Много християни твърдят: „Бог е в сърцето ми“. Това звучи като оправдание за всекидневния ни мързел. Е, то не идва от принцип „и така ще мине“, но това е по-скоро нежелание да се измъкнем от блаженството и удовлетворяването на собственото си тяло.
От къде се взема мързелът? Какво очаква ленивецът в бъдеще? Как да се избавим от порока?
Духовния мързел се опитва да се обясни, като му се приписват философски, социални и даже политически смисъл.
Самият мързел се проявява като вялост и бездействие.
Някои хора изглеждат външно „ефектно“. От тях се усеща мирис на скъп одеколон. Но когато стане дума за молитва, няма време, не достигат възможности, а и здравето нещо се обажда.
Нали молитвата  изисква поне малко усилие.
В семейства, където Бог и вяра се ограничават само до разсъждение за морала и нравствеността, Библията е само красива книга на лавицата, а ходенето на църква ритуал само по празниците, води до заразяване с духовен мързел. Той се прехвърля от родители на деца.
Ако продължава така, следващите поколения ще заменят Божието слово с популярно му изложение, което е добре илюстровано, а погледите няма да се насочват към Бог, а към хороскопи и предсказванията за поредната свинска, конска и не знам каква още година от китайския календар.
С мързела лесно може да се пребори човек, само да поиска. Мъдрия Соломон предлага следното: „Иди при мравката, о ленивецо. Размишлявай за постъпките й и стани мъдър.
Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва.
До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник и немотия, като въоръжен мъж.“
Ленивецът можеш да стреснеш, когато му обясниш, че е бреме и не е нужен на околните. Кажи му, че постъпва глупаво и е лишен от разум, понякога и това може да го размърда.
В края на краищата, мързел води до „ужасен“ избор: да се отърве от необходимостта да мисли, да взема решения или сам да поемат отговорност за делата си.

По времето на президента Джордж Буш-старши съветник по националната сигурност бил генерал – лейтенант Брент Скаукрофт. Той се отличавал с това, че заспивал на съвещанията.
Виждайки това, Буш учредил специална награда на името на Скаукрофт.
Той награждавал тези, които заспивали по време на среща с президента.
Кандидата за това отличие се оценявал по три показателя: продължителност и дълбочина на съня, както и наличието на хъркане.
Ако се учреди такава награда за нашият парламент, няма значение на чие име ще е, за случая може би трябва да се избере най-продължително спящия, много награди ще се раздадат. По брой могат да задминат и „златния скункс“.

През 1878 г. е била създадена технология, с която се фиксирал кадър върху лента без никакво забавяне.
След 3 години на сътрудник от американския военен институт дали задача да унищожи едно безполезно магаре. И той решил това да го направи в „полза на науката“.
За това взривил главата на магарето, като го фиксирал бързо на филмова лента.
Детонаторът бил привързан към магарето, а експлозивите били съединени със затвора на камерата.
Експериментът имал успех. Апаратът съвсем ясно е фиксирал момента на взривяването на главата на магарето.

През 2009 г. група шотландски психолози провели експеримент. „Загубили“ на улиците на Еринбург 240 портмонета, в които имало информация за контакт със собственика.
Били върнати 42% от портмонетата.
Но процента на възвращаемост силно зависила от това, каква фотография се е намирала в портмонето.
88% от портмонета били върнати на собственици, в които били сложили снимка на бебе, 53% със снимка на домашен любимец, 48% със семейни снимки, 28% със снимка на възрастна двойка и само 15 %, които не са имали никакви снимки.
В България дори да има важни документи, портмоне не се връща. Причината обикновено е, че ако се намери такова, от него вече са взети парите, а намерелия го е обвинен, че ги е взел.

Син пита баща си:
– Татко, какво са това пари?
Бащата мечтателно започва да изброява:
– Парите, сине, това е кола, коняк, красиви жени.
– А когато няма пари? – продължава синът да любопитства.
– Трамвай, чай и твоята майка, – загубил предишният си ентусиазъм, отговаря бащата.