Един човек прочел в една книга, че Бог е създал всичко според строгите правила на неговата мъдрост. До тогава той си мислел, че всичко е възникнало случайно и хаотично, и за това това твърдение много го изненадало.
През деня се разхождал из града и си помислил: „Нима навсякъде наоколо във всичко има някакъв порядък?“
Откъснал едно цвете и започнал да го наблюдава. Той преброил венчелишчетата и тичинките и забелязал, че те са пет. Той откъснал още няколко цвята и се убедил, че те са еднакво конструирани с невероятна точност.
„Как е възможно това? – помислил си той. – Ако цветята, както и всичко друго са възникнали случайно, някои от тях ще имат пет венчелишчета, други две, а трети едно. А те всичките имат по пет, нито повече, нито по-малко. Всичко е направено строго, в определен ред. Кой тогава може да измисли всичко това и да го направи толкова красиво и точно?“
Известно време той прекарал в дълбок размисъл. Лицето му отразявало съсредоточеност и силна вътрешна борба. Изведнъж той извикал силно:
– О, аз виждам!
Решително откъснал още едно цвете, целунал го и казал:
– Растете мили цветенца, пейте и вие птички, вие имате Бог. А сега чрез вас и аз Го имам и вярвам, че Този, Който е създал вас, е създал и мен.
Човекът издигнал благодарствени очи към небето и цялото му лице се преобразило. Целият бил преизпълнен с радост. Това била неговата лична среща с Бога.
Бог, в Своята любов към хората, по разни пътища ги води към познание на божествената истина за Себе Си и делата на Своите ръце. Внимателното „разглеждане на творението“ е един от тези начини.

Учител и ученик се разхождали заедно. Нападнало ги свирепо куче.
Ученика се ядосал и започнал да вика:
– Как смееш да се отнасяш така към моя учител?
– Тя е по-последователна от теб, – казал учителя, – защото тя лае всеки, в съответствие със своите навици и наклонности, докато ти се покланяш на учителя си, но не забелязваш достойнствата на тези, които срещаш на пътя си и не им обръщаш никакво внимание.

В гъста гора живеели двама души. След единият от тях, когато ходел тихо из гората и събирал ягоди и други плодове, всички животни, което било край него, както кучето бягали около него, а тези които били по-малки катерици, белки, зайци, таралежи се захващали със зъби и нокти в неговите овехтели дрехи и закривали очи от удоволствие.
Другият и хляб в гората не носел, за да храни животните и да им говори ласкаво. Животните не отивали при него и със страх поглеждали към него скрити зад дърветата.
– Какво е това братко? – сърдел се този християнин.  – Лошо не им правя, а те не идват при мен, както при теб!
– А ти какво си мислиш за тях, когато не идват при теб?
– Мисля, че са неблагодарни! Храня ги, от залъка си отделям, а те въпреки това не ме обичат!
– Не можеш да накараш никого да те обича заради подаръците, които им носиш. Можеш да скриеш лошите си постъпки от децата и зверовете, но лошите мисли не. Те виждат всичко.
Светлина огрява църквата независимо дали има хора там или не. Така и хората трябва да правят добро, без да мислят дали някой ги гледа или не.
Не казвай нищо, когато показваш милост, но не мълчи, когато ти правят добро.

Най-западната европейска страна, Исландия, в зависимост от географското местоположение, климатичните и геоложките й характеристики е най-необичайната страна в Европа. Територията на страната представлява голям вулканичен остров, което облагодетелства жителите й да използват възобновяеми източници на енергия без никакви проблеми.
Днес, геотермалната енергия се използва широко от исландските експерти за генериране на електрическа енергия, която се допълва от ефективната работа на водноелектростанциите. Получената енергия е достатъчна, за населението и промишлеността на Исландия като цяло. Тази островна нация произвежда толкова големи количества енергия, че част от нея се изнася в съседни държави. В момента се произвеждат мощни електропроводи, общата дължина, на които е над хиляда километра, предназначени за транспортиране на електроенергия във Великобритания.
Въпреки големият излишък от енергия, голяма част от населението се придвижва на автомобили използващи двигатели с вътрешно горене, които са подходящи за тамошните пътища. Подобен избор е оправдан главно заради особености на местния пейзаж и климата, както и факта, че повечето от пътищата на държавата са не асфалтирани. В тази връзка в момента Исландия не може да бъде наречена най-чистата, в енергетичен смисъл, страна в света. Въпреки високата цена на вносни въглеводородни горива, исландците не са склонни да преминат на автомобили с електрическо задвижване. Според статистиката, триста и тридесет хиляди е населението на Исландия, а имат не повече от две дузини електрически автомобили.
Освен това, въпреки простия, екологичен и безопасен способ за получаване на възобновяема енергия чрез използване топлината на Земята, в Исландия има доста противници за получаване на енергия по този начин. Някои изследователи предполагат, че по-честата поява на астма сред населението може да бъде причинена от работата на геотермални електроцентрали, които, по тяхно мнение, замърсяват въздуха със серни съединения. Освен това, там има проблем с излишната вода от работните станции, която трябва да се очисти по подходящ начин.
Както може да се очаква, правителството не бърза да се откаже от такъв евтин източник на възобновяема енергия. В момента, съответните агенции са подготвили няколко големи проучвания, които ще оценят всички негативни фактори на геотермална енергия и ще набележат сериозни мерки, за да ги отстранят.

След смяната на властта в Южна Африка епископ Дезмън Туту забелязал, че работата едва сега започва. Той поел тежката задача да председателства Комисията по правосъдие и помирение.
Ужасните разкази нямали край. Той слушал за страшни побои, изтезания с електрически ток, малтретиране на бременни жени…. Разказвали са му за хора, на чиито вратове са надявали „огърлици“ – нагорещи обръчи.
Ден след ден в продължение на две години епископа трябвало да слуша разкази, достойни за ада, които се извършвали в неговата страна. По това време един репортер го попитал:
– Защо се молите?
Туту отговорил:
– Ако аз почна деня без да се помоля, денят ми пропада. Отдавна съм разбрал, че за мен е полезно да ставам по-рано, за да прекарам един час в присъствието на Бога и да размишлявам над Словото. Този един час ме поддържа през целия ден. Даже се старая да имам два или три часа такова време. Когато се занимавам с физически упражнения, бягам известно разстояние, това време също използвам за молитва. Мислено си представям картата на света и пътешествам по нея, преминавайки от континент на континент. Разговарям с Бога за всичко, което става там. Но за Африка се моля особено много.
След молитвата Туту обличал съдийската мантия и сядал на един от столовете в комисията, която трябвало да допринесе за истината и помирението в страна с опустошени морални принципи.
Молитвата е сътрудничество с Бога. Съвместно правене на това, което Бог е искал да извърши на земята. Не трябва просто да се молим и да очакваме, че Бог ще направи всичко останало!
За успех в битката против злото човек трябва да се моли и да действа. Трябва да действа така, както това му се открие в молитва.