Франско-канадският художник Стивън Спазук сънувал сън, който в последствие определил дейността му за много години напред. Когато се събудил той съвсем ясно виждал как създава своите произведения. Изхвърлил моливите и четките и започнал да създава картините си с огън.
Тази техника е доста сложна и отнема много време. Ето защо голяма част от деня художникът прекарва в работното си ателие.
Неговите произведения се състоят от малки фрагменти, подобно на мозайка.
Вълшебството започва, когато художникът поднася пламъка на свеща към листа хартия. В този момент се образуват абстрактни форми, от които художникът буквално подрежда бъдещия образ. След това той дорисува образа със специални четчици и други инструменти.
Художникът си спомня, че е растял в много хармонично семейство, в атмосфера на любов и разбирателство. Като дете е бил плах и срамежлив. Прекарвал е много време гледайки естествения модел на дървената врата и движението на облаците през прозореца. Може би това е оформило удивителната му фантазия, която е спомогнала за създаване на такива шедьоври.

Зимната Олимпиада през 1980 г. в Лейк Плесид дълго ще се запомни от учасниците с лошата си организация.
Състезанията се провели на стари спортни съоръжения, построени още за Игрите през 1932 г.
Организаторите решили, че не е нужно да харчат много пари, достатъчно, според тях, било само малко да обновят обектите.
Посетителите и журналистите били неприятно изненадани от транспортните задръствания и ненадежността на скъпо струващите комуникации.
Но още по-лошо било за спортистите и делегациите, които ги придружавали, когато били настанени в сградата на градския затвор.

В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.

В Бразилия е основната страната за производство на кафе. На плантациите най-често се използва техника за събирането му, известна като derriça. Кафето се бере на ръка, свалят се всички плодове от клоните независимо от тяхната зрялост.
На някои плантации  за подобряване на качеството на продукцията и увеличаване на производителността се използват механизирани и полумеханизирани методи за почистване на семената. При един от тях се използва пневматичен инструмент, тресящ клоните в резултата, на което плода пада на земята.
Падналите плодове се събират с гребла, а листата, калта и пръчките се почистват ръчно или механично. След това се поставят в големи 60 литрови съдове. Пресеяните плодове се мият в бетонно корито или в специално за това предназначена машина. По време на миенето се отделят слепените, старите, сухи и започнали да гният плодове.
Измитото кафе се поставя на бетонна тераса да  съхне на слънце в продължение на 15-20 дни. За да изсъхнат зърната правилно, те се преобръщат на всеки 20 минути. Понякога, за да изсъхнат по-бързо се използват механични сушилни.
Трябва да се следи за влагата в зърната, иначе ще станат крехки и ще започнат да се чупят, а това намалява цената им.
Когато зърната достигнат идеалната влажност, между 11 и 12 процента, механично се очистват от люспите.
След това се разпределят по чували и ги изпращат по предприятия, където ги класифицират и подлагат на по-нататъшна обработка.

Изобретението ще намали значително разходите за хартия в офиса и касетите за принтерите.
Според статистиката, около 40 % от всички печатни материали, след като се прочетат веднага се изхвърлят в кошчето. Авторите са изобретили технология, която позволява да се намали драстично разходите за офиса и в същото време да се защити околната среда. Те са създали специална хартия, която е в състояние да задържи влага и са сложили в нея багрила на основата на оксазолидин.
В присъствието на вода, това вещество е боядисан в ярко синьо. Нормален патрон напълнен с водата печата текст върху хартия, след това при стайна температура буквите са различими за 22 часа, докато водата се изпари. Ако хартията се нагрее до 70 градуса по Целзий, текстът ще изчезне в рамките на 30 секунди.
Хартията може да се използва многократно, при петкратно използване консумативите са намалели с 100 пъти. За да се въведе специалната хартия не е нужно да се промени офисното оборудване. Единственото нещо, което може да се изисква е машина за нагряване на хартията, за да можете да я използвате веднага след като сте прочели напечатаното на документа.
Изобретателите работят за подобряване на качеството на печата. Те се опитват да удължат срока на годност на печатни текстове, 22 часа все още е твърде малък срок за запазване на документите. Въведението на изобретението ще намали масовото унищожаване на дървета в природата, което е свързано с производството на хартия и мастило за офис оборудване.