– Ти нямаш нужда от учител, – казал учителят. – Мога да ти покажа пътя, но ти трябва сам да го преминеш.
Мога да ти покажа къде има вода, но ти сам можеш да се напиеш от нея. Защо да си губиш времето при мен?
Ти знаеш пътя. Тръгвай! Водата е пред теб. Пий!
Студенти от Университета във Флорида са създали устройство, което да улесни живота на слепите.
То дава нови възможности за взаимодействие на слепи и слабовиждащи хора с света около тях. Така създадените очила могат да „четат“ на глас всички околни надписи , етикети, книги и банери.
За сега изобретението трудно може да се нарече елегантно. Но очилата се състоят от много миниатюрни детайли, които не тежат много. Минусите са повече от плюсовете, но с времето ще се отстранят недостатъците. За сега очилата четат само на английски език.
Тази разработка ще се усъвършенства. Тя ще стане по-компактна и ще разпознава текстове на различни езици. Възможно е скоро „четящите“ очила масово да се произвеждат и да се продават на пазара.
Ние често говорим колко опасни са нашите пътища, за хората като цяло и за децата в частност. Но това е нищо. Ако погледнем как учениците отиват на училище в редица не много развити страни, ще настръхнем.
В Индонезия учениците живеещи в едно село, трябва всеки ден до училището да „ходят“ по кабелен път. Той се намира на 10 метра над реката. След това се движат още седем километра през гората.
Не е лесно и на техните връстници от едно друго село, които трябва да 
преодоляват път през счупен мост. Може да се възползват и от напълно нормален мост, но трябва да обиколят малко и да вървят допълнително един час. Учениците избират по-опасния път, но и по-краткия.
Къде гледат родителите?
Филипинските малчугани част от пътя до училище преодоляват като плуват на гуми от каучук.
Във Виетнам учениците от района Мин Хоа буквално плуват до училище.
Труден е пътят към знанието и за децата от една китайска провинция. Те трябва да се движат по тънка линия в скалата, надвесена над буйна река. Има и по-безопасни пътища, но за тях се изисква повече време, почти два часа. Обикновено учениците избират по-краткия път. Понякога ги съпровожда директорът на училището.
Какво кара тези деца да преодоляват толкова трудности всеки ден по пътя към училището? Ние имаме много по-добри условия, а учим ли наистина?
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.
Японски студенти са изобретили яке „прегръдка“.
Това е късо палто с изградени роботизирани ръце, които обграждат тялото на собственика, имитирайки ръце на приятелка. Към него има и слушалки.
Учените не веднъж са доказвали, че прегръдката прави човека щастлив. Но какво да кажем за тези, които нямат любим човек или приятел, който може да ги прегърне в трудно време?
За такива хора, студентите от Цукуба, Япония, са създали яке, което може да ви „развесели“, когато имате нужда от него.
Изобретението се управлява с помощта на USB-връзка с компютър, но младите изобретатели имат планове управлението да стане дистанционно.
Желаещият да получи „порция прегръдки“ трябва да облече дрехата, да сложи слушалките и да натисне бутона, след което програмата се стартира.
Първо в слушалките се чуват приближаващи стъпки, а след това женски глас: „Познай кой е?“ или „Липсвам ли ти?“. За сега са записани около 10 фрази за поздрав. Накрая роботизираните ръце ви „прегръщат“. Според разработчиците устройството създава усещания близки до истинските.
Съмнявам се, че дори дружелюбният робот ще може да ви даде частица човешка топлина.
