В колекцията от атракции Лас Вегас ще прибави още една.
Най-високото виенско колело е инсталирано. В началото на следващата година то ще бъде украсено с 1500 светодиоди и ще започне своето бавно въртене.
Дейвид Кодига, директорът на проекта, се надява, че това виенско колело ще стане новата икона на Лас Вегас и място, в плановете за пътуване до известния град, което непременно трябва да се посети.
Дали това колело ще стане икона или не, за сега не е известно, но се знае, че High Roller ще бъде 30 метра над „Окото на Лондон“, на 9 метра над китайските „Звезди на Нанчан“ и 2,7 метра над „Флаер Сингапур“.
Виенското колело е започнато да се строи през 2011 г. и е планирано да завърши през 2014 г.
Пътниците ще се въртят в 28 стъклени кабини, но цената на билета все още не е назован, навярно ще бъде като за билет на атракция в Лондон.

След като научил за награждаването на романа „Старецът и морето“ с Нобелова награда Хемингуй се засмял и казал:
– След романа „От другата страна на реката, в сянката на дърветата“, който единодушно бил отхвърлен от критиката, аз реших до края на живота си да не напиша нито един ред.
След няколко години  той се оказал без никакви пари в джоба и решил бързо да напише нещо, за да си разчисти сметките с кредиторите.
Така се появил „Старецът и морето“.
От тогава се питам: Дали липсата на пари у един писател се явява най-добия източник на вдъхновение?

Тази история е започнала на 9 ноември 1979 г. в 9 часа сутринта. Един офицер от ВВС с нисък ранг седнал зад компютъра и свалил обучаваща програма, в която се имитирало пускането на три хиляди съветски ядрени ракети към Америка.
Офицерът не знаел, че този компютър е бил свързан с централния блок на апаратното командване на ПВО. Когато пуснал своята програма, компютри от NORAD до Пентагона започнали да съобщават, че всичките руски бомби са на път към Америка. Офицерите от командването били абсолютно уверени, че ракетите ще пристигнат всеки момент.
Към всяка ракета в Америка били изпратени съобщения за атака и подготовка за старт. Военни самолети започнали да кръжат във въздуха, готови да свалят съветските бомбардировачи. Президентският въздушен команден пункт бил готов за изпращане, но не можел да излети, защото никой не можел да намери Джими Картър.
За щастие командващият NORAD решил още веднъж да провери информацията за реална заплаха от съветска атака, преди да даде зелена светлина и да предизвика Армагедон. Той позвънил на радиолокационните станции и се поинтересувал какво се случва там. Те му докладвали, че няма нищо подозрително и всичко е чисто.

Едно от най-интересните изобретения показани на изложението IFA е фото тъкан.  Структурата на този материал съдържа специална система, която запазва изображението.
На пръв поглед, дрехи, кърпи, тапицерия не са подходящи обекти, за да бъдат вградени в тях високотехнологични разработки, но въпреки това, тези неща са част от нашето ежедневие.
С въвеждането на миниатюрни светодиоди в дрехи и други тъкани, Philips планира да направи живота по- приятен и интересен.
Съвместно Philips и института TITV са разработили специална основа за плат и тъкан, при която не се губят свойствата на материята, тя остава мека и приятна .
На тази основа са пуснати матрици с миниатюрни светодиоди. Такива матрици са монтирани във възглавници, раници, килими….
Благодарение на това, че светлината се разсейва, всяка точка от тъканта изглежда по-голяма, отколкото е в действителност. Освен това изображенията са доста привлекателни.
Диодите са толкова малки, че не се усещат. Така материята остава приятна на вид и пипане. Тя може да взаимодействат с вас със специални сензори за налягане и ориентация.
Тази нова тъкан открива съвършено нови възможности в здравеопазването, осветлението, охраната и комуникациите.

Отидохме на разходка. Решихме да отседнем на една полянка близо до селото. Там има малко езерце. Когато бях малка, много обичах да идвам тук сред билките и дивите цветя, да поплувам в езерцето.
Пристигнахме на полянката, но не я познах. Тревата бе израснала във високи бурени повечето, от които бяха изсъхнали поради сушата. Но друго дразнеше очите ми. Наоколо бяха разхвърляни пластмасови торбички, консервени кутии, празни бутилки и отпадъци от храна. Бях разочарована!
Очистихме полянката и запалихме огън. Шишчетата бяха вкусни, но бях подтисната от картината наоколо. Всичко изглеждаше жалко и сиво….. Езерото бе потъмняло и изсъхнало, за това не рискувах да плувам в него.
През цялото време нещо ме глождеше: „Какво им струваше да съберат боклука и да го изхвърлят в контейнерите“. Наблизо един от тях се забелязваше от далеч със своите ръждиви петна по корпуса.
Осъзнах едно: Ние заслужаваме да получим това, което следва от начина ни на живот.
За това имаме напукан асфалт, мръсни улици без светлина, вонящи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии, защото не пазим и не се грижим не само за себе си, но и за всичко около нас.
Ако ние не уважаваме себе си и това, което имаме, кой ще ни уважава в замяна?
Правителството не е виновно за мръсните улици и изпочупените детски площадки. Президента не краде крушки и жици. Не е нужно повече да изреждам. Хора, ние сме си създали този ад и живеем в него.
Ако не ви е безразлично всичко това, започнете от улицата, на която живеете, от мястото пред дома ви……. Направете го, за да живеем всички заедно по-добре.