Грозната истина за диетите

В света съществуват повече от 28 хиляди диети. Само във Великобритания 17 милиона човека „се морят с глад“.
Всяка година диетата стават все повече и повече, но числото на пълните хора не намалява.
Тогава си задаваме въпроса: „Има ли смисъл въобще от тези диети“?
Става въпрос не за лечебни диети, а такива разработени от специалисти, които обещават отслабване за 1-2 седмици, максимум до месец. На диети, описани в списанията, седят стотици хиляди, а оборота в борбата срещу наднорменото тегло е около два милиарда долара на година.
Повечето от диетите са за кратък период от време, така че единствения начин да запазим стройна фигурата си  е добре да балансираме храненето си. Кратките диети се основават на ограничаване от определени видове продукти. Това е голям недостатък. И в много случаи, диета е неубедителна, защото само човек със силна воля може да издържат на нея.
Преди да изберете някоя диета, запомнете веднъж и завинаги, че диета е еднопосочен билет. Така че ще трябва да остане на тази диета през целия живот.
Според Националния институт по здравеопазване, 98% от хората, които са били на диета, след прекратяването ѝ, натрупват много по-голямо тегло, отколкото са имали преди.
Лекарите от Лондонския Кралски колеж са установили, че мазнините, които се натрупват след поредната диета, са много по-опасни от първоначално натрупаните. Тези мазнини се натрупват не между мускулите и кожата на бедрата и талията, а около вътрешните органи. От тук лесно проникват в черния дроб и кръвта, което от своя страна е основа за развитието на атеросклероза, инфаркт и инсулт.
Повечето от средствата за отслабване са предназначени за здрави хора. Някои популярни препарати за изгаряне на мазнините могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания, аритмия, тахикардия и др.
Тези, които отдавна практикуват разнообразни диети, са забелязали, че всеки път, загубата на тегло става все по-трудно и по-трудно. Организмът запомня диетите като екстремални случаи и активно им се съпротивлява.

Шампоан от сода

Лесна рецепта от обикновена сода. Тя е подходяща за тези, които искате да дадете на косата си „почивка“ няколко седмици от обичайния шампоан и техните вредни въздействия върху здравето.
За тези, които се съмняват в почистващите свойства на сода за хляб, ще обясня. При взаимодействието  ѝ с мастната смазка на косата се образува сапун (натриева сол на мастната киселина) и глицерин. Сапуна мие косата, а глицерина омекотява кожата на главата.
Какво ни е необходимо?
1 супени лъжици сода за хляб; 1 чаша гореща вода и празен флакон от шампоан.
Как се приготвя?
Насипват се двете лъжици сода в празния флакон. Заливат се със чаша с гореща вода и добре се разбъркват.
Как се мие косата?
Намокрят се косата под душа. Нанася се половината от шампоана върху косата и главата леко се масажира. Измива се. Същото се повтаря със втората част от шампоана и косата добре се оплаква.
Но това не е всичко.За да бъде косата блестяща и добре да се разресва е нужен балсам. За това може да се използва лимонена киселина или оцет.
Какво ние нужно?
Лимонена киселина или оцет и вода.
Разтваряме в два литра вода половин чаена лъжичка лимонена киселина.
След измиване изплакваме добре косата.

