Това е един удивителен проект, който жител на Тексас е реализирал за внуците си със съдействието на специалисти от студио James Curan.

Многостепенната структура с няколко стълбища се разполага около старо клонесто дърво. Напомня замък от детска приказка.

Но това е истински дом. Той разполага с климатик и хладилник. Общата му площ обхваща 100 квадратни метра. Те са изпълнени с играчки, старинни мебели и място за игра.

Този дом за игра има даже открита тераса, където може да се поседи, когато времето е хубаво.

На чардака със стъклопис на прозореца можеш да се отпуснеш през деня и да останеш и за нощуване.

Слепия лишен от радост вижда, но вярва.

Немият, неможещ да сподели радостта си, говори, но също вярва.

Въпрос: Какво няма човек, лишен от вяра?

Време е да помислите и да си напрегнете малко мозъка. Ако не се досетите веднага не бързайте да прочетете отговора, а препрочетете горните редове още веднъж!

Отговор: аджедан

Не е лесно да блестиш! Светлината се добива с цената на това, което я поражда.
Негорящата свещ не свети. Горенето предшества сиянието.
Ние малко ще допринесем за другите, ако не сме самоотвержени.
Горенето внушава идеята за страданието. Ние изпадаме в ужас от всичко, което причинява болка.
Склонни сме да вярваме, че за да допринесем за доброто на света, трябва да сме физически силни, заети с неуморна дейност, а сърцето и ръцете да са изпълнени с желание за милосърдие.
Но когато попаднем в пустинно място, легнем болни на легло и организма ни се изтощи от болка, като че ли животът ни свършва, чувстваме се безполезни и не можем да направим нищо повече.
Въпреки това, ако сме търпеливи и покорни, можем уверено да кажем, че принасяма много повече полза за света и сме голямо благословение в дните на страданието и болката си, отколкото по времето, когато сме действали и сме могли да правим толкова много неща. Ние горим и сияем. Само, който гори, може да блести.
Славата на утрешния ден е пуснала корени в неприятната работа извършена днес.
Много гонят славата, но не искат да носят кръста, искат да сияят без да горят, но разпятието предшества коронацията.

Когато едни от първите изследователи в Северна Америка попитали местните индианци за пътя към близкото селище, те им показали посоката, казвайки: „Канада“.
В превод това означавало просто „село“.
Малко по-късно с името Канада изследователите започнали да наричат областта, включваща още няколко села наоколо, а след това още по-голям район и брега на река Сейнт Лорънс.
През 1867 г. с името Канада кръстили страната образувана от съединението на британските владения в Северна Америка.

Кой беше казал, че времето има каменно лице?
Застаряващ джентълмен, седнал в кресло пред камината. Взиращ се философски в бъдещето през дима на вярната си лула.
По-скоро времето е бесен нощен влак, който с грохот се носи през тунела, пробит от собствения му прожектор.
Къс е осветеният отрязък от релсите, а и мракът бяга напред, обръща се и ни дразни.