Известно е, че този лак при всеки майстор си има своите отличителни особености, които никой не може да повтори.

Много специалисти смятат, че упадъка в направата на цигулките се дължи на изчезването на боровия балсам и „драконовата кръв“ – прозрачна тъмночервена смола, разтворима в етерични масла. Твърди се, че старите майстори са добивали лак от сандалово дърво и шафран. Лакът и дървото са били най-важните компоненти.

Френският учен Жак Савар доказал, че скоростта на разпространение на звука в дървесина от ела превишава тази във въздуха 15 пъти. По-надолу в инструмента обикновено се слагало клен. Черното дърво се използвало за гриф…….

За два века почти напълно изчезнали „музикалните“ гори. За да се намери сега подходящо дърво, трябва да се обиколят пазарите и да се изкупят стари столове и пейки.

Каквато и „дисекция“ да са правили на старините цигулки, дори са ги и копирали, но досега никой не достигнал „приказното“ им звучение.

А нима може да се повтори това вълшебство?

Пет мъдреци се заблудили в гората

Първият казал:

– Аз ще ида наляво, така ми подсказва моята интуицията.

Вторият казал:

– Аз ще отида надясно. Не случайно определят дясното за правилно.

Третият казал:

– Аз ще тръгна назад. От тук дойдохме, следователно ще изляза от гората.

Четвъртия казал:

– Аз ще продължа напред, гората непременно ще свърши и ще видя нещо ново.

Петия казал:

– Вие всички не сте прави. Има много по-добър начин. Почакайте ме.

Той отишъл до най-високото дърво и се изкачил по него. Докато той се катерел всеки тръгнал по избраната от него посока. От върха той видял накъде трябва да се върви, за да се излезе най-бързо от гората. Сега петият мъдрец можел да каже в какъв ред всеки от останалите мъдреци ще се добере до края на гората. Изкачвайки се най-високо успял да види най-краткия път. Той се оказал над проблема и решил задачата най-добре от всички. Знаел, че е направил всичко както трябва, а другите – не. Те били упорити и не го послушали. Той бил истински мъдрец!

Но това не било всичко….., защото и той се излъгал.

Всички мъдреци са постъпили мъдро и правилно.

Този, който отишъл наляво попаднал в гъсталак. Там трябвало да гладува, да се сражава с два звяра, но той се научил как се оцелява в гората. Този опит той можел да предаде на другите.

Този, който отишъл надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да граби заедно с тях. След известно време той успял да събуди у разбойниците нещо, за което те били съвсем забравили – човечност и състрадание. Някои от тях толкова силно били докоснати от думите на мъдреца, че зарязали разбойничеството и след неговата смърт продължили пътя му.

Този, който тръгнал назад направил пътечка през гората, която скоро се превърнала в път за всички, които искали да се насладят на гората, без да рискуват да се загубят в нея.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той отишъл на места, където никой не е бил и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животни.

Този, който се изкачил на дървото станал специалист по намиране на кратки пътища. При него идвали всички, които искали бързо да решат проблемите си, дори ако това не водело до тяхното развитие.

Така петимата мъдреци изпълнили целите си.

Умейте да се издигнете нагоре и да вижте най-краткия път. Позволете на другите да вървят по избраните си пътища. Признавайте всеки мъдрец, защото всеки път е важен и достоен за уважени. Знайте, че и да видите финала, там винаги има продължение.

При една мъдра жена често идвала съседката й. Тя се оплаквала от съдбата си. Въпреки че била женена и имала двама сина, тя се чувствала нещастна. Свекърва й издевателствала над нея, измъчвала я и я унижавала.

Мъдрата жена всеки път давала добри съвети, но била безсилна пред деспотичната свекърва и слабоволевия мъж.

Един ден тя казала на съседката си:

– Разбрах, че не можеш да промениш семейното си положение. Ето ти имаш двама сина и един ден ще станеш свекърва. Възможно е всичко това да ти се дава като урок, та после да бъдеш добра свекърва за своите снахи.

Очите на съседката загорели със злобна радост. Тя яростно през зъби казала:

– Чакам с нетърпение деня, когато ще стана свекърва. Тогава ще си отмъстя за всичко на своите снахи.

Това удивително дърво е високо 12 метра. Расте в Бразилия, Парагвай, Боливия и на север в Аржентина. Известно е със своите плодове, растящи на ствола и клоните.

Диаметърът на плодовете му е около 4 сантиметра. Под кожицата на плода се намира сладка, розова и студена маса, задно със семена от едно до четири на брой.

Гроздовото дърво дава плод два пъти в годината.

От тях се правят мармалади, желета, сокове и червено вино. Освен това се използват и в медицината за лечение на слънчеви изгаряния, диарии, дизинтерия и астма.

В редица тропически страни, като Колумбия, Перу, Панама, Куба, Уругвай и Филипините това дърво се развъжда като култура.

В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.