Сред психическите заболявания на човека, съществува такова, при което човек възприема обектите и предметите в много по-малък размер, отколкото са в действителоност.

В този случай обектът изглежда отдалечен или прекалено близък за дадения момент.

Това отклонение при човека се нарича синдром на Алиса в страната на Чудесата.

На 15 май 2001г. в щата Охайо железопътна бригада премествала 47 вагона от едни релси на други.

Поради техническа грешка никой не управлявал влак CSX 8888. Той набрал скорост и се отправил на самостоятелно пътешествие.

Влакът се движел със скорост 76 км/ч.

Преминала повече от 100 км, композицията била спряна от машинист, който я догонил на локомотив. Вкопчвайки се в последния вагон, той успял да се качи във влака и да дръпне внезапната спирачка.

Ако се окажете в падащ асансьор, най-добрата стратегия, за да увеличите шансовете си да оцелеете, е да легнете по гръб и да се постараете да заемете колкото се може по-голяма площ от пода.

Така силата на удара ще бъде максимално разпределена по повърхността на тялото.

Разпространено е мнението, че просто трябва да подскочиш по време на удара, но това е заблуждение.

Можеш ли точно да уцелиш момента на сблъсъка и да скочиш, с такава скорост, с каквато пада асансьора?

През 1904 г., подържайки Руската Империя, княжество Черна гора обявило война на Япония. Тя не могла да окаже съществена помощ, но малки доброволчески отряди се включили в руската армия.

Когато през 1905 г. подписвали Портмутският мирен договор, за Черна гора забравили и през целият 20 век не се върнали към този въпрос повече. Причината била, че Черна гора била престанала да бъде самостоятелна държава.

През 2006 г. Япония, признавайки независимостта на отделилата се от Сърбия Черна гора, заявила, че прекратява войната с нея, която формално продължила 102 години.

Интересното е, че първият международен мач на националния отбор на Черна гора бил с този на Япония.

Небето стана изведнъж странно пепеляво. Тресна светкавица и го разцепи. Мълниите зачестиха. Изкочи силен вятър. Дърветата се замятаха, като хора преживяващи някакъв ужас, скубещи косите си.

Рукна дъжд. Сякаш всичкото зло се бе събрало на едно място и вещаеше всеобща погибел.

Стихията ревеше като ранен звяр, изпълнен със ярост. Цялото небе се тресеше, святкаше и гърмеше.

Отпрани ламаринени покриви трещяха по пътя. Въздухът се изпълни с напрежение. Светлините по прозорците угаснаха. Настана мрак, който от време на време се разсичаше от мълниите. Ето, че и те постепено намаляха, а дъждът се усили. Капките му станаха по-едри и по-спокойни.

Но стихията не престана. Вятърът безжалостно заудря по стените на къщите. Хората в тях силно се сгушиха под завивките си, очаквайки утихването на разбунтувалата се природа.