Цъфтяща пустиня в Калифорния

На границата между САЩ и Мексико в калифорнийската пустиня е разположен втория по големина национален парк Анза Борего. Площта му е 2400 кв. км.
През повечето време този район е мъртва пустиня, но след зимно дъждовния сезон през март, цялата пустинята се покрива с много цветя. Хора от цяла Америка идват тук, за да видят това събитие.
Пролет в пустинята не е толкова гореща само 32 градуса и тъй като климатът е много сух, а времето е ветровито, тази температура е лесно поносима. Изобилието от цъфнали цветя в пустинята зависи от изобилните валежи през предхождащата зима. Ако валежите са били оскъдни, на някои места цветя могат да не се появят изобщо.
Пустинята може да се раздели на три части: горна – разположена в планините; средна – скалистото подножие и ниска – пясъчната долина. В ниската част на пустинята цъфтят пустини лилии, върбинка, вечерна иглика и други тревисти растения. В средната част и ниските части на планините могат да се намерят много цъфтящи кактуси. Ако отидете високо в планината ще срещнете юка и агаве.
В северната част на парка се намира каньон, където растат необичайни палми.
Пътеката от Каньона на палмите води към оазис, където можете да видите застрашен от изчезване вид овце Бигхорн.
През пролетта тук има много храна за по-дребни животни, като зайци и др.
Цъфтенето в пустинята не трае дълго, само няколко седмици, след което безжалостното слънце унищожава великолепните цъфнали растения.
Най-високата част на планинската долина е Блеър, висока 1621 м. В юго западната част на парка се намира не много висока планина – 158 м. Наречена Split Mountain, която може да се преведе като „разцепена планина“. Планината наистина е разделена на части, образуващи каньони.
Близо до разцепената долина се намират ерозиралите скали.

Остров поглъщател

Остров Енваитенет има лоша слава. Той се смята за един от най-необяснимите аномални зони на Земята.
Неговата площ е неустановена, защото в някои случаи се измерва до няколко метра, а в други до десетки километра.
Загадъчната област може да поглъща околните острови и дори хора. Самото име говори само за себе си, в превод означава „безвъзвратен“.
Изглежда в миналото древни народи са се сблъсквали с този остров и са ставали негови жертви. Човешки крак не е стъпвал отдавна тук. Хората са предпочели да напуснат острова и да се премести на по-спокойно място.
Първите слухове за загадъчния остров се разпространяват от началото на 1935 г. Тогава двама етнографи отишли там, за да изследват района, но повече не се върнали.
Специални служби ги търсели, но нямало никакъв резултат. Това била едва първата история. След това произшествие на острова са ставал много загадъчни истории. Страното е, че загивали и тези, които отивали да търсят изчезналите.
Минали няколко години, тази история била позабравена и няколко семейства от племето елмоло решили да се заселят на острова. Известно време животът им течал нормално. Построили си малко селце, често идвали при тях роднини, които живеели на брега, разменяли риба за хляб и мляко… Но веднъж близки на заселниците, които решили да посетят своите роднини на острова, намерили изоставено селото, загаснали огнища и гниеща риба.
И отново въпросът къде са изчезнали десетки хора от този малък остров останал без отговор…
За това, което ставало на острова са изказани много версии. Някои смятат, че за всичко са виновни магьосници, които живеели тук. Така те се избавяли от нежеланите свидетели. Други смятат, че когато човек попадне на острова се превръща в голяма змия. Това предположение идва от факта, че на острова има много змии.
За някои формата на острова напомня на жена. Някои смятат, че тази дама поглъща мъже, а после в капана ѝ се оказват и техните семейства.
Нормални предположения за аномалиите на острова за сега няма и не се знае кога ще се появят в бъдеще.

Власт

Някои смятат, че  за да постигнат успех им е нужна власт.
Чарлз Макелрой веднъж се пошегувал: „Властта е чудесен кратко действащ  антидепресант“.
Придобитата власт действа, когато човек е в състояние да поддържат своята собствена вътрешна свобода. В противен случай „владетелят“ сам попада в конкретна зависимост или става роб на всеки, който му е подчинен.
Добре е ако получената власт се използва за благото на хората. В противен случай такава власт вместо очаквания успех в живота разкрива груб егоцентризъм, който се явява  спирачка за каквото и да е развитие. Такава „спънка“ може да разруши душата и личността на имащия власт, дори да го доведе до деградация, водеща до самоубийство.
Ако не можете да реализирате правилно някаква власт не а пожелавайте. Чрез нея може да задоволите собственото си его, но ако тя не облагодетелства всички останали хора, тя ще ви унищожи.