В наше време щастието и свободата се асоциират с богатството. Така много хора смятат, че богатството им осигурява свобода и щастие.
Близо до малко селце дошъл малък керван. Той бил на един богат търговец. Виждайки един мъдрец седящ под дърво, собственикът на кервана приближил стареца. Завързал се разговор. Търговецът говорил за щастието, свободата и възможностите, които му давали неговото богатство. Той намеквал, че е по-добре да владееш богатства, отколкото мъдрост.
Тогава мъдрецът му казал:
– И без това ще нощуваш край нашето селце, ела да ти покажа нашата малка река, да се разходим в гората, из планината и ще си поговорим. Тук има прекрасни места.
– Не мога да оставя кервана си и да ида на разходка, моите слуги могат да откраднат нещо. Аз трябва да бъда наблизо, за да не разграбят богатството ми.
Мъдрерцът с разбиране кимнал с глава и казал:
– Тогава те каня в моята скромна хижа. През нощта е студено и духа силен вятър, а аз имам печка. Ще бъдеш на топло и сухо. Ще се наспиш добре.
Търговецът възразил:
– Не, трудно ще мога да заспя, тъй като ще се безпокоя за моето богатство. Могат да нападнат разбойници, а оръжие имам само аз. Така че ще остана, за да охранявам богатството си.
Тогава мъдрецът казал:
– Ти имаш камили, слуги и много скъп товар. Ти казваш, че владееш всичко това, че си свободен и щастлив. Но погледни, ти не можеш да оставиш кервана си даже за един час, тъй като си силно привързан към богатството си. Къде е свободата ти? През нощта не можеш да заспиш, защото се страхуваш от разбойници. Къде е щастието ти? Ти мислиш, че богатството ти дава свобода и щастие, но то те връзва и ти внушава страх. Не ти владееш богатството, а то те притежава.
Замислил се търговецът и се съгласил:
– В това ти си прав. Но в каво се състои твоята свобода?
Мъдрецът казал:
– Аз нямам материално богатство, освен тези дрехи, старата къща, торбата с брашното и приборите за готвене. Тези неща не ме правят щастлив. За това аз мога да ходя цял ден в гората и по планината, да се къпя в реката, без да се страхувам, че мога да изгубя това, което имам. Това е моята свобода.
– Но ти съвсем не изглеждаш нещастен, – отбелязал търговецът. – В какво се състои твоето щастие?
– Моето щастие се състои в разбирането, че това не е моя дом, не е моята храна, не са моите дрехи и това не е моето тяло. Всичко това ми дава Бог. За това не съм привързан към тези неша. Аз не бих ги загубил, защото не съм истинския им собственик. Защо да се притеснявам за всичко това? Ще дойде време и Бог ще прибере всичко, което ми е дал. Това може да стане всеки момент. За това съм благодарен на Бога за всяка минута от моя живот. Това е моето щастие. Благодаря на Бога, че не ми е дал повече, защото щях да стана алчен и зависим от преходни неща. Щях да да бъда горд и завистлив. Щях да нося оръжие и нощем нямаше да мога да спя, очаквайки нападение. Постоянно щях да следя за богатството си и щях да живея с илюзията, че богатството ми дава свобода и щастие. Това щеше да ме отдели от истинската ми природа и да загубя себе си.
Търговецът се намръщил и дълго мълчал.
– Усещам, че в думите ти има истина, – накрая казал той, – но как да достигна такова дълбоко разбиране? Как да се избавя от желанието да имам богатство? Как да се откажа от желанията си за скъпи удоволствия и материални възможности? Как мога да достигна твоята мъдрост и да стана свободен и щастлив?
– Ако не ти достига това, което ти казах, животът ще те научи на всичко останало, чрез твоя собствен опит.

Златистият ретривър Танер се родил сляп и имал епилептични припадъци. Заради непредвидимите припадъци нощно време семейството, където живеело кучето решили да го закарат в ветеринарна лечебница в Тулса, Оклахома, където почти сигурно го очаквала евтаназия.
Но всичко се променило, когато срещнал Блеър в клиниката. Уплашено куче, което прекарало повече от една година там, след като някой се опитал да го застреля.
Веднага след като двамата се срещнали в градината на клиниката между тях възникнала дружба. Благодарение на нея епилиптичните припадъци на Танер не ставали вече всяка нощ, а само един два пъти в месеца. От друга страна Блеър по-малко се плашел, защото се грижел за слепия си приятел. Той му бил не само приятел, но и водач.
Блеър водел Танер с повод и се грижел за него. Така сляпото куче се движело безопасно и се хранело добре.
Взаимното приятелство и грижата един за друг лекува.

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.

За да направите тази напитка освен вода и кафе  ви е необходим и малко алкохол.
А ето и необходимите продукти, за да го направите:
10 грама кафе, 100 грама вода и една чаша ликьор от вишни или череши.
Налейте кафето в кафеварката и необходимото количество вода. Оставете го да заври два пъти. След това добавете една кафена лъжица студена вода. Затоплете чашата и налейте в нея готовата напитка.
Добавете ликьора и захар на вкус. Това е доста добра комбинация.
Кафето е готово и може да се поднесе на масата.

Климатът на Кипър се смята за един от най-здравословните в света. Островът е известен със своите дълголетници. Тук има голямо разнообразие от курорти, които покоряват със своята красота и уникалност.
Един от най-древните градове на Кипър е Никозия – столицата на острова. Една от уникалните архитектурни постройки тук е Вратата на Фамагуста. Има голямо разнообразие от музеи. Например, Левентис и Киприйския музей за бижута.
Вторият по големина град е Лимасол е известен със своите плажове и курортни зони. Ако не искате да пропуснете Фестивала на виното, който се провежда през август и септември посетете градския парк.
Курион е древния град на Кипър, която е основана през 1200 година пр. Хр. По време на Троянската война, той е основен индустриален център, а сега в него е построен Археологическия музей, в която се намират разкопките на Курион.
Ларнакската крепост и църквата на Свети Лазар се намира в третия по големина град  Ларнака. Още при англичаните тази крепост се е използвала за затвор, а сега е музей в който се съхраняват исторически находки от района на острова. На юг от крепостта се намира един от най-добрите плажове в района Макензи Бич.
Популярно за туристите място е град Пафос. Тук се намира Портовската крепост, която е построена от Александър Македонски. Тя неведнъж е била разрушавана и преустройвана. Основната атракция на Пафос са мозайките в руините на къщата на Дионис, Тезей и Aйoна. За едно от прекрасните места на острова се считат катакомбите на Св. Соломон, с подземна църква, която стои на едно дърво, окичени с шалове и панделки. Според легендата, тези ленти имат лечебни свойства.
Това са само няколко от интересните места на острова, но ако го посетите ще научите много за историята му и ще ще прекарате една незабравима почивка. Добрите впечатления, ще остане в паметта ви за дълго време.