Един човек отишъл при мъдрец за съвет:
– Ние с жена ми отдавна не изпитваме предишните чувства един към друг. Аз не я обичам, навярно и тя мен. Какво да правя?
Мъдрецът отговорил:
– Обичай я.
Човекът помислил, че мъдреца не го е разбрал:
– Но нали това казвам, че никакви чувства не са останали!
Мъдрецът кимнал:
– Това е добър повод, за да я обичаш.
Човекът отново попитал:
– Но как да обичам, когато не обичам?
И ето какво чул:
– Служи й, слушай я, бъди съпричастен към нея, жертвай се за нея. За истинската любов няма прегради. Думата „любов“ не е чувство, а действие.
Грешката
Тя седна на леглото. Отлично знаеше, че е направил всичко според силите си, но трябваше да му обясни. А за това трябваше да събере много смелост. Не беше сигурна дали ще успее, да признае, че е слаба жена, която зависи от него.
– Вината не е твоя…., – започна тя. Всяка дума изговаряше бавно и мъчително. – Моя е. Напълно отчаяна съм, защото не успявам да се справя.
– С кое да се справиш?
– Да живея с тази мисъл. Толкова ми е …. трудно. – Очите й се напълниха със сълзи. – Усещам, че не съм това, което искаш. Не мога…..
– Винаги си била това, съм искал.
– Не е вярно, не бях. Ти искаше и нея. А сега ….. през всичкото време, докато сме заедно, докато се любим, мисля за нея. По-точно виждам ви двамата заедно. С какво те е привлякла? С какво те е спечелила? Какво се е досетила, че ти харесва, а аз дори не съм забелязала …..
– Мила, защо говориш така?
– Не, изслушай ме. Опитай се да ме разбереш. За това съм толкова ревнива и уплашена…. Наблюдавам се …… Просто не мога. – Сълзите й се стичаха по бузите и тя гневно ги изтри. – Трудно ми е. Всичко това е ужасно. Отчаяна съм, не мога да се понасям.
Той се протегна и нежно докосна лицето й.
– Разбирам те. И аз съм отчаян. Никога не съм желал друга жена, колкото теб. Онова, което се случи, беше бягство …. Няма да се преструвам, че това не беше единствената причина, – той й се усмихна. – Не съм най-добрия пример за съпруг, но имам чувството, че винаги ме оставаш на последно място. В емоционално отношение ти напълно ме пренебрегваш, за да се занимаваш с нещо друго. Може би съм прекалено взискателен и ти отнемам прекалено много време, но не мога да живея така. Ако някой ме постави на първо място, усещам се невероятен. Но това не бе достатъчно. Исках теб. Нямаш представа колко много те обичам….
– Наистина ли?
– Разбира се, че те обичам. Навярно се питаш, как тогава е възможно да съм ти изневерил. Случи се, защото не можех да имам теб, както едно време. Това не е извинение …. съжалявам за начин, по който постъпих… Обичам те и се нуждая от теб. Ти просто се отдръпна от живота ми. Държеше се чудесно след всичко, което се случи. Допусна ме обратно при себе си и продължи да бъдеш добра съпруга, за която всички ми завиждаха, но аз изгубих сърцето ти.
– Не не си ме загубил. Просто се бях свила. Само така можех да се преборя с болката, като се преструвам на недосегаема пред всички. „Да той е имал флирт, но аз не съм от тези, които не могат да преживеят изневярата“.
– Признавам, че се справи много добре. Бях започнал да мисля: „След като тя се справя със всичко това, на нея не й пука за мен“.
Тя седеше без да откъсва очи от него.
– Аз съм кривнал, а ти си се отказала от куп други неща, – неспокойно продължаваше да разсъждава на глас. – Но сега поне знам какво да направя. Знам колко е било трудно всичко това за теб, но разбирам, че още ме обичаш.
Протегна ръце, обви нежно тялото й, а тя потъна занемяла в прегръдката му….. За първи път тя остави огорчението и гнева. Почувства се обичана и спокойна, а той й се усмихваше щастливо……
Ветеринари са направили на костенурка без лапи протези от „Lego“
В Германия ветеринари са се притекат на помощ на костенурка, която останала без една от предните си лапи. Животното е получило от медиците протеза, направена от колело на транспортно средство, което било детайл от конструктор „Lego“.
Във ветеринарния център животното било донесено в плачевно състояние. Част от предната лапа на костенурката отсъствала. Виждала се костта, а в гниещите тъкани имало ларви.
Веднага било решено лапата да се ампутира, за да се спаси животът на костенурката. По време на лечението й давали антибиотици и обезболяващи медикаменти. В крайна сметка, костенурката се справила добре с положението и ветеринарите започнали да разглеждат въпросът за протеза.
Животното е изпратено в приют за бездомни животни. Предполага се, че „колелото“ й ще бъде сменяно един път в годината.
Немската костенурка без предна лапа не е единственият представител на тази биологична единица, която има подобна протеза. През 2011 г. на костенурка наречена Gamera са поставили протеза-колело.
А и вие сте тук….
Един млад композитор поканил Росини на премиерата на новата си опера.
Според италианския обичай Росини седял в ложата с цилиндър.
Когато започнала операта, Росини преди всяка ария си свалял цилиндъра и грациозно го размахвал.
– Какво правите, маестро? – попитал го седящият зад него автор на операта.
– Приветствам своите познати, които срещам във вашата музика, – любезно отговорил Росини.
Бих искала…..
Бих искала да пиша така, както говори сърцето, но думите не стигат.
Бих искала да нарисувам всяко красиво нещо до, което се докосва погледа ми, но багрите и нюансите са недостатъчни за това.
Бих искала да повторя трелите на горските птици, но гласът ми е слаб и немощен.
Бих искала да изтрия болката от лицата на хората, които минават край мен, но не винаги имам сили за това.
Бих искала да прегърна всяко отхвърлено, без дом и семейство дете, но не ми достигат ръце за всички тях.
Бих искала да бъда опора на по-възрастните, но времето не стига, а те са хиляди.
Бих искала да даря поне капчица любов на всяко жадно сърце за топлина и ласка, но дали ще ми стигне тази, която имам в сърцето си?
Бих искала………..
Но благодаря на Бога за всеки малък дар, който ми е дал, за да го прославя!