Неизправност или дефект в някоя от битовите системи може да доведе до „поява на духове в дома“.
Множество явления от този вид се обесняват с неизправно функционираща отоплителна система. Това води до отравяне на живеещите в дома с въглероден окис в малки концентрации.
В числото на симптомите от такова отравяне влизат главоболие и умора. Явявят се зрителни и слухови халюцинации.
Силата, която разкрива невероятни възможности
Живяло някога обикновено селско семейство, мъж и жена. Те отглеждали ябълки, а през есента ги продавали. От това се прехранвали.
Но в една от годините, мъжът се разболял и не могли навреме да приберат реколтата. Всичките ябълките изгнили. Но нямало какво да се прави. Ако не продадат реколтата, трудно ще изкарат зимата. Мъжът събрал всички гнили ябълки, натоварил ги на каруцата и тръгнал към пазара да ги продаде.
Жена му го благословила и му казала:
– Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
По пътя го срещнал търговец. Виждайки, че каруцата е пълна с гнили ябълки и че селянинът се е отправил на пазара, за да ги продаде, му казал:
– Ти толкова ли си глупав? Какво правиш? Караш на пазара гнили ябълки! Никой няма да ги купи.
– Да зная, – казал селянинът. – Какво да правя? Трябва да ги продам, защото няма да можем да преживеем с жена ми тази зима.
– Разбирам те добре, – казал търговецът. – Като се върнеш без нищо от пазара, жена ти ще те изяде с парцалите.
– О, не се безпокойте за това! Аз имам златна жена. Тя ме обича и ме приема такъв, какъвто съм.
– Това не може да бъде, – усъмнил се търговецът.
– Вярно е! Жена ми е златна!
Тогава търговеца предложил:
– Сега ще се върнем у вас и ще кажеш, че ябълките са гнили, никой не иска да ги купи и няма с какво да изкарате зимата. Ако твоята жена е действително такава, каквато казваш, ще ти дам тази кесия със жълтици. Ако се окаже, че лъжеш, ще ти взема каруцата с кончето. Съгласен ли си?
– Съгласен.
И тръгнали двамата към дома на селянина. На прага ги срещнала жената, а мъжът разстроен й казва:
– Жена, голяма беда! Не можах да продам ябълките! Трудно ще изкараме зимата.
– Няма значение, мили. Ти се върна и това е добре. И гост си ми довел. Много се радвам! Навярно сте уморени от пътя, влезте. Сега ще ви полея да се умиете и ще ви сложа да ядете. Починете и хапнете.
Жената бързо донесла вода да се измият, дала им кърпа да се обършат, поканила ги на масата и ги нахранила. Удивил се търговецът, но решил, че това е цирк за пред гости. Решил да остане по-дълго, за да види как жената няма да издържи и ще почне да се кара на мъжа си. Жената им принасяла, усмихвала се и била радостна. Търговецът от време на време подхвърлял:
– Как ще изкарате тази зима? Нали не успяхте да продадете гнилите ябълки, какво ще правите сега?
А жената весело му отвърнала:
– Все ще я наредим някак. Сега е важно на вас и на мъжа ми да ви е добре.
Търговецът се учудил още повече. Дълго седял в този дом. Накрая разбрал, че е загубил. Извадил кесията си и я подал на селянина като казал:
– Много неща съм видял в този свят, но такава жена като твоята не съм срещал никъде. Прав беше. Ето ти жълтиците и живейте щастливо.
След, което си тръгнал.
Това е поука за мъжа, любовта и прошката на жената чудеса вършат. Казват, че жената е устроена така, че може да изправи всяка грешка на мъжа си, дори и да е фатална. Тя може с желанието си да върне от фронта жив мъжа си, въпреки че смятат това за невъзможно. Тя може да даде добър съвет на мъжа си. Жената е способна на още много неща, за които съпруга й дори не предполага.
Единствената сила, която разкрива в жената тези невероятни възможности е любовта.
Защо детските градини се наричат така
През 1937 г. немския педагог Фридрих Фьобел отворил образователно-възпитателно учреждение за малки деца. Там те могли да играят, да пеят, да танцуват и да придобиват важни житейски умения. Тези заведения нарекъл Kindergarten, което означавало „детска градина“.
Чрез това понятие Фьобел искал да направи аналогия между тези учреждения и обикновените градини. За децата трябва да се грижим така, както се грижим за растенията.
Днес предучилищните учреждения в много страни се наричат детски градини.
Художник е изобразил Обама като Христос и не счита това за богохулство
Актьорът Джейми Фокс наскоро обяви президента Обама за „Господ и Спасител“. Художникът Майкъл де Антуоно е отишъл още по-далече.
Картината „Истината“, която първоначално била планирана да се поставят в Ню Йорк през 2009 г., но поради протестите на християните това не станало, сега тя е изложена в художествената галерия на Бостънския колеж HillCommunity Bunker.
Картината изобразява Обама на кръста с трънен венец, с разпрострени ръце, разкриващи заведи, скриващи президенското кресло. Тя е част от експозиция на тема „Художници в предизборната кампания, по пътя към Белия дом през 2012 г.“.
Художникът дал отпор на консервативните медии, признаващи картината за богохулство заявявайки: „Разпятието на президента е метафора. Не съм имал намерение да го сравнявам с Исус“.
Бившият кандидат за президент Герман Кей, който има 200 000 последователи в Twitter, пише: „Вчера, Джейми Фокс каза, че Обама е наш Господ и Спасител, а сега имаме картина, която потвърждава това“.
Може ли старостта да бъде радостна
Старостта не е радост, нали? Това изглежда толкова очевидно, че едва ли някой би си помислил да спори. С възрастта тялото отслабва, влошава се паметта и други когнитивни функции, и в главата пълзят тъжни размисли за „вечността“. Със задълбочаване на старостта, тези симптоми стават по-силни.
Не е задължително депресията, тревогите и влошаването на психическото състояние да съпровождат старостта. Психолози от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвали повече от хиляда човека на възраст от 50 до 99 години. Учените искали да разберат как тези хора се отнасят към възрастта си. Дали са тъжни поради нея или са радостни. Трудно е да се повярва, но възрастните са много по-оптимистично настроени, отколкото може да се очаква.
Въпреки лошото физическо състояние, те могат да се радват много повече, отколкото хората си мислят.
Психолозите вземе предвид, разбира се, такива неща като наличието на хронични заболявания, грешки в паметта, и т.н. Ако човек се отличава с по-голяма психологическа стабилност и гъвкавост, то той не тъгува по повод своята възраст, дори и със значителни проблеми във физическото здраве и познавателните способности. Ако устойчивостта е слаба, то такъв човек възприема възрастта си като трагедия. Това води до склонност към депресия. И колкото тя е по-силна, толкова човек по-трудно възприема възрастта си, дори да е в добро физическо и психическо състояние.
На отношението към старостта влияят степента на образование, семейното положение и т.н. Въпреки това, решаващи са се оказали психологическите черти на личността. Те могат да направят от стареца жизнерадостен оптимист, независимо от физическото състояние.
С други думи, въпреки че отношението към възрастта се определя от схващането на долната част на гърба, кръвното налягане и шума в главата, в голяма степен това зависи от субективната нагласа.
Щастливата старост се обезпечава не само с много пари и деца, а и с по-възприемчиво отношение към настъпващата „възраст“.