През 1962 г. в Танзания се разразила епидемия от смях, която обхванала около 1000 човека. Тя започнала в училище за момичета в село Кашаша.
Първоначално се смеели само три ученички, но скоро болшинството от момичета се заразили от смях.
Пристъпът на смях за всеки поотделно продължавал от няколко часа до няколко дни подред.
Училището скоро след това временно било закрито, но епидемията се предала на други деца и подрастващи в 14 училища от близките села.
Окончателно феноменът изчезнал 18 месеца след първите регистрирани случаи.

Наркотикът первитин, производно на метамфетамин, широко се е използвал за стимулиране на войниците от Вермахта.
Тези таблетки официално са влизали в дажбата на летците и танкистите.
Употребявали го и цивилни лица. Продавали се шоколадови бонбони с плънка от первитин. Впоследствие Министерството на здравеопазването е признало неговата опасност и е забранило производството му.
Фармацевтите, които са създали первитина след войната са изпратени в САЩ и са участвали в създаването на лекарства, които са били използвани за армията на САЩ, изпратена в Корея и Виетнам.

През 1941 г., по време на концерт на Филхармонията в Норвегия в залата нахлула група от нацисти.
Тяхната цел била да хванат цигуларя с еврейски корени Ернст Глазер и да го предадат на германските окупационни власти.
Изведнъж диригентът Харалд Хейд казал на музикантите да изпълнят националния химн на Норвегия. Това предизвикало объркване сред атакуващите и позволило на Глазер да се скрие зад кулисите.

Многократния олимпийски шампион по плуване Марк Спитц от САЩ бил популярен и със своите знаменити мустаци.
Веднъж треньорът на Съветския отбор го попитал:
– Мустаците не забавят ли движението ви във водата.
Спортистът решил да се пошегува и казал:
– Напротив! Мустаците отделят водата от устата. Така тялото става по-обтекаемо и в крайна сметка увеличава скоростта ми.
На следващата година всички съветски плувци, пристигнали на следващото състезание, били с мустаци.
Многократния олимпийски шампион по плуване Марк Спитц от САЩ бил популярен и със своите знаменити мустаци.
Веднъж треньорът на Съветския отбор го попитал:
– Мустаците не забавят ли движението ви във водата.
Спортистът решил да се пошегува и казал:
– Напротив! Мустаците отделят водата от устата. Така тялото става по-обтекаемо и в крайна сметка увеличава скоростта ми.
На следващата година всички съветски плувци, пристигнали на следващото състезание, били с мустаци.

В древни времена живели на земята двама души, които били много щастливи. Те бяха доволни от това, което имат и споделяли помежду си тази радост и щастие. Любовта им нараствала с всяка изминала година, и никой, и нищо не можело да я разруши.
Веднъж прочели в една много стара книга, че някъде на края на земята имало необикновенно щастие. На това място небето се целувало с земята.
И те решили непременно да намерят това място.
Пътят бил дълъг, пълен с препядствия. Те загубили представа за времето, но не се предавали и вървели.
И когато съвсем останали без сили, те видели врата, описана в книгата. Тук се намирало най-голямото щастие, целта на надеждите и търсенията им. Били притеснени, но почукали на вратата и тя се отворила. Хванали се за ръце и тихичко влезли.
И какво ведели? Те се намерили в своя дом. В края на дългият си път те достигнали своя дом.
И тогава разбрали:
Мястото, където небето целува земята, това е мястото, където хората се целуват.
Мястото, където небето докосва земята, това е мястото, където ръцете на влюбените се допират.
Мястото, където небето отваря очи, това е, когато хората откриват един на друг своите чувства.
А мястото, където цари неповторимото щастие е мястото, където хората се подкрепят взаимно и правят любимия до себе си щастлив.