Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.

Навярно често сте се срещали с такива неща като очила и контактни лещи. Не веднъж сте използвали бинокли и телескопи. Тези прибори са дело на хора занимаващи се с оптика.

Оптиката се занимава с въпроси свързани с видимостта. Ако човек вижда лошо надалеч, образ трябва да се приближи, а ако има проблеми с виждането на близко, изображението трябва да се отдалечи. Това става с помощта на лещи, които се поставят на очилата или директно в окото.

Има още едно изделие на оптиката, за което трябва да й благодарим. Това е лупата. Особеността на лупата се състои в това, че тя може да приближава и отдалечава образа в зависимост от това, от коя страна чрез нея гледаме. Тя се използва от човек, който не носи очила или просто не иска да носи такива, но когато пожелае да чете взима я в ръка и тя си свършва работата. Вероятно сте наблюдавали как бижутери и други майстори под лупа са разглеждали най-дребните части на предмета.

Сега дизайнерите Sarah Gao и Beata Patašiūtė са представили футуристична лупа. Тя много се отличава от обичайните.

Да започнем първо с това, че тази лупа е електрическа. Във функциите й влиза способността да приближава изображението на такова разстояние, което ви е необходимо. Даже можете да го фотографирате и то да се съхрани в електронната памет. В тази лупа съществува функция за получаване на видео снимки. Всичко това може да се прави на необичайно разстояние.

Навярно идеята за създаване на такава лупа е дошла от цифров фотоапарат и камера за телефон, защото нейните функции изцяло съвпадат с тези, които имат дадените устройства.

Но фотоапарата си е фотоапарат, а лупата си е лупа.

P { margin-bottom: 0.21cm; }

На Земята има много призрачни градове, изоставени по различни причини. Тези хора са декор за филм на ужасите. Тяхната история е потресаваща, а видът им е впечатляващ.

Днес ще ви разкажа само за един от тези забравени от хората острови.

Той е разположен в Каспийско море и принадлежи на Азербайджан. Има градски тип и се счита за един от най-страните населени пунктове в света.

Той се е появил през средата на 20-то столетие във връзка с производството на петрол от морското дъно, близо до така наречения черен камък.

Селището е построено за хора, които участвали в производството на нефт на това място. В него има къщи, библиотеки, училища, магазини за работниците и техните семейства.

Сега е останала сами една малка част от града, другата е потънала под водата.

За да имаме в дома си пълен комфорт е необходимо вътре да има всичко. Съвременните технологии са промислили много неща, от помощниците в кухнята, до системи, които правят почивката ни по-разнообразна и весела.

Но освен от техника ние се нуждаем от уют. Тук влиза оформянето на пода и тавана, разположението на стаите, но да не забравяме и мебелите, без които домът ни ще изглежда пуст.

Мебелите обикновено се избират по два параметъра, потребност и съчетание с обстановката. Потребността не .се заключава, в това кой живее там, а какво се прави.

Защо да харчим пари като за столове, които и без това не достигат.?

Същото може да се каже и за мебелите ползвани от деца. Например най-обикновен стол, който трябва да се съобразява с ръста на детето, а то непрекъснато расте.

Новият стол може да се преустрои и да се направи удобен за детето, независимо от променящият му се ръст. Столът има  облегалка и  обезопасяващи рамки, така че детето свободно може да движи краката си.

Столът ще икономиса от бюджета ви, при това ползващия го няма да бъде ограничен.

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Разположената в град Китакюшу, Япония цветна градина Кавати Фудзи е дом на невероятните 150 глицинии. Това са прекрасни цъфтящи растения. В градината растат 20 различни вида от тях.

Основната атракция на градината е тунелът от глицинии. В него посетителят може да направи очарователна разходка между избуялите цветове.

В тунела от глицинии е около шест часа път. Най-доброто време за посещението му е края на април до средата на май.

Глицинията е род цъфтящо растение от семейство бобови. Десет от видовете й растат на изток в САЩ, Корея и Япония.

Цветовете на глицинията се спускат надолу като гроздове. Те усукват стеблата си по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея върху достъпна опора. Могат да се издигна на цели 20 метра над земята и да се разстелят на 10 метра в страни.

Най-голямата в света лоза на глицинии се намира в Сара Мадре, Калифорния, покриваща площ повече от 1 акър и тежи 250 тона.. Китайската лавандулова глициния е била посадена през 1894 г.