Обзалагам се, че сте много заети в работата си. Вчера, днес и утре. Вероятно ви плащат много, но за тези пари те купуват живота ви. Помислете колко време прекарвате с близките и любимите на сърцето ви?
Изобщо не мога да повярвам, че трябва да работите толкова много, за да свържете двата края. Вие работите, за да удовлетворите вашите желания. Но имайте предвид, че това е един порочен кръг,- колкото повече пари изработвате, толкова повече ви се иска да имате и още повече работите, за да получите още повече финансии.
Но все някога достигате до момент, когато се питате: „В действителност нужна ли ми е толкова тази блуза или тази кола? Заслужава ли си заради това да пропусна първото изпълнение на дълго репетиран танц на дъщеря си или спортното състезание, в което участва сина ми?“
Направих си сметка. Ако доживея до 75 години, като знам, че всяка година има по 52 недели, ще имам на разположение 3900 недели. Доста от тях съм преживяла и да кажем ми остават още 1000. Какво ще направя с тях?
Разбирайки, че неделите в моя живот намаляват, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот. Няма по-силно средство да се вразумиш от това, като гледаш как намаляват пропуснатите дни и възможности в тях.
За това всеки следващ ден се превръща в подарък за мен. Приемам го с благодарност и дарявам близки и познати с любов и радост.
Това е единствения начин да изживея живота си, без да съжалявам за пропуснатото!

Мъгла. Той се втренчи напрегнато. На сантиметри пред колата пътят изчезваше в кълбяща се стена от влажни сиви облаци.
– Нищо не виждам, –  каза той накрая.
– Винаги има какво да се види, стига да знаеш как да гледаш – отбеляза старецът до него. – Погледни от двете страни на пътя, виждаш ли как мъглата се вие на кълбета? А сега погледни право напред и виж как се движи там.
Той присви очи, взирайки се през стъклото, и изведнъж забеляза нещо странно.
– Изглежда, че пред нас се движи по-бързо, отколкото отстрани.
– Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи – каза старецът. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.
– Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.
Старецът се усмихна:
– Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.

„Сватбеният марш“ от Менделсон получил старт в живота на една кралската сватба.
Международно признатия „Сватбен марш“ от Феликс Менделсон е написан през 1843 г. за спектакъла „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир, но тогава не е получил голяма известност.
Петнадесет години по-късно се случило събитие, което станало съдбоносно за това произведение.
Английската принцеса Виктория Аделгейт при подготовката си за сватбата си с  принца на Прусия Фридрих Вилхелм IV много сериозно се отнесла към избора на музика за извършване на церемонията.
Тя лично избрала два марша. Единият от тях звучал на 25 януари 1858 г., когато водели седемнадесет годишната булка към олтара. Това бил „Сватбеният хор“ от операта „Лоенгрин“ на Вагнер.
В църквата съпрузите влезли при тържествените звуци на музиката от спектакъла „Сън в лятна нощ“.
От този ден тази музика на Менделсон станала най-популярния сватбен марш.

„Нарекох този остров Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните), защото тук има такова изобилие от тях“.

Испански лейтенант Хуан Мануел де Аяла, 1775г.

Скалата е  официално открита и кръстена от Хуан Мануел де Аяла през 1775 година, местните индианци олони, или костано, са събирали яйца и са ловили риба около острова поколения преди това. Няма свидетелства някога там да е съществувало постоянно селище, макар че близкият Ангелски остров е бил населен.

През 1853 година на Алкатраз е построен първият фар на Западното крайбрежие. Тъй като мъглата често правела фара безполезен, в него имало камбана, която да се бие на ръка. Сто и десет години по-късно, през 1963-та, той бил автоматизиран. Къщата с камбаната за мъгла стои и до ден-днешен; фарът още работи.

Днес считаме Алкатраз за бивш федерален затвор, но има документи от около 1861 година, които сочат, че там са били държани пленници от Гражданската война. Първият официален затвор е построен през 1867-а. До 1933-та затворът бил военен, след което станал федерален. Повечето легенди около Скалата и прочутите й обитатели — сред които и Ал Капоне, който лежал там между 1932-ра и 1939-а — датират от това време. Алкатраз изпълнявал ролята на федерален затвор само трийсет години, преди да бъде закрит през 1963-та.

Шест години по-късно група от осемдесет индианци, представители на повече от двайсет различни племена, дебаркирали на изоставения и пустеещ остров и се опитали да го завладеят за индианска територия. В политическо изявление групата, която сама се наричала „Индианци от всички племена“, предложила да откупи острова от американското правителство срещу „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“.

Целта на тази иронична оферта била да покаже убеждението на индианците, че островът е откраднат от тях. Те искали да си върнат онова, което смятали за индианска земя, и да създадат там Център за индиански изследвания и Велико училище по индианско обучение. Окупацията на Алкатраз от индианците продължила деветнайсет месеца и макар че в крайна сметка се провалила и активистите били отстранени, тя успяла да привлече внимание към тежкото положение на индианците в Съединените щати. Днес по сградите на острова могат да бъдат видени надписи от този период, най-вече по стената зад голямата табела на пристана. Върху официалната табела на Американските затвори с червена боя са изписани думите „Индианци, добре дошли“ и „Индианска земя“.

През 1972-ра Алкатраз става част от Националната туристическа зона „Голдън Гейт“ и всяка година островът е посещаван от над милион души.

Кражбите в България са се усъвършенствали и са достигнали най-високото си равнище. За това не са могли да си мечтаят нашите хановете, болярите, та дори и ръководителите при социализма.
Сега организирано и планомерно крадат в самата ни държава. Как ли? Чрез корупция!
Като се започне от най-скъпите и необходими природни ресурси като нефт и газ, та се стигне до най-малките неща, комисионите в банките…. Всички крадат и от живи, и от мъртви, даже и от тези, които още не са се родили…
И крадат всичко…
На първо място, разбира се, за себе си, за своите „услуги“.
Без кражба България практически  почти не би могла да съществува, а теоретически изобщо е немислимо.
Нека погледнем истината в очите и да признаем, че всяко предприето дело за „борба с корупцията“, не само е безсмислено, но е и вредно, защото корупцията е „източник“ на нашето съществуване.