Колумбийският наркобарон Пабло Ескобар , когато бил на върха на своята кариера през 1989 г. имал състояние възлизащо на 25 милиарда долара.
Неговия син разказва интересна история за времето, когато бил подгонен от властите.
Ескобар се укривал тогава в планините. В себе си имал налични 2 милиона долара. Буквално той ги изгорил всичките, за да сгрее замръзналата си дъщеря и да приготви храна.

Явно, макар да е притежавал милиони долари, сърцето му не е било покварено от парите, щом е можел да ги жертва за детето си.

Вицеадмиралът Степан Макаров скоро след назначението си като командващ на тихоокеанския флот през 1904 г. загинал на броненосеца „Петропавлоск“, който се натъкнал на мина по време на руско-японската война.
След девет години в Кронщат бил открит паметник на Макаров. За основа на паметника послужила 160 тонна гранитна скала, която изкарали от дъното на Виборския залив.
Интересното е, че тази скала един век по-рано била карана на шлеп за паметника на Павел I, но поради тежестта си тя потънала.

В нашият груб свят се приема, че да си кротък означава да си слаб, мекушав и малодушен. Но това така ли е?
Ето, когато успяваме да научим жребец да ни се подчинява, го считаме за „кротък“.
Думите, с които успокояваме силните емоции, бележим като „кротки“.
Хората, които са учтиви, тактични и любезни, възприемаме като „кротки“.
Следователно кротостта обхваща такива качества, които ни помагат да държим под контрол нежелателните изяви.
Това означава, че дори когато атмосферата около теб е нажежена ти оставаш спокоен изпълнен с мир. Излъчваш успокоение за онези, които са гневливи, излезли извън кожата си. Показваш такт и си любезен.
Така помагаш на другите да запазят самочувствието и достойнството си.

Кермодските мечки подвид на бирибала живеят близо до западното крайбрежие на Канада.
10% от популацията имат бяла или кремава козина, но те не са албиноси, нито са от семейството на белите мечки.
Този цвят е проява на рецесивен алел.
Според изследователите видът с бяла козина, по-трудно се забелязва от рибата. Така по-добре ловуват. Това е потвърдено експериментално.

В края на 17 и началото на 18 век японският управител Токува Цунайоси влязъл в историята с прозвището „Кучешкият шугун“.
Той е издал закон за защита на животните. Най-рания известен закон от такъв род. Забранил под страх от смъртно наказание да се убиват кучета и котки, и да се претоварват конете.
Към бездомните кучета, трябвало да се обръщат ласкаво „Ваше превъзходителство куче“. Тези, които не се подчинявали били подлагани на телесни наказания.
В столицата Едо били построени няколко приюта за размножаващи се кучета, където животните били по-добре хранени от селяните.
Тези мерки заедно с финансовата криза предизвикали недоволството на населението.
След смъртта на Цунайоси, неговия наследник веднага отменил този закон.