Сред индианците в Америка живеели бели хора. Те се отнасяли много лошо със своите червенокожи съседи. Само едно семейство бели се отнасяло с любов към тях и придобили благоразположението и уважението им.

Веднъж в семейството дошъл индианец. С жестове започнал да им казва, че трябва да го последват. Но те не го разбирали.

Тогава индианецът грабнал лежащото на леглото дете и хукнал навън.

С отчаяни викове го подгонили родителите на детето, а след тях и цялото семейство. Накрая индианецът спрял и дал детето на родителите му. Когато щастливото семейство поискало да се върне в дома си, то видяло, че имението му било обхванато от огън.

Похитителят на детето искал да спаси семейството и тъй като белите не разбрали езика му, той направил необичаен ход, отвлякъл детето им.

Така понякога и Господ постъпва с нас, когато не разбираме какво иска да ни каже и не чуваме предупрежденията му. Искайки да ни запази от злото, Той ни изпраща лишения, страдания и болести, които ни вразумяват и ни предпазват от опасностите.

Един обикновен младеж, живеещ на село, попаднал в града.

На перона на гарата някой го настъпи по крака и каза:

– Извинете!

След това той отиде в хотела, но там някой го блъсна отзад и му каза:

– Извинете!

В театъра едва не го събори един дангалак и отново:

– Извинете!

Тогава този младеж от село си каза:

– Та това е чудесно! До сега не съм знаел този трик. Прави каквото си искаш и след това се извинявай!

Той удари с юмрук човека, който минаваше край него и каза:

– Извинете!

Чудна радост извира от вратите на Йерусалим. Последва я вълна от хора, която се разсипа по Галилейския път.
Тържествено и победоносно се огласява навред:
– Той идва в името на Бога… Ще влезе в Своя царски дом!… Почит и слава на тебе, Царю…. Хвала на тебе, Сине Давидов!
Народът вдъхновен пее и се покланя на Божия Син.
Но там в тълпата горд и мъдър книжник каза с насмешка:
– Това ли е вашият цар, слаб и бледен? Заобиколен от рибари? Защо е така бедно облечен? И защо не бърза да изяви властта си?
Горкият, над него тегне покривало от черна мъгла, което не му дава възможност да прозре истината.
Ще минат години и Давидовият Син кротко и без натиск ще насочва  съдбите на хората. Усмирявайки буйните спорове, спирайки острите сблъсъци с всепобеждаващата Си любов.
Светът живее в очакване да настъпи духовната пролет, впримчил се в трудна борба.
Сърцата на хората се стоплят и изпълват с любов. Започват да познават стъпките на Господа и чуват нежния зов на Отца.

Известно е, че тулските майстори могат бълха да подковат, а човек от Рязан е превърнал локомотив в грил. Влакът сглобен в стил стиймпънк, служи само за декорация, но е идеален за печене на месо.

Локомотивът-грил изглежда като истинска кована антика, събрана от части за автомобили, мотоциклети и влакове. Той се намира в дома на един от жителите на рязанските села, за това не е толкова лесно да се види.

Създателят на това необичайно съоръжение е направил няколко снимки и ги е изпратил за изложбата в Москва, защото транспортирането на този гигант е много проблематично.

В локомотива всичко е планирано до най-малките подробности. Едно от отделенията се използва за приготвяне на барбекю. В друго едновременно могат да се сложат 20 шишчета за печене на пилета и други големи парчета месо. Третото отделение се използва като обикновена печка. Печката в локомотива е изградена от тухли.

Майсторът препоръчва да се използват брезови и дъбови клони за горене, защото предават на месото допълнителен аромат. Трите на локомотива се използват за отдушници.

Бърнард Шоу е известен с афоризъма си: „Светът се управлява от младите, когато остареят.“ A талантлив фотограф Зев все още е твърде млад, за да управлява света, но е достатъчно смел, с увереността си да се изяви.

В творчеството на 14-годишният жител на Масачузетс има серия от автопортрети, които пораждат искреност и лекота. На тях Зев е песъчинка в един фантастичен свят.

Серията от автопортрети е наречена „Little Folk“. Това е едно невероятно пътешествие в природата, където листо може да се превърне в огромен чадър, а стръкче трева в гигантско растение.

Безспорната заслуга на Зев се състои в това, че за своите идеи той е успял да намери ярка и качествена реализация.

Въпреки факта, че Зев е в началото на кариерата си, той има възможността да работи в сътрудничество с известният фотограф Joel Robinson. Една от сериите на майсторът са посветени на живота на малкия човек, който е попаднал в една библиотека.

Автопортрета на Зев напомня на пътешествие на малкият библиофил сред книгите гиганти.

Трябва да се признае таланта на това 14-годишно момче, което е достигнало висока степен в овладяването на фото майсторството.