизация. Свят на двигателите с вътрешно горене…. Технологично общество, което осигурява комфорт, но не може да даде на човека усещане за справедливост и безопасност.
Това бе цивилизация, която обработва материята, разцепва атома, създава мощна химия и настройва опасни и сложни машини.
Тя бе съсредоточила вниманието си върху техниката и бе забравила напълно отделната личност. Сега не й струваше нищо да натисне копчето и да срине далечен град, без да познава и без да желае да опознае живота и обичаите, мислите и надеждите, стремежите на хората, които унищожава.

Скръбта, радостта и кафето имат еднакво въздействие върху клепачите. Александър Велики, който спял толкова дълбоко в навечерието на не знам коя си битка, надали през нощта след победата е можел да заспи.
Но защо да търсим сън и сънища, когато самата истина, или действителността, както казваме днес, е по-сладка от всеки сън?
Кой би могъл да си спомни без съжаление и вълнение за безсънната нощ, която е прекарал, след като е спечелил по-голяма сума пари, победа в надпревара или първата целувка от  любимата си?

Той се приближи към една малка масичка до леглото. Там обикновенно поставяха лека вечеря за негово светейшество, ако случайно се събудеше през нощта.
На масичката неотклоно присъстваше и чаша сладък нектар от Везувий „Христова сълза“ или La rima Christi.
Това е вино с много приятен вкус, добивано от лозята, които се отглеждат в полите на Везувий.
Тази напитка бе получила името си от набожните християни. За всяка капка от това вино един истински ценител на алкохола би дал дори и кръвта си.