През 1903 г. френският химик Едуард Бенедикс случайно изтървал колба пълна с нитроцеулоза.
Стъклената маса се ударила в пода, но не се разбила на парчета.
Осъзнавайки каво е станало Бенедикс направил първото стъкло прототип на съвременото предно стъкло на автомобила.
Така се намалил броя на жертвите при автомобилните катастрофи.

Хора, които са влезли в историята, много рядко са били здрави. Например, такова заболяване като шизофрения е съпровождало много гении, а нервните заболявания са били наследство на знаменити военачалници.
Адолф Хитлер, когато е бил на върха във властта, е убил трима лекари, които са видели медицинския му картон.
Според официалната версия, изложена в книгата „Моята борба“, той е ослепял временно след британска газова атака. Но това не е съвсем  така.
След края на Първата световна война, той е изпратен в резервите на немската армия, заради проблеми със психиката. Била му поставена диагноза „истерична амблиопия“.
Вождът на Третия рай старателно е скривал този проблем. Диагнозата на психиатрите не му давала право да направи военна кариера. Единствено в това време е имал усещане за власт и сила.
Този факт е станал известен от писмата между немския неврохирург Отфрид Ферстер и двама американски невролози Виктор Гонд и Фостер Кенеди. В писмата Ферстер писал, че през 1918 г. е попаднал на медицинския картон на Хитлер в Пазевалската болница.
Тези писма попаднали в ръцете на британския историк, изучаващ епохата на Третия райх, Томас Вебер. Той предполага, че това психическо разтройство е помогнало на Хитлер да стане блестящ оратор и в крайна сметка получил неограничена власт. Не е ясно, как е бил във военния живот, когато е виждал само с едното око…

До 1983 г. в католическата църква съществувала специална длъжност – адвокат на дявола. Работата на този човек се заключавала в това да събере всички възможни аргументи срещу канонизирането на някой кандидат – праведник.
В противовес на адвоката на дявола съществувала и друга длъжност – защитник на Бога. Тази длъжност била противоположна на първата.
В съвременния език терминът „адвокат на дявола“ или „застъпник на грешната кауза“ се употребява  за адвокати, които защитават позиция, която самите те не одобряват.

През 1993 г. служителят на австрийска банка Ото Нюман организирал  в своята смяна грабеж, в който участвали още двама души. От банката били изнесени пари, равняващи се днес на 167 хиляди евро, между тях имало  златни кюлчета и монети.
Престъплението било разкрито. Всичко заграбено било върнато. Нюман прекарал в затвора три години и половина.
През 2012 г. се установило, че в банката не е възстановена откраднатата сума, която се съхранявала в Министерството на правосъдието, тъй като за нея е получила застраховка от една застрахователна компания, където били застраховани паричните средства на банката.
В крайна сметка, съдът решил да прехвърли тези пари на Нюман, който бил много изненадан от решението на съда, но не се отказал от тях.

Последните топли дни пръскаха щедро лъчите си. Само вечерите намекваха за приближаващата зима. Пейката отново бе приютила жените, решили малко да отдъхнат от трудното си ежедневие. Малко разговорка, малко клюки, споделяне на болка и търсене на изход, програмата на това спонтанно събрание варираше според случая.
Днес не бе по-различно. Едра яка жена коментираше настървено:
– Чухте ли Варна била първа по раждаемост? Та ние по-малък град ли сме? Ще учредя организация за увеличаване на раждаемостта.
Слаба жена с добре подредени боядисани коси, махна с ръка и се засмя:
– Какво да не земеш да раждаш?
Въпросът имаше основание. „Учредителката“ бе преминала отдавна годините за раждане. Сняг покриваше косите й, но лицето й бе гладко и ако не бяха побелелите й коси, трудно ще можеш да определиш възрастта й.
Тя се наежи и продължи войнствено:
– Днес младото поколение не иска да създава семейства, а ако го създаде не искат да правят деца, за да не си нарушат спокойствието. Ако трябва ще родя.
Групата започна да се смее и бурно да коментира последната реплика.
– Жени с това шега не бива. Сара роди на деветдесет години, въпреки че бе престанало обикновеното й при жените, – каза дребна женица, цялата облечена в черно с тъмна кърпа на главата.
– Коя е пък тая? Да не са я изкуствено оплождали?, – засмя се млада жена около 40-те.
Жената скри под забрадката си падналите кичури побеляла коса и продължи спокойно. Мелодичният й глас усмири жените и те заслушаха разказа й.
– Бог бе обещал на Аврам, че ще има син. Бяха минали много години, той приближаваше 100-те, а на жена му отдавана бе престанало обикновеното при жените. Веднъж у Аврам дойдоха трима пътника. Той ги посрещна приветливо, нареди на жена си да приготви най-доброто. Когато гостите се нахраниха, един от тях каза:
– Догодина по-това време ще имаш син.
Аврам се смая и си каза: „Как ще стане това, като аз съм вече стар, а жена ми не може вече да ражда“? Жена му която шеташе в другата част от дома им, дочу репликата на госта и се засмя. Гостът каза на Сара:
– Ти се засмя, – въпреки че жената се опитваше да отрече, той продължи, – След година ще родиш син и ще го наречеш Исак, което означава смях.
И наистина на следващата година се родил Исак, нищо че баща му бил стар, а майка бе на години, когато вече жените не могат да раждат.
– Бабини деветини, попски приказки, – сви вежди една от жените, която се имаше за много знаеща.
– За Бог няма нищо невъзможно, – отвърна възрастната жена.
Тя се надигна от пейката и си тръгна.
Жените смутени и смаяни я проследиха с поглед и дълго след това нищо не можеха да кажат.