В една банка работел касиер, който много искал да забогатее бързо. Той се възползвал от парите на банката и ги вложил в едно предприятие с надежда да получи добър лихвен процент, който щял да покрие взетите пари. Но предприятието се оказало несъстоятелно. Касиера бил осъден и хвърлен в затвора.
Той имал жена и дъщеря. Няколко дена след като бащата на момичето бил прибран в затвора, тя се върнала от училище обляна в сълзи, а в къщи избухнала в ридания и никой не могъл да я утеши. Тя казала на майка си, че няма да отиде повече в училище, защото там нарекли баща й крадец.
До вечерта момичето вдигнало температура и легнало болно на легло. Раната нанесена на сърцето й била фатална.
Тя толкова много обичала баща си, а той се оказал крадец и бил поставен в затвора. Нейната светиня била „осквернена и посрамена“. Момичето от ден на ден все повече отпадало и лекарят казал, че може да умре. Мъката на майката нямала граници.
Един ден момичето се обърнало към майка си:
– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи глава на възглавницата ми.
Майката виждала, че дъщеря й бавно и постепенно гасне, за това не могла да не изпълни последната й молба. С ридание се обърнала към властите, да пуснат за малко съпруга й, за да се види с умиращата им дъщеря.
Когато влязъл в стаята, момичето бързо се обърнало към него и казало:
– Ах, татко! Знаех, че си ти. Бях уверена, че ще дойдеш. Татко, моля те ела при мен и сложи глава на възглавницата ми както правеше преди.
Момичето обхванала главата му, ласкаво я приближило към лицето си и починало. Тя станала жертва на срама. Не могла да понесе позора и оскърбленията.
В ада, където ще се открият всички грехове на човека, прегрешилият ще се покрие с вечно посрамление. Това е мястото на позора. Срамът носи страдание. Докато още не е късно, изчистете греховете си чрез Исусовата кръв!

Колектив от талантливи изобретатели разработили интересна машина за пране и сушене на дрехи. Интересното е, че тя не се нуждае от електрическа енергия.
Нейният барабан се върти благодарение на специални педали.
Цената на това оригинално устройство не надвишава 40 долара.
Според разработчиците, подобни перални ще имат голяма популярност в провинциалните райони на развиващите се страни, където хората са лишени от възможността да използват електрическа енергия.
Това устройство ще спомогне да се икономисва вода, тъй като ще се перат едновременно няколко неща.
Изобретението се намира в завършващ стадий и скоро ще бъде изпробвано в Перу. В плана на изобретателите фигурира желанието, тази пералня да се реализира в страните на Южна Америка, а също и в Индия.

Край пътя седели двама човека и разговаряли. От там минал един пияница и промърморил:
– Навярно се уговарят да отидат в кръчмата да изпият нещо по-силно…..
И той забравяйки за делата си се насочи към механата.
Край събеседниците преминал гуляйджия и рекъл:
– Тези хора не се стесняват да се уговарят посред бял ден да отидат в публичен дом. А с какво аз съм по-лош?
Изменяйки посоката на пътя си, той се насочил към квартала на червените фенери.
От тук минал и един добър човек, който казал:
– Ето хора, които са намерили време да поговорят за прочетена книга, за доброто и злото, а аз вече трети ден не мога да избера час да навестя болния си съсед.
Той отложи делата си и се забърза към съседа си.
За какво са си говорили тези двамата край пътя, не е ясно и едва ли ще узнаем, но своя свят ние създаваме чрез своите мисли и от това как разсъждаваме. В резултат на това, виждаме това, което искаме да видим. А с течение на времето, намираме това, което търсим…..

Тя беше дребна женица и преподаваше на децата в една църква. Те бяха буйни и палави. Сред тях имаше едно момиченце с две плитки, което постоянно ги премяташе ту отпред, ту отзад. То живееше в сложна обстановка, която го бе превърнала в срамежливо и свито дете. Слушаше винаги внимателно, но си оставаше безмълвно.
Днес учителката и разказа за небето, където няма да има сълзи и смърт. Момиченцето попиваше всяка нейна дума. Накрая вдигна ръка и без да дочака разрешение да говори, бързо каза:
– Госпожо, а там има ли място за такива като мен?
Гореща сълза издайнически се изплъзна от окото на учителката и опари бузата й. Този спонтанен вопъл на детето докосна нежните струни на сърцето й. Това беше вик за помощ…..
Сърдечна усмивка се разля по Божието лице и Той изпрати мъничко благодат, която се отрони през пукнатината на небосвода и напои едно страдащо, самотно, малко сърчице……

Фьодор Шаляпин извикал слугата си, за уточни някои негови действия.
– Какво ще заповядате, господарю? – притичал слугата.
– Иване, – казва Шаляпин, – аз те изпратих един път при балерината с кутия шоколадови бонбони, така ли е?
– Да, господарю, – навел глава слугата, очаквайки задаващата се буря.
– И сега се оказва, че си го направил три пъти и то все от мое име! Какво означава това?
– Господарю, кутия шоколадови бонбони струва една рубла, а тя ми дава всеки път за чай три рубли….. Така че реших да спечелят малко пари!
Възможно е това да е бил един от първите руски бизнесмени.