В страната на цифрите живяла една Единица. Тя много се гордеела със себе си, защото била винаги първа и единствена, а също така била стройна и тънка. За това тя не желаела с никого да дружи и винаги се разхождала сама.
Но един ден и станало скучно да се оглежда в огледалото, да се възхищава от себе си и да си говори сама.
Тогава решила да се поразходи в двора, където всички цифри си играели задружно и се замеряли със снежни топки. Единицата помолила да я приемат в игрите си и те се съгласили, защото били весели и задружни.
И всички започнали да играят. Единицата се скрила зад едно дърво. Тя била толкова тънка, че дебелата Нула не я забелязала и се скрила зад същото дърво. Но дървото било вълшебно и събрало двете цифри заедно и те се превърнали в Десетица. Първоначално много се зарадвали, но когато се опитали да се разделят не могли.
Излезли из зад дървото, но им било трудно да ходят заедно, тъй като не били свикнали с това. Попитали останалите цифри какво да направят, за да се разделят отново. Те не знаели.
Тогава решили да отидат при мъдрата Аритметика. Тя ги погледнала и им казала:
– За вас имам едно решение. Идете в гората и ми съберете пръчки.
Всички цифри хукнали към гората и събрали голям куп пръчки.
Аритметиката останала доволна и казала:
– Браво, юнаци! А сега Десетицата нека се приближи към мен. Първо ще направим кръст от пръчките.
И тя го поставила между Единицата  и Нулата и ето какво се получило: 1+0 = 1.
Така двете цифри били разделени.
Но пръчките били толкова много, че останалите цифри се заиграли с тях и започнали да се превръщат една в друга. Но това е вече друга приказка…..

Веднъж един нагъл човек ритнал Сократ по крака. Философа не казал нито дума за това.
Свидетел на станалото се изумил:
– Как можете да не обърнете внимание на такава безочлива обида?
В отговор философа отбелязал:
– Ако ме ритне магаре, трябва ли да го съдя за това?

Преди домашната библиотека е бил достъпна само за богатите хора. Книгата е била нетрайна, дълго се е преписвала, изискано се е украсявала и струвала скъпо.
Въпреки това, огромни колекции от книги, били съхранявани в публични библиотеки, такива се появили още в древността. Въпреки това, много древни ръкописи са били загубени в резултат на неправилно съхранение, войни, пожари, фанатици … или просто, защото материалът, от който са били направени папирусите и листата е бил краткотраен. Масовата неграмотност правела библиотеките достъпни само за малцина.
Благодарение на развитието на книгопечатането, този лукс е станал достояние за мнозина.
Днес хората се сблъскват с проблема относно това, как да подредят книгите си. Работата е там, че мебелите за библиотеки са много скъпи, а пространството в нашите домове е малко. Вие можете да си купите шкаф или обикновени лавици за книги, но нестандартните формати на книги и албуми не могат да се поместят в тях.
Хубавата библиотека включва не само място за съхраняване на книгите, но и кресло или диван, маса за работа и подходящо осветление……. В реалния живот, нашите книги живеят в спалнята, в близост до работната маса на компютъра, в коридора, на балкона … Любителите на книгата правят на всяко свободно място рафтове, опитвайки се да създадат система за намирането на нужното издание.
Обществените библиотеки, световноизвестни университети, музеи или градска хранилища поразяват с лукс и оригиналност. Дизайнерските решения за библиотечни читални зали за домовете също предизвикват положителни емоции. Всеки може да опише своята мечта по въпроса.
Каквато и да е вашата мечта за библиотека, винаги трябва да се помни едно, там трябва да има книги, които обичате и желаете да препрочитате. В противен случай това е просто прахосъбирач и унищожител на вашето пространство.
Книгите, от които вече нямате нужда, винаги ще намерят нови читатели в кварталната или училищната библиотека. Можете да направите подарък на старчески дом или такъв за сираци. Е, ако искате да ги продадете, ще ви помогнат специализирани магазини или това можете да направите и онлайн. По Интернет става и размяна на книги, за тези, които обичат да четата.
И все пак, си мечтая за времето, когато една голяма колекция от книги ще може да се съхранява на диск, флашка или друга подобна джаджа, така цялото знание на човечеството ще ви бъде винаги под ръка.

Даниел Тамет е учен, които страда от аутизъм, но той може да изпълнява зашеметяващи математически операции и да изучава чужд език само за няколко дни. Говори на десетки различни езици, включително румънски, келтски, уелски и исландски, и дори е създал собствен език.
Даниел е роден на 31 януари 1979 г. в Източен Лондон. Като дете той си ударил главата в стената и постоянно плачел. Никой не знаел какво се е случило с него, а лекарите не могли да разберат какво го притеснява.
Един ден, докато си играел с брат си получил епилептичен припадък. Бил прегледан от лекари, които му предписали лекарства. Всеки месец трябвало да ходи в болницата и да дава кръв за анализ.
Родителите му били разтревожени, защото имали дядо, който страдал от епилепсия и от това умрял. Те се страхували, че синът им може да го постигне същата участ. За щастие, лекарствата помогнали и момчето се справило с болестта.
По това време родителите на Даниел открили, че мозъка му не действа, както при другите хора. Един ден брат му решил да се пошегува с него и го накарал да умножи дълга редица от цифри. Момчето закрило очи и след пет секунди казало верният отговор. Братът експериментирал с още няколко редици от цифри, Даниел давал винаги правилния отговор. Родителите му били свидетели на това, но никога не го принуждавали да демонстрира собствените си способности в присъствието на други хора. Те знаели, че той е различен, но искали да има нормален живот.
Мозъкът на Даниел не работи в обичаен режим. Докато другите момчета на неговата възраст тичали да играят, той обичал да седи и да изчислявал броя на листата на някое дърво. В света на числата Даниел винаги се чувствал уютно.
Когато пораснал, открили, че мозъкът му може да прави сложни изчисления, с каквито се справял компютър. Той можел да изчислява кубични корени по-бързо от калкулатор.
През 2004 г. достигнал европейски рекорд за дефиниране на най-отдалеченото число, след десетината запетая на числото Пи.
Учените смятат, че това, което става в главата на Даниел, може да бъде ключ към разгадаването на аутизма.

Трябва ли да помагаме на тези, които не са ни помолили? Не, разбира се. В противен случай, ние никога не бихме били в състояние да помогнем на гладуващите деца в Индия, на угнетените народите на Африка или на бедните и потиснатите, където и да са те. Тогава, всяка хуманитарната програма би била напразно и всяка благотворителност забранена.
Трябва ли да чакаме съседа отчаян да ни се обадите или коя да е нация да започне да моли за помощ и едва тогава да направим това, което е несъмнено правилно?
Виждате, че самият въпрос съдържа отговора. Ако мислите, че нещо е правилно, направете го. Но не забравяйте при вземане на решение какво е „правилно“ и кое „погрешно „.
Всяко нещо е правилно или погрешно според това, което вие считате така. Но нищо не е правилно или погрешно в своята същност.
Как е възможно това?
“ Правилно “ или “ погрешно“ не е вътрешно качество, а субективна оценка на персонална система от ценности. Именно чрез своите субективни оценки вие създавате своите лични ценности и определяте, кои сте и според тях действате.
Светът е такъв, какъвто е. Ако той беше съвършен, твоето място в него би било невъзможно. Кариерата на адвоката би приключила, ако няма съдебни спорове. Нямаше да има нужда от лекари, ако болестите изчезнеха. Философите биха изчезнали, ако нямаше повече въпроси, които да си задаваме…..