Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

През 1912 г., много преди появата на прототипа на съвременния компютър, испанския инженер Леонардо Торес Кеведо конструирал електромеханичен автомат „El Ajedrecista“, който се смята за първата в историята компютърна игра.
Устройството представлявало шахматна дъска, което с помощта на предвижващи от машината електромагнити придвижвало три фигури в ендшпил, цар и топ до матиране на противниковия цар.
Ако е направен незаконен ход от противоположната страна, автоматът веднага сигнализира.
Автоматът не давал мат за минималния брой ходове, но винаги
гарантирал завършването на шахматния ендшпил с матиране на противника.
El Ajedrecista е истински автомат, построен, за да играят шах без човешко ориентиране.

Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин трябвало, според Хитлер, да докажат на света превъзходството на немските атлети и арийската раса като цяло.
Тези планове нарушил американският чернокож атлет Джеси Оуен, който спечелил четири златни медала в бягането и скачането.
Хитлер не се ръкувал с него, макар това да нямало отношение към Оуен. Фюрерът по принцип се отказал да се ръкува с победителите от другите страни, но след Олимпиадата, им изпратил запомнящи се писма със своята фотография.
За разлика от него президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт изобщо не насърчил шампиона. Не го поканил в Белия дом, даже не му изпратил поздравителна телеграма, страхувайки се да не изгуби избирателните гласове в южните щати на предстоящите избори.

Един стар моряк решил да не вземе под внимание предупреждението на капитана: „Никой да не се къпе в морето“. Района бил пълен с акули, но той се надявал, че ще му се размине.
Скочил във водата и започнал да плува. Изведнъж видял как една огромна акула с отворена паст идвала към него. След отчаяния му вик, пуснали лодка и той по чудо се спасил.
Едва успял да се облече и все още треперейки от случилото се, бил извикан при капитана. Морякът очаквал строго мъмрене, но вместо това капитанът му казал:
– Беше толкова близо до смъртта, готов ли си да се представиш пред Бога? По-добре се покай и приеми Исус Христос за свой Господ!
Това направило силно впечатление на моряка. След няколко дена на вътрешна борба той предал живота си на Господа и получил своето истинско спасение.
Вечното спасение е нужно толкова много на всеки, че без него всичко останало е нищо. То дава на човека безопасност независимо от външните обстоятелства, предпазва го от разлагащия се свят, освобождава го от зависимостта на порока и греха.
Без спасението чрез Христос, човек е осъден завинаги. Вие приели ли сте това спасение?

Този малък мъж постоянно се въртеше и не даваше на никого мир и спокойствие. От устата му, като поток, се изливаха безброй въпроси.
Днес обикаляше неспокойно майка си, пляскаше с ръце, за да й привлече вниманието, нали трябваше да зададе поредния въпрос, който измъчваше малката му главица.
Накрая успя да улови погледа й и побърза с въпроса:
– Мамо, кои са ангелите?
Очакваше поредния упрек да млъкне, но за негова изненада майка му се усмихна и каза:
– Това са послушни деца, на които им израстват крила. Но има лоши и пакостливи сред тях, на които им растат рога на главата.
Малкият „любопитко“ притеснен от получената информация, щателно взе да изследва главата си. Накрая въздъхна с облекчение и каза:
– Ех…., още не са пораснали…